По ини­ци­а­ти­ва на Ду­хо­вен цен­тър „Еве­ра” и чи­та­ли­ще „На­пре­дък1864″ на 12 но­ем­в­ри в Тър­го­ви­ще се про­ве­де сре­ща с проф. Да­мян По­п­х­ри­с­тов и ки­но­ре­жи­сьо­ра Мом­чил Ап. Ка­ра­ми­тев. Бе­ше про­же­к­ти­ран фил­ма „По стъ­п­ки­те на  на­ши­те пре­д­ци”. Сре­ща­та пре­ми­на при го­лям ин­те­рес от стра­на на тър­го­ви­щен­ци. За­ла­та бе­ше пре­пъл­не­на, бя­ха за­да­де­ни и мно­го въ­п­ро­си. Проф. По­п­х­ри­с­тов и Мом­чил Ка­ра­ми­тев от­де­ли­ха от сво­е­то вре­ме и за чи­та­те­ли­те на ве­с­т­ник „Зна­ме”.

-Го­с­по­дин Ка­ра­ми­тев, за­що се ан­га­жи­ра­х­те с фил­ма „По стъ­п­ки­те на на­ши­те пре­д­ци” и ка­к­во ис­ка­те да ка­же­те с не­го на бъл­гар­с­ка­та пу­б­ли­ка?

– Най-ва­ж­но­то, към ко­е­то съм се стре­мил, е да се по­ка­жат не­из­ве­с­т­ни­те не­ща от сре­д­но­ве­ко­в­на­та връ­з­ка ме­ж­ду Бъл­га­рия и Фран­ция, да се ви­ди ка­к­во сме да­ли ние още от ран­но сре­д­но­ве­ко­вие на за­па­д­на Ев­ро­па, да се по­ка­жат кон­к­ре­т­ни ме­с­та, за да мо­гат хо­ра­та да хо­дят там,  а мо­ти­вът да се на­п­ра­ви то­зи филм е ор­га­ни­за­ци­я­та на проф. Да­мян По­п­х­ри­с­тов да се оти­де по те­зи ме­с­та.Пре­ди то­ва бях чел ма­те­ри­а­ли за Бу­га­раш във Фран­ция и ко­га­то ви­дях, че има ор­га­ни­зи­ран се­ми­нар за там ре­ших, че тря­б­ва да се вклю­ча. За­е­д­но с Да­мян По­п­х­ри­с­тов ре­ши­х­ме да на­п­ра­вим един фил­мов раз­каз, не­що ка­то пъ­те­пис. Ко­га­то за­по­ч­на­х­ме да раз­ни­щ­ва­ме ду­хо­в­на­та връ­з­ка ме­ж­ду бо­го­ми­ли и ка­та­ри, ме­ж­ду Бъл­га­рия и Фран­ция, се ро­ди иде­я­та та­ки­ва се­ми­на­ри да се пра­вят не са­мо във Фран­ция, но и в Ита­лия, в Бо­с­на и Ма­ке­до­ния, та­ка че то­ва ще бъ­де ед­на по­ре­ди­ца от ня­кол­ко пъ­те­пи­са и най-на­к­рая ще на­п­ра­вим един обо­б­ща­ващ филм за съ­щ­но­ст­та на бо­го­мил­с­ко­то уче­ние –  раз­ка­за­но с фа­к­ти за връ­з­ка­та на то­ва  уче­ние с дру­ги ду­хо­в­ни уче­ния.

-Има­х­те ли про­же­к­ции на то­зи филм в дру­ги гра­до­ве и ако ве­че сте го пре­д­с­та­вя­ли как се по­с­ре­ща?

-Има­х­ме две пре­д­п­ре­ми­ер­ни пре­д­с­та­вя­ния в Со­фия. Бе­ше в най-от­пу­с­кар­с­кия се­зон, в края на юли ме­сец, в До­ма на ки­но­то. За мое го­ля­мо учу­д­ва­не за­ла­та два пъ­ти се на­пъл­ни. За пър­ви път фил­мът бе­ше по­ка­зан във Ве­ли­ки Пре­с­лав, за­що­то там се съ­с­тоя ме­ж­ду­на­ро­д­ния фо­рум на те­ма „Бо­го­мил­с­т­во” , но пре­д­с­то­ят про­же­к­ции  във Вар­на, Тър­но­во и дру­ги гра­до­ве в Бъл­га­рия.

-Про­фе­сор По­п­х­ри­с­тов, с ка­к­ва идея съ­з­да­до­х­те „Бъл­гар­с­ки цен­тър „Про­с­ве­т­ле­ние”?

-Съ­з­да­до­х­ме фон­да­ция „Бъл­гар­с­ки цен­тър „Про­с­ве­т­ле­ние” с  иде­я­та да по­пу­ля­ри­зи­ра­ме, раз­про­с­т­ра­ня­ва­ме и пра­вим до­с­тъ­п­на до хо­ра­та ис­ти­на­та за то­ва кои сме ние бъл­га­ри­те , кои са тра­ки­те, кои са бо­го­ми­ли­те, не­ща из­кон­ни и ва­ж­ни за нас, бъл­га­ри­те ка­то ду­хо­в­на цен­ност, за­що­то мно­го не­ща са пре­не­б­ре­г­ва­ни, не­де­о­о­це­ня­ва­ни и за­б­ра­вя­ни, а дру­ги съ­в­сем от­к­ро­ве­но изо­пъ­че­ни.  Вре­ме е ис­ти­на­та да сти­г­не до хо­ра­та та­ка­ва, ка­к­ва­то е, а не та­ка­ва, ка­к­ва­то я пи­ше в ка­зи­он­ни­те уче­б­ни­ци.  За­по­ч­на­х­ме да про­ве­ж­да­ме те­зи се­ми­на­ри и сре­щи с бъл­га­ри не са­мо в Бъл­га­рия. За­по­ч­на­х­ме от Лон­дон, ми­на­х­ме през Ми­ла­но, Фло­рен­ция, Рим, Ту­лу­за, има­ме по­ка­ни и от още мно­го ме­с­та, раз­би­ра се и от Бъл­га­рия. Про­ве­ж­да­ме и пъ­ту­ва­щи се­ми­на­ри, с най-об­що за­г­ла­вие „По стъ­п­ки­те на пре­д­ци­те ни”. Ние оби­ка­ля­ме по раз­ли­ч­ни ме­с­та в Ев­ро­па, къ­де­то на­ши­те пре­д­ци са ос­та­ви­ли трай­ни сле­ди. Ве­че ня­кол­ко пъ­ти го пра­вим в Ита­лия, в юж­на Фран­ция по пъ­тя на бо­го­ми­ли­те и ка­та­ри­те. Та­зи го­ди­на през май с на­ше ос­но­в­но съ­дей­с­т­вие бе­ше от­к­рит в юж­на Ита­лия па­ме­т­ник на кан Ал­цек  -най-мла­ди­ят син на кан Ку­б­рат. Ока­за се, че то­ва е пър­ви­ят па­ме­т­ник на бъл­гар­с­ки вла­де­тел из­вън Бъл­га­рия. Про­дъл­жа­ва­ме да из­дир­ва­ме до­ку­мен­ти и фа­к­ти, свър­за­ни с на­ше­то ми­на­ло, осо­бе­но с бо­го­ми­ли­те. Пре­ди се­д­ми­ца се вър­на­х­ме от Ма­ке­до­ния, къ­де­то най-не­о­ча­к­ва­но, тър­сей­ки пе­ще­ра­та на св. Га­в­ри­ил Яс­но­в­с­ки, къ­де­то ни за­ве­де при­я­тел от Ма­ке­до­ния, Йор­дан­ка Ха­джий­с­ка от­к­ри по­ре­ди­ца от пе­ще­ри, в ко­и­то са се из­вър­ш­ва­ли бо­го­мил­с­ки по­с­ве­ще­ния, тъй ка­то Га­в­ри­ил Яс­но­в­с­ки е един от пър­ви­те по­с­ве­те­ни ли­ч­но от Бо­ян Ма­га в бо­го­мил­с­ко­то уче­ние. Там ви­дя­х­ме и „Бо­жи­и­те очи”, съ­що­то не­що, ко­е­то има в пе­ще­ра­та до Кар­лу­ко­во. По­до­б­на пе­ще­ра на­ме­ри­х­ме и във Фран­ция, къ­де­то се е из­вър­ш­ва­ла по­д­го­то­в­ка­та за най-ви­с­ше­то по­с­ве­ще­ние на ка­та­ри­те.

-Вие ве­че раз­по­ла­га­те с ог­ро­мен ма­те­ри­ал, с мно­го зна­ние, свър­за­но с бо­го­ми­ли­те, с до­ку­мен­ти, ко­и­то раз­к­ри­ват ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия ка­то част от дей­но­ст­та на бо­го­ми­ли­те, мо­жем ли та­ка да ка­жем?

-Мо­жем та­ка да ка­жем, въ­п­ре­ки че те­зи до­ку­мен­ти, ко­и­то сме из­ди­ри­ли не ги при­те­жа­ва­ме ка­то на­ша со­б­с­т­ве­ност, но сме из­ди­ри­ли къ­де се на­ми­рат, и по­с­ле­д­ни­те та­ка да се ка­же от­к­ри­тия, бя­ха във Фран­ция. По­ка­за­ха ни ги на­ши френ­с­ки при­я­те­ли ве­д­на­га след ка­то Ва­ти­ка­на офи­ци­ал­но се из­ви­ни за звер­с­т­ва­та и те­ро­ра над ка­та­ри­те. По­ка­за­ха ни до­ку­мен­ти, свър­за­ни с пър­вия съ­бор на бо­го­ми­ли­те от 1167 г., кой­то е бил пре­д­се­да­тел­с­т­ван от бъл­гар­с­кия па­па Ни­ки­та. Той пра­ви ед­но въз­ва­ние за ду­хо­в­но обе­ди­не­ние на Ев­ро­па по мо­де­ла на бъл­гар­с­ка­та бо­го­мил­с­ка цър­к­ва. Бе­ше из­к­лю­чи­тел­но въл­ну­ва­що да ви­дим до­ку­мен­ти от оне­зи го­ди­ни. Се­га ве­че, след ка­то Ва­ти­ка­на по­д­не­се офи­ци­ал­но­то си из­ви­не­ние, фран­цу­зи­те са твър­до ре­ше­ни да ги пу­б­ли­ку­ват, ко­е­то зна­чи, че ра­но или къ­с­но та­зи ин­фор­ма­ция ще до­й­де и до Бъл­га­рия.

-Оча­к­ва­те ли бъл­гар­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва да про­ме­ни от­но­ше­ни­е­то си към бо­го­ми­ли­те?

-Мно­го бих се ра­д­вал то­ва да ста­не,въ­п­ре­ки че ка­то гле­дам как се дър­жат на­по­с­ле­дък, не вяр­вам тол­ко­ва бър­зо да се слу­чи, но спо­ред ме­не е не­из­бе­ж­но, за­що­то и там има ум­ни хо­ра – хо­ра, ко­и­то зна­ят и раз­би­рат, че всъ­щ­ност бо­го­мил­с­ко­то уче­ние не е от­ри­ца­ние на пра­во­с­ла­в­на­та цър­к­ва, а ед­но връ­ща­не към из­кон­ни­те ко­ре­ни на хри­с­ти­ян­с­т­во­то, та­ко­ва ка­к­во­то е про­по­вя­д­ва­но от апо­с­то­ли­те  и от са­мия Исус Хри­с­тос.

Ра­д­ка Ива­но­ва