От­ми­на ед­на не­ле­ка го­ди­на за „Зна­ме”. Още оте­к­ват  в мен ду­ми­те на вси­ч­ки, ко­и­то на 25 март /Бла­го­ве­ще­ние/ по­д­к­ре­пи­ха из­да­ни­е­то с ду­ми­те „Да го бъ­де!” И ето, 8 ме­се­ца след то­ва в.”Зна­ме” за­по­ч­ва но­ва­та 2017 г.  с уве­ли­чен брой або­на­ти и с го­ди­ш­на пе­чал­ба. 

Да, в.”Зна­ме” за то­зи пе­ри­од не на­п­ра­ви ги­ган­т­с­ки стъ­п­ки, не то­ва бе­ше и цел­та ни. Но не за­п­ле­те въз­ли от на­пре­же­ние, не до­пу­с­на ни­то сто­тин­ка дъл­го­ве, еки­път до­ка­за, че ре­а­ли­зи­ра фи­нан­со­ва­та си ме­се­ч­на из­д­ръ­ж­ка. В то­зи тру­ден за нас мо­мент  мно­го хо­ра ни по­д­к­ре­пи­ха и с ре­к­лам­ни ма­те­ри­а­ли, и с до­б­ро­на­ме­ре­на при­ка­з­ка, с но­ви  идеи, с ку­раж. На вси­ч­ки тях-БЛА­ГО­ДА­РИМ!

Бла­го­да­рим на би­в­ши­те ни ко­ле­ги-зна­ме­но­с­ци­те, ко­и­то пър­ви ни по­да­до­ха ръ­ка. Бла­го­да­рим и на на­ши­те съ­т­ру­д­ни­ци, ко­и­то ак­ти­в­но се вклю­чи­ха в спи­с­ва­не­то на бро­е­ве­те и пре­да­ва­ха  по­ре­д­ния жур­на­ли­с­ти­че­с­ки ма­те­ри­ал с ду­ми­те:”И без ни­ка­къв хо­но­рар!”…Бла­го­да­ря на бъл­га­ри­на от да­ле­ч­на Швей­ца­рия, кой­то в знак на съ­п­ри­ча­с­тие и по­о­щ­ре­ние спон­со­ри­ра 20 або­на­мен­та   за „Зна­ме”.

То­п­ла по­д­к­ре­па ни да­ри и тър­го­ви­щ­ка­та зем­ля­че­с­ка­та об­щ­ност в Со­фия, от­къ­де­то До­ра Ни­ко­ло­ва че­с­то се оба­ж­да, за да ни уве­ри кол­ко се ра­д­ва, че „Зна­ме” про­дъл­жа­ва да го има, свър­з­ва съ­ще­с­т­ву­ва­не­то му с па­т­ри­о­ти­ч­на ми­сия, за­що­то „Зна­ме” е па­мет­та на Тър­го­ви­ще.

През по­с­ле­д­ни­те ме­се­ци еки­път на „Зна­ме” най-се­т­не по­д­ре­ди и ста­рия си нов дом, ка­то след из­вър­ше­ния ре­монт се­га  ве­че има­ме  въз­мо­ж­но­ст­та да спи­с­ва­ме ве­с­т­ни­ка при ед­ни по-нор­мал­ни чо­ве­ш­ки ус­ло­вия. Пак се на­ме­ри­ха хо­ра, ко­и­то да ни по­мо­г­нат и с обо­ру­д­ва­не, и с го­ри­во-та­ка, че  „Зна­ме” про­дъл­жа­ва без зим­на па­у­за, а за по­с­ле­д­ни­те 8 ме­се­ца той не е пре­къ­с­вал ни­то за един брой.

За­то­ва БЛА­ГО­ДА­РИМ – на вси­ч­ки, ко­и­то по­ми­с­ли­ха с до­б­ро за „Зна­ме”, на вси­ч­ки, ко­и­то на­п­ра­ви­ха до­б­ро на „Зна­ме”, на вси­ч­ки оне­зи, за ко­и­то „Зна­ме” е ну­жен ка­то хля­ба.

При­з­на­тел­ни сме и на вси­ч­ки оне­зи, ко­и­то ни по­з­д­ра­ви­ха по еле­к­т­рон­на­та по­ща за Ко­ле­д­ни­те и но­во­го­ди­ш­ни­те пра­з­ни­ци, и на дру­ги­те, ко­и­то със со­б­с­т­вен по­черк ни на­д­пи­са­ха въл­ше­б­ни  по­з­д­ра­ви­тел­ни кар­ти­ч­ки, от ко­и­то лъ­ха тол­ко­ва то­п­ло­та. Бла­го­да­рим Ви, при­я­те­ли!

На на­ши­те чи­та­те­ли, на ця­ла­та жур­на­ли­с­ти­че­с­ка гил­дия, на ко­ле­ги­те от в.”Тър­го­ви­щ­ки но­ви­ни” по­же­ла­ва­ме здра­ва и ус­пе­ш­на 2017 г.! Го­ди­на­та за „Зна­ме” за­вър­ш­ва оп­ти­ми­с­ти­ч­но, за­що­то, не­ка си го ка­жем: за­е­д­но с мо­и­те ко­ле­ги – Си­мо­на, Са­ва и Ата­на­с­ка ра­бо­ти­х­ме със  сър­це и с въ­о­ду­ше­в­ле­ние, със сме­лост и ло­ял­ност към дру­ги­те!

Про­дъл­жа­ва­ме на­пред!

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА, уп­ра­ви­тел