ДОБРОТАТА, ЧОВЕЩИНАТА И ПЕСЕНТА ЗА НАС СА ЕДНО

Име­то на сем.Еле­на и Асен Ва­си­ле­ви ми на­п­ра­ви впе­ча­т­ле­ние не­от­да­в­на, ко­га­то на юби­лей­ния пра­з­ник 25 г. от съ­з­да­ва­не­то на Об­ще­с­т­вен ко­ми­тет „В.Ле­в­с­ки” Тър­го­ви­ще, те бя­ха на­г­ра­де­ни в раз­де­ла „До­с­той­ни гра­ж­да­ни” за мно­го­го­ди­ш­но­то ор­га­ни­зи­ра­не и про­ве­ж­да­не на фол­к­лор­ни­те про­я­ви „С пе­с­ни­те на Сто­ян Ра­дев” и „Мост ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та”.

15036730_1328427370525240_6086887239710621600_n-1

Те­зи дни Тър­го­ви­ще за по­ре­ден път ста­на сто­ли­ца на фол­к­лор­но­то из­ку­с­т­во, бла­го­да­ре­ние на уси­ли­я­та на те­зи два­ма на­ши съ­г­ра­ж­да­ни- то­ва бе­ше и по­во­дът, за да раз­ка­жем за тях, за хо­ра­та, чи­е­то жи­тей­с­ко ве­рую се из­ра­зя­ва с ду­ми­те:до­б­ро­та­та, чо­ве­щи­на­та и пе­сен­та за нас са ед­но!

Всъ­щ­ност, той е от Бан­кя, а тя е от с.Ле­со­во, Ел­хо­в­с­ко. За­по­з­на­ва ги ог­ром­на­та им лю­бов към фол­к­лор­но­то из­ку­с­т­во- при­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то и два­ма­та учат в Му­зи­кал­но­то учи­ли­ще в Ко­тел. Тук се за­по­з­на­ват, а дру­ж­ба­та им про­дъл­жа­ва и в Му­зи­кал­на­та ака­де­мия в Пло­в­див. През 1977 г. ста­ват се­мей­с­т­во, а през 1979 г. ра­бо­тят в Ко­тел, но ве­че ка­то пре­по­да­ва­те­ли, той – на гъ­дул­ка, а тя- на­ро­д­но пе­е­не.По­с­ле ги по­кан­ват в тър­го­ви­щ­кия ан­сам­бъл „Ми­зия” и та­ка за тях за­по­ч­ва тър­го­ви­щ­ки­ят пе­ри­од- вре­ме на твор­че­с­ка все­о­т­да­де­ност и по­с­ве­те­ност на мла­ди­те хо­ра, на пе­сен­та. Ра­ж­дат се и две­те им де­ца- син и дъ­ще­ря, за ко­и­то сем.Ва­си­ле­ви го­во­рят с мно­го лю­бов. Жи­во­тът и на два­ма­та е ед­но тър­пе­ли­во, пре­да­но, все­по­г­лъ­ща­що по­с­ве­ще­ние на ху­ба­ва­та бъл­гар­с­ка пе­сен.

По­ве­че от 12 г., ка­то во­ка­лен пе­да­гог във Вто­ро СОУ “Проф.Н.Ма­ри­нов”, Е.Ва­си­ле­ва осъ­ще­с­т­вя­ва му­зи­кал­ния об­мен ме­ж­ду тър­го­ви­щ­ки гру­пи от та­лан­т­ли­ви де­ца и те­х­ни връ­с­т­ни­ци от Швей­ца­рия и Ис­па­ния. Но мо­же би най-зна­чи­мо­то де­ло в те­х­ния жи­вот е съ­з­да­ва­не­то на две­те фол­к­лор­ни про­я­ви: На­ци­о­нал­на­та фол­к­лор­на сре­ща „Мост ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та” и кон­кур­сът „С пе­с­ни­те на Сто­ян Ра­дев”. През из­ми­на­ли­те съ­бо­та и не­де­ля в то­зи, до­ка­зал се във вре­ме­то, стой­но­с­тен кон­курс „С пе­с­ни­те на Сто­ян Ра­дев” бя­ха по­лу­че­ни за­я­в­ки от над 110 де­ца от 8 бъл­гар­с­ки гра­да. Вто­ра­та про­я­ва, „Мост ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та” /11-то из­да­ние/ съ­б­ра над 170 уча­с­т­ни­ка, ко­и­то ми­на­ха ка­то из­пъл­ни­те­ли, сре­щ­на­ха се и се до­ко­с­на­ха с та­ки­ва идо­ли във фол­к­лор­но­то из­ку­с­т­во ка­то Ян­ка Ру­п­ки­на, Ка­лин­ка Въл­че­ва и още те­х­ни ко­ле­ги, с ко­и­то мла­ди­те за­е­д­но му­зи­ци­ра­ха и се обу­ча­ва­ха на осо­бе­но­с­ти­те и спе­ци­фи­ка­та на раз­ли­ч­ни­те фол­к­лор­ни об­ла­с­ти в Бъл­га­рия. Вси­ч­ки те­зи хо­ра оце­ни­ха про­я­ви­те в Тър­го­ви­ще ка­то из­к­лю­чи­тел­но кул­тур­но съ­би­тие !   Мно­го въ­о­ду­ше­ве­но, мно­го за­па­ле­но Еле­на раз­ка­з­ва още и още за то­ку-що от­з­ву­че­ли­те про­я­ви, в ко­и­то тя е вло­жи­ла мно­го хъс и енер­гия, вло­жи­ла е ду­ша­та си, за­що­то, убе­де­на е, че мла­ди­те имат по­т­ре­б­ност то­ч­но от по­до­бен тип про­я­ви, ко­и­то на де­ло въз­пи­та­ват в бъл­гар­с­ко­то.

Пи­та­ме я, а от­къ­де са­ма­та тя е при­х­ва­на­ла лю­бо­в­та към фол­к­ло­ра, към пе­сен­та?

– От мо­е­то се­мей­с­т­во, ед­но оби­к­но­ве­но сел­ко се­мей­с­т­во, от мо­и­те скром­ни и от­да­де­ни на де­ца­та си ро­ди­те­ли. Ние сме три де­ца, но и се­с­т­ра ми и брат ми сме въз­пи­та­ни да бъ­дем про­с­то до­б­ри и чо­ве­ч­ни хо­ра-ка­з­ва Еле­на. И спо­де­ля как вся­ка го­ди­на, на 1 май в ро­д­но­то Ле­со­во си пра­вят го­ля­ма фа­мил­на сре­ща- без офи­ци­ал­ни по­ка­ни, все­ки знае, че на то­зи ден тря­б­ва да е в ро­д­на­та къ­ща.

И тръ­г­ват  вси­ч­ки – от Ям­бол, от Бур­гас- де­ца, пле­мен­ни­ци, вси­ч­ки на­с­ле­д­ни­ци, по­со­ка­та е ед­на-към Ле­со­во, към ро­д­на­та къ­ща. Съ­би­рат се вси­ч­ки за­е­д­но, за да се ви­дят и раз­го­во­рят, а на по­чит са спо­ме­ни­те и пе­сен­та.

-Вси­ч­ки, ця­ла­та ми ро­да по­чи­та пе­сен­та, чи­с­тия бъл­гар­с­ки фол­к­лор. – про­дъл­жа­ва Еле­на.

-Ко­га­то на вре­ме­то ся­да­х­ме на ма­са­та и се на­х­ра­не­х­ме, по­с­ле за­по­ч­ва­ха пе­с­ни­те. Пръв ви­на­ги за­пя­ва­ше ба­ща ни, по­с­ле по­д­х­ва­ща­ше ма­ма, и ние се вклю­ч­ва­х­ме. Кол­ко ху­ба­во бе­ше- вси­ч­ки ние и пе­сен­та- за то­ва и си спом­ня­ме на те­зи фа­мил­ни сре­щи се­га в Ле­со­во, къ­де­то пак про­дъл­жа­ва­ме тра­ди­ци­я­та. Та­зи е и не­й­на­та жи­тей­с­ка ми­сия- да въ­ве­де и да „за­ра­зи” по­ве­че мла­ди хо­ра с ма­ги­я­та на бъл­гар­с­кия фол­к­лор, да за­па­ли  у тях твор­че­с­ка­та ис­к­ри­ца, да от­во­ри се­ти­ва­та им за кра­со­та­та на бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­на пе­сен. В края на раз­го­во­ра, пи­там мо­и­те съ­бе­се­д­ни­ци как са­ми­те те се оп­ре­де­лят, ка­к­ви са те­х­ни­те пла­но­ве, ме­ч­ти.

Ето те­х­ни­ят от­го­вор: оп­ре­де­ля­ме се  ка­то па­зи­те­ли на бъл­гар­с­кия фол­к­лор, ини­ци­а­то­ри и ръ­ко­во­ди­те­ли на два­та фо­ру­ма „Мост ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та” и  „С пе­с­ни­те на Сто­ян Ра­дев”. Мно­го би­х­ме би­ли ща­с­т­ли­ви, ако и през ид­ни­те го­ди­ни име­то на Тър­го­ви­ще се ут­вър­ж­да­ва ка­то ог­ни­ще на бъл­гар­с­кия фол­к­лор, къ­де­то мла­ди­те хо­ра от ця­ла­та стра­на да ид­ват, да се изя­вя­ват, да тво­рят и да по­чи­тат тър­го­ви­щ­ки­те май­с­то­ри-из­пъл­ни­те­ли на на­ро­д­ни ин­с­т­ру­мен­ти ка­то Ата­нас Въл­чев/ бъл­гар­с­ки­ят Па­га­ни­ни/, Ни­ко­ла Ата­на­сов и много др.

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.