Учителят Стоян Момчилов: „Мотивира ме детското творчество”

Да намираш смисъл в детското творчество, всеки ден да се отразяваш в очите на своите ученици, да бъдеш винаги зад тях – и в успехите, и в трудностите им. Думи, които с особена тежест и отговорност могат да бъдат казани за Стоян Момчилов, дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в Школата на Обединен детски комплекс – Търговище.

А какъв по-добър начин да засвидетелстват уважението и обичта си към него учениците от този, да му подарят изложба? Тя бе озаглавена „Ретроспекция”, а поводът за организирането й бе пенсионирането на учителя Стоян Момчилов, посветил повече от 30 години на децата и изобразителното изкуство в Търговище. Вечерта на официалното откриване на „Ретроспекция” бе емоционална за всички присъстващи.

 „Тази изложба можеше да бъде направена по много различни начини, най-добрият за г-н Момчилов е да го представим чрез рисунките на неговите ученици, които са правили заедно през годините. Той владее онази невидима връзка между него и децата, която бележи професионалния му път през годините. А днес ние не приемаме неговото пенсиониране за раздяла, а само като един етап от неговия и нашия професионален и личен живот”, сподели с гостите на изложбата Валя Радева, директор на ОДК.

Тя припомни още, че само за последните пет години учениците на Стоян Момчилов от Школата са получили над 200 международни и почти толкова национални отличия. Сред призовите места на търговищките таланти има медали от Япония, Полша, Китай, Чехия, Македония, Иран, Русия, Сърбия, Турция, Индия, Унгария, Финландия и др.

Учителят е носител и на наградата „Константин Величков” на Министерството на образованието и науката за преподаватели, постигнали високи резултати в професионалната си дейност и дали своя принос в развитието на българското образование. Присъдена му е и Годишната награда на Община Търговище от 2013 година за принос в развитието на изобразителното изкуство в общината.

Павлина Белева, дългогодишен директор на Школата по изобразително изкуство, разказа пред гостите своите спомени, свързани с идването на Стоян Момчилов в Търговище, по нейна покана.

„Стоян е изключително скромен човек, който обича децата с цялото си сърце. Няколко пъти дори е отказвал да бъде преподавател във Великотърновския университет, за да развива децата и младежите на Търговище”, разказа Павлина Белева.

Сред официалните гости на „Ретроспекция” бе зам.-кметът Рая Матева и гл. архитект на Община Търговище Дарина Димитрова, която също е била възпитаничка на Стоян Момчилов. Школата към ОДК бе препълнена с бивши и настоящи ученици на учителя, а специално за повода много от тях пристигнаха от други градове, където в момента живеят, работят и се развиват. Голяма изненада по време на официалното откриване на изложбата бе едно писмо, дошло чак от Осло.  Написано е от Тодор Илиев, ученик на г-н Момчилов в периода 1998 – 2004 г.

„Нормално бих казал, че съм имал неоценимия шанс Вие да ми преподавате, обаче истината е, че аз много добре оценявам този шанс. И то много високо! Вие сте един от преподавателите, който в най-голяма степен е предопределил не само отношението ми към професията, но и въобще към живота. Познанието, което за тези години споделихте с нас, далеч надхвърля разбирането за боравене с цвят и форма, заради което бяхме в Школата”, отбелязва с писмото си Тодор Илиев.

Сега младият мъж е режисьор на анимационни филми, дори печели международни награди за илюстрация и анимация, работил е и по филми, печелили вече „Оскар”, но помни учителя с главно У в своя живот.

Гост на „Ретроспекция” бе и основоположникът на графити изкуството в страната Станислав Трифонов – Насимо, също ученик на г-н Момчилов, както и много други малки и пораснали вече художници.

За емоциите от изложбата, за учениците и за музите в изкуството Стоян Момчилов разказа специално за читателите на вестник „Знаме”:

Какво Ви води все напред през тези години? Кой е онзи стимул, даващ Ви сили, енергия и любов, които да предавате на учениците си?

-Мотивира ме детското творчество, това е било водещо за мен през всичките години. Всеки ден виждах как децата създават нов свят. Изключително преживяване! Аз също рисувам и се занимавам с творчество, но когато се доближиш до децата, чувството е съвсем друго. Чрез техните рисунки преоткривам всеки път нови и нови неща и светове. Чрез децата човек открива и себе си. А през годините са идвали в Школата различни деца, с различна емоционалност, в много случаи аз съм учил за света повече от тях.

-Какви съвети им давахте най-често през всичките тези години?

-Много рядко съм им давал съвети, защото вървя винаги след тях, помагам им след тях. Моята задача е да създам обстановка, където детето да се чувства съвсем спокойно и свободно, за да твори и отрази онова, което е в душата му. А това винаги е давало голям резултат.

Как приехте идеята за изложбата, посветена на Вашето пенсиониране? Всички гости споделиха, че най-точният начин да Ви представят и зарадват е именно с рисунките на децата и младежите.

-Наистина е вярно! Радвам се за изложбата, приятно се изненадах, когато разбрах за нея. Това е едно уважение и признание от децата, от моите колеги, от обществеността. Мога само да благодаря на всички, с които съм работил през годините, и най-много благодаря на децата, на които съм преподавал.

-Имали сте възможност да се развивате в друг, по-голям град, но сте отказал, сега от дистанцията на времето съжалявате ли за това? Какво толкова силно Ви задържа в Търговище?

-В никакъв случай не съжалявам за избора си, не съжалявам, че останах тук, в Търговище. Задържаха ме децата и връзката ми с техния талант. Намирам и до днес смисъл да бъда тук.

-Обграден от детското творчество, в компанията на своите ученици, някои от които се върнаха от далеч за „Ретроспекция” – така ли се чувствате щастлив?

-Да, чувствам се щастлив с всички тях. Искам да им пожелая преди всичко здраве и да успяват във всяка една област! А те знаят, че за творческата дейност няма почивен ден, само вдъхновение, спокойствие и свобода.

-Бъдете още дълги години здрав и продължавайте да бъдете част от живота на децата и младежите на Търговище!

-Сърдечно благодаря!

Интервю на Симона Алексиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *