Офи­ци­ал­но, в при­съ­с­т­ви­е­то на ко­ле­ги, при­я­те­ли и бли­з­ки Ан­то­ния Ата­на­со­ва пре­д­с­та­ви но­ва­та си кни­га­. Тя е оза­г­ла­ве­на „Де­нят за­по­ч­ва с кра­со­та”, а за­ла­та на Учи­тел­с­кия пен­си­о­нер­с­ки клуб бе пъл­на с же­ла­е­щи да се до­ко­с­нат до твор­че­с­т­во­то на Ан­то­ния и да ува­жат не­й­ния та­лант.

„На­пи­сах та­зи кни­га на пър­во мя­с­то за се­бе си, на вто­ро – за де­ца­та и на тре­то – за мо­и­те връ­с­т­ни­ци”, раз­ка­за на сво­и­те го­с­ти Ан­то­ния Ата­на­со­ва.

Тя спо­де­ли още, че вси­ч­ки съ­би­тия и ге­рои в кни­га­та й са ис­тин­с­ки, свър­за­ни с не­й­но­то де­т­с­т­во и юно­ше­с­т­во. В на­ча­ло­то на пре­д­с­та­вя­не­то Ве­сел­ка Ба­х­не­ва, пре­д­се­да­тел на Об­щин­с­ки­те пен­си­о­нер­с­ки клу­бо­ве в Тър­го­ви­ще, спо­де­ли впе­ча­т­ле­ни­я­та си от но­ва­та кни­га, пре­да­вай­ки с ду­ми най-сил­ни­те и съ­к­ро­ве­ни емо­ции от про­че­те­но­то в „Де­нят за­по­ч­ва с кра­со­та”. „Ан­то­ния Ата­на­со­ва ни по­та­пя в един от­ми­нал, но скъп на сър­це­то й свят, в един въл­ше­бен спо­мен за мя­с­то, хо­ра и съ­би­тия.

И ма­кар на­пи­са­но­то да е от ди­с­тан­ци­я­та на вре­ме­то, то ни­как не е за­гу­би­ло сво­е­то де­т­с­ко оча­ро­ва­ние, не­при­ну­де­ност, не­с­ти­х­ва­що лю­бо­пи­т­с­т­во зрън­це­то дя­во­ли­тост и ро­ман­ти­ч­на са­мо­на­де­я­ност”, по­д­чер­та Ве­сел­ка Ба­х­не­ва.

Тя до­ба­ви още, че чи­та­те­ли­те на „Де­нят за­по­ч­ва с кра­со­та” мо­гат да се на­с­ла­дят на кра­т­ки­те раз­ка­зи на Ан­то­ния, на­си­те­ни с емо­ция, по­у­ка, пре­жи­вя­ва­ния, на­у­че­ни уро­ци, фи­зи­че­с­ко и ду­хо­в­но из­ра­с­т­ва­не. Чрез стра­ни­ци­те на кни­га­та чи­та­те­ли­те мо­гат да се по­то­пят в кра­си­во­то, вол­но де­т­с­т­во на ав­тор­ка­та, за ко­е­то тя раз­ка­з­ва с мно­го лю­бов, в за­ба­в­ни­те иг­ри на вре­ме­то то­га­ва, в про­че­те­ни­те кни­ги, в ме­ч­ти­те, в па­ко­с­ти­те, в оби­ч­та към жи­во­т­ни­те, в се­мей­на­та сре­да и ис­тин­с­ки­те при­я­те­ли.

За по­з­нан­с­т­во­то си с Ан­то­ния, за нея ка­то чо­век, ка­то при­я­тел и ка­то пи­са­тел го­во­ри пред го­с­ти­те Стой­ка Те­о­до­си­е­ва.

Тя ад­ми­ри­ра та­лан­та и тру­да на ав­тор­ка­та да оза­г­ла­ви все­ки от раз­ка­зи­те, да ги по­д­ре­ди хро­но­ло­ги­ч­но, да пре­д­с­та­ви де­т­с­т­во­то, юно­ше­с­т­во­то и мла­до­ст­та си по най-тру­д­ния на­чин – чрез къ­сия раз­каз.

„Един къс раз­каз мо­же да ти да­де тол­ко­ва жи­тей­с­ка мъ­д­рост, ис­ти­ни и емо­ции, кол­ко­то не мо­жеш да на­ме­риш по­ня­ко­га да­же и в цял ро­ман. Ан­то­ния има та­лант за то­ва, мо­же го!”, спо­де­ли Стой­ка Те­о­до­си­е­ва.

В края на пре­д­с­та­вя­не­то го­с­ти­те по­да­ри­ха цве­тя и ис­к­ре­ни по­же­ла­ния на ав­тор­ка­та, а тя от своя стра­на, да­де ли­чен ав­то­г­раф на все­ки един дър­жащ в ръ­це­те си в „Де­нят за­по­ч­ва с кра­со­та”.

Си­мо­на Але­к­си­е­ва