През мра­зо­ви­ти­ят и сне­жен яну­а­ри тър­го­ви­щен­ци има­ха въз­мо­ж­ност да гле­дат но­вия пре­ми­е­рен бъл­гар­с­ки филм на мла­да­та ни и та­лан­т­ли­ва ре­жи­сьор­ка Зор­ни­ца Со­фия – „Во­е­во­да“.

Фил­мът е съ­з­да­ден по раз­ка­за на Ни­ко­лай Хай­тов – „Ру­ме­на вой­во­да“, а ро­ля­та на хай­ду­т­ка­та иг­рае са­ма­та Зор­ни­ца Со­фия. Един си­лен и стра­шен филм за стра­ш­ни вре­ме­на от на­ша­та ис­то­рия и за хай­ду­т­с­т­во­то – ро­ди­ло се ка­то от­пор на на­си­ли­е­то, без­п­ра­ви­е­то и без­си­ли­е­то на бъл­га­ри­те да за­щи­тят че­ст­та си, до­с­тойн­с­т­во­то на се­мей­с­т­во­то си, ро­да си и Оте­че­с­т­во­то си.

Един филм за те­зи на­ро­д­ни за­к­рил­ни­ци, за те­х­ни­те бой­ни по­д­ви­зи, си­ла, юна­че­с­т­во и хра­б­рост, ко­и­то пре­в­ръ­щат име­на­та им в ле­ген­ди. „А ста­не ли же­на хай­ду­т­ка, тя по­дир хай­ду­ти не хо­ди, а ви­на­ги во­ди“, ка­з­ва Хай­тов.

Мно­го си­ла и сме­лост се ис­ка да ос­та­виш дре­б­ни де­ца и да гра­б­неш пу­ш­ка­та, и мно­го дър­зост да се опъл­чиш сре­щу нра­ви­те – да вле­зеш в ус­та­та на хо­ра­та. „Зве­з­да­лия“, „уба­ва“, „ва­к­ла“, „Ви­диш ли я – вли­за в ума и сър­це­то“ – мал­ка част от ду­ми­те за та­зи сме­ла же­на – Ру­ме­на вой­во­да. Мно­го ин­те­ре­сен факт за нас тър­го­ви­щен­ци е, че по­том­ци на Ру­ме­на вой­во­да жи­ве­ят в на­шия край.

Ето ка­к­во пи­ше Хай­тов – спо­ред съ­б­ра­ни све­де­ния: „Ру­ме­ни­ят син – Ис­пи­ри­дон – на­ри­чан Ан­дон, кой­то бе 4-го­ди­шен, ко­га­то май­ка му я „хва­на­ха ша­ша­ви­те“ и оти­де в го­ра­та, след Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия, уби­ва при не­из­ве­с­т­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва ня­ка­къв тур­чин и то­ва ста­ва при­чи­на да бя­га от Гю­е­ше­во и да тър­си убе­жи­ще във Вар­на. Но там ко­рен не вър­зал и се пре­се­лил в се­ло До­л­на Зла­ти­ца – тър­го­ви­щ­ко, къ­де­то от­се­д­нал под съ­що­то име Ан­тон Ге­ор­ги­ев – Ру­ма­та. Там се оже­нил за ня­ка­к­ва си вдо­ви­ца – Ди­ла и от то­зи брак през 1895 го­ди­на се ро­дил вну­кът на Ру­ме­на вой­во­да – Ки­тан Ан­до­нов – Ру­ма­та. При си­на си Ан­дон се пре­се­лил по ня­кое вре­ме и ба­ща му Ге­ор­ги“.

Спо­ред Ли­ля­на Бел­че­ва – моя при­я­тел­ка, ро­де­на и от­ра­с­на­ла в с. До­л­на Зла­ти­ца, на­и­с­ти­на е има­ло та­къв дя­до Ки­тан и с не­го­ва­та вну­ч­ка Да­на и се­с­т­ра й –  е учи­ла за­е­д­но с нея и са иг­ра­ли в дво­ра на дя­до Ки­тан. Къ­ща­та и дво­рът би­ли мно­го уре­д­ни – си спом­ня тя, а вну­ч­ки­те мно­го буй­ни и не­по­кор­ни. През 60-те го­ди­ни се­мей­с­т­во­то се пре­се­ли­ло в гр. Гор­на Оря­хо­ви­ца.

А спо­ред на­ша­та съ­г­ра­ж­дан­ка Ата­на­с­ка Сто­я­но­ва – ро­де­на 1957 г. – на­с­ле­д­ни­ч­ка на Ру­ме­ни­ни­ят род – вся­ка го­ди­на по­том­ци­те на та­зи лю­та и хра­б­ра во­е­во­д­ка се съ­би­рат в Гю­е­ше­во – ро­д­но­то й мя­с­то. Око­ло два­де­се­ти­на ду­ши от тях са би­ли по­ка­не­ни и на пре­ми­е­ра­та на фил­ма в Со­фия.

Ни­на Ан­д­ре­е­ва