Интервю с писателя Неда Антонова
– Още сме под знака на Деня на будителите. Какво още не знаем за будителството в България?
– С високата титла „народни будители“ са били увенчавани най-напред Светите Седмочисленици, а после българските възрожденци и национал-революционери, повечето от които са били учители и литератори.
Но има една група труженици на вярата – монаси от големите ни манастири – наречени таксидиоти, които във времената на византийското и турско робство, когато всичко българско е било заплашено от изчезване, са обхождали пеш села и градове, някъде са оставали по-дълго, колкото да основат килийно училище, да венчаят, да кръстят новородено или да изповядат, разнасяли са книжнина и са поддържали вярата и българския дух. Мисля,че тях също би трябвало да причислим към будителите на народната свяст.
Искам да ви задам доста въпроси, свързани с писателския труд, като се надявам.. – …на кратки отговори? – Обещавам. – …като се надявам, че вие откровено ще споделите тайните си с нашите читатели. Казват,че творецът е жител на света. Как се чувства един писател от малка България в контекста на европейската литература?
– Колкото по-български, толкова по-световен. Какъв е смисълът да се опитваш да пишеш като французин или японец, щом знаеш,че нито ще бъдеш себе си, нито ще станеш другия. Дори при животните мелезите остават безплодни и не дават потомство. Пък и в литературата чистокръвната порода също е важна.
– Към каква книга на непознат автор бихте посегнали?
– Към книга,с излъчването на катедрала: влизаш в нея с трепета на предстоящото духовното усилие и излизаш възнаграден.
– Литературознанието борави с понятия като ум, дарба, въображение,талант, интуиция… Каква е йерархията на тези качества в творческия процес?
– Хайде под ред: способността да откриеш нещо ново и да го назовеш, се нарича дарба. Но да разкажеш за същото това нещо се изисква талант. А той се изразява чрез стила. Както ума – чрез идеите. Умът е, който се развива, но това развитие само стилът може да онагледи. Въображението на човека е висш тип памет. По това до какви дълбини или висоти стига то, можем да съдим, от кои векове идва този човек и колко далече ще стигне. А интуицията е божията искра у твореца, неговото предзнание за всичко, което е било и ще бъде.
-Как писателят би трябвало да се отнася към политическите събития, на които е съвременник?
– Ако иска да е полезен на обществото, писателят би трябвало да наблюдава случващото се от ложата – на еднакво разстояние от артисти и публика. Само така после ще може да превърне злободневното в литература. И като не взема страна, да каже цялата истина.
– Бихте ли прочели и харесали гей-роман?
-Защо не – душите плачат различно. Бих прочела всичко,което ще ми помогне да разширя представата си за човешката природа. А бих го харесала, ако същия този роман е написан добре.
– Какво според вас значи да е написан добре?
-Да ми разкаже неща,които дори не съм подозирала, че знам, а и да ми ги разкаже така, както не допускам, че биха могли да се случат.
-Какво е за вас писането?
-Каквото е пясъкът за щрауса – защита от прекалено човешкото.
-Допускате ли единомислие между писатели?
– О, разбира се. Ние всички мислим еднакво, но само ако мислим за различни неща.
-Да си писател професия ли е?
-Точно толкова, колкото е професия да си жив.
– От Ваше интервю по повод книгата Ви „Съвършената Преподобна Стойна“ знам, че сте вярваща. Какви са Вашите ежедневни отношения с Бога?
– Забранен въпрос. Но ще ви отговоря. Най-силната и непресекваща взаимност, която съм преживяла, е с Него. Той се държи така, като че има само мене, макар да вижда,че аз имам не само Него, а и децата си, например.
– Какво мислите за българина?
-Живяла съм достатъчно сред чужденци, за да знам,че българинът е пресметлив и дребнав в дребното, но светъл и велик във великото.
-Кои качества най-точно олицетворяват даден човек?
-Нямането. То е по-красноречиво от имането: нещата, които сме можели да притежаваме, но не сме ги пожелали.
-Тиражите на последните Ви книги от трилогията „Възкресените“ непрекъснато се увеличават чрез допечатки, каква е вашата формула за привличане на читатели?
-Чак формула – едва ли. Но дълбоко съм убедена, че писателят е свободен да каже всичко,каквото поиска, стига да го каже по начин, по който читателят е готов да го чуе.
-Какво мислите за българите, които емигрират в търсене на по-добър живот?
-Капитанът на „Титаник“ не мръдва от мястото си, докато корабът потъва. Всеки от нас, ако наистина е капитан на живота си, остава тук, макар и в потъваща България. Другите са просто пасажери, яхнали времето и оставили се да ги отнесе там, където то пожелае.
-Кой е Вашият любим писател?
-Всеки, който умее да огъва думите като пластини от злато – най-ковкия от всички метали – и да прави от тях бижута за масово поразяване.
–Харесва ли ви това,че сте се родила жена?
-Българинът Иван Богоров е казал:“ Жената като инструмент на цивилизацията…“
-Коя е любимата Ви дума.
-Не знам. Но има една, която неотдавна измислих в памет на най-скъпия на сърцето ми мъж:“Рицарствен“. Не стига, че рицар, ами и царствен. Има такива мъже, да знаете.
–Мислите ли понякога за смъртта?
– Само когато долавям,че и тя се сеща за мене.
– С какво искате да ви запомнят вашите читатели?
– С каквото ги помня и аз: с взаимност.
– Нещо за любовта?
– Всичко.
Интервю на
ЦВЕТАНКА ХРИСТОВА