ДУМИТЕ-БИЖУТА ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ

Интервю с писателя Неда Антонова

– Още сме под знака на Де­ня на бу­ди­те­ли­те. Ка­к­во още не зна­ем за бу­ди­тел­с­т­во­то в Бъл­га­рия?

– С ви­со­ка­та ти­т­ла „на­ро­д­ни бу­ди­те­ли” са би­ли увен­ча­ва­ни най-на­пред Све­ти­те Се­д­мо­чи­с­ле­ни­ци, а по­с­ле бъл­гар­с­ки­те въз­ро­ж­ден­ци и на­ци­о­нал-ре­во­лю­ци­о­не­ри, по­ве­че­то от ко­и­то са би­ли учи­те­ли и ли­те­ра­то­ри.

Но има ед­на гру­па тру­же­ни­ци на вя­ра­та – мо­на­си от го­ле­ми­те ни ма­на­с­ти­ри – на­ре­че­ни та­к­си­ди­о­ти, ко­и­то във вре­ме­на­та на ви­зан­тий­с­ко­то и тур­с­ко ро­б­с­т­во, ко­га­то вси­ч­ко бъл­гар­с­ко е би­ло за­п­ла­ше­но от из­че­з­ва­не,  са  об­хо­ж­да­ли пеш се­ла и гра­до­ве, ня­къ­де са ос­та­ва­ли по-дъл­го, кол­ко­то да ос­но­ват ки­лий­но учи­ли­ще, да вен­ча­ят, да кръ­с­тят но­во­ро­де­но  или да из­по­вя­дат, раз­на­ся­ли са кни­ж­ни­на и са по­д­дър­жа­ли вя­ра­та и бъл­гар­с­кия дух. Ми­с­ля,че тях съ­що би тря­б­ва­ло да при­чи­с­лим към  бу­ди­те­ли­те на на­ро­д­на­та свяст.

Ис­кам да ви за­дам до­с­та въ­п­ро­си, свър­за­ни с пи­са­тел­с­кия труд, ка­то се на­дя­вам.. – …на кра­т­ки от­го­во­ри? – Обе­ща­вам. – …ка­то се на­дя­вам, че вие  от­к­ро­ве­но ще спо­де­ли­те тай­ни­те си с на­ши­те чи­та­те­ли.  Ка­з­ват,че тво­ре­цът е жи­тел на све­та. Как се чу­в­с­т­ва един пи­са­тел от мал­ка Бъл­га­рия в кон­те­к­с­та на ев­ро­пей­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра?

– Кол­ко­то по-бъл­гар­с­ки, тол­ко­ва по-све­то­вен. Ка­къв е сми­съ­лът да се опи­т­ваш да пи­шеш ка­то фран­цу­зин или япо­нец, щом зна­еш,че ни­то ще бъ­деш се­бе си, ни­то ще ста­неш дру­гия. До­ри при жи­во­т­ни­те ме­ле­зи­те ос­та­ват без­п­ло­д­ни и не да­ват по­том­с­т­во. Пък и в ли­те­ра­ту­ра­та чи­с­то­к­ръ­в­на­та по­ро­да съ­що е ва­ж­на.

– Към ка­к­ва кни­га на не­по­з­нат ав­тор би­х­те по­се­г­на­ли?

– Към кни­га,с из­лъ­ч­ва­не­то на ка­те­д­ра­ла: вли­заш в нея с тре­пе­та на пре­д­с­то­я­що­то ду­хо­в­но­то уси­лие и из­ли­заш въз­на­г­ра­ден.

Ли­те­ра­ту­ро­з­на­ни­е­то бо­ра­ви с по­ня­тия ка­то ум, дар­ба, въ­о­б­ра­же­ние,та­лант, ин­ту­и­ция… Ка­к­ва е йе­рар­хи­я­та на те­зи ка­че­с­т­ва в твор­че­с­кия про­цес?

 – Хай­де под ред: спо­со­б­но­ст­та да от­к­ри­еш не­що но­во и да го на­зо­веш, се на­ри­ча дар­ба. Но да раз­ка­жеш за съ­що­то то­ва не­що се изи­с­к­ва та­лант. А той се из­ра­зя­ва чрез сти­ла. Ка­к­то ума – чрез иде­и­те. Умът е, кой­то се раз­ви­ва, но то­ва раз­ви­тие са­мо сти­лът мо­же да она­г­ле­ди. Въ­о­б­ра­же­ни­е­то на чо­ве­ка е висш тип па­мет. По то­ва до ка­к­ви дъл­би­ни или ви­со­ти сти­га то, мо­жем да съ­дим, от кои ве­ко­ве ид­ва то­зи чо­век и кол­ко да­ле­че ще сти­г­не. А ин­ту­и­ци­я­та е бо­жи­я­та ис­к­ра у тво­ре­ца, не­го­во­то пре­д­з­на­ние за вси­ч­ко, ко­е­то е би­ло и ще бъ­де.

-Как пи­са­те­лят би тря­б­ва­ло да се от­на­ся към по­ли­ти­че­с­ки­те съ­би­тия, на ко­и­то е съ­в­ре­мен­ник?

– Ако ис­ка да е по­ле­зен на об­ще­с­т­во­то, пи­са­те­лят би тря­б­ва­ло да на­б­лю­да­ва слу­ч­ва­що­то се от ло­жа­та – на ед­на­к­во раз­с­то­я­ние от ар­ти­с­ти и пу­б­ли­ка. Са­мо та­ка по­с­ле ще мо­же да пре­вър­не зло­бо­д­не­в­но­то в ли­те­ра­ту­ра. И ка­то не взе­ма стра­на, да ка­же ця­ла­та ис­ти­на.

 – Би­х­те ли про­че­ли и ха­ре­са­ли гей-ро­ман?

-За­що не – ду­ши­те пла­чат раз­ли­ч­но. Бих про­че­ла вси­ч­ко,ко­е­то ще ми по­мо­г­не да раз­ши­ря пре­д­с­та­ва­та си за чо­ве­ш­ка­та при­ро­да. А бих го ха­ре­са­ла, ако съ­щия то­зи ро­ман е на­пи­сан до­б­ре.

– Ка­к­во спо­ред вас зна­чи да е на­пи­сан до­б­ре?

-Да ми раз­ка­же не­ща,ко­и­то до­ри не съм по­до­зи­ра­ла, че знам, а и да ми ги раз­ка­же та­ка, ка­к­то не до­пу­с­кам, че би­ха мо­г­ли да се слу­чат.

-Ка­к­во е за вас пи­са­не­то?

 -Ка­к­во­то е пя­съ­кът за щра­у­са – за­щи­та от пре­ка­ле­но чо­ве­ш­ко­то.

-До­пу­с­ка­те ли еди­но­ми­с­лие ме­ж­ду пи­са­те­ли?

– О, раз­би­ра се. Ние вси­ч­ки ми­с­лим ед­на­к­во, но са­мо ако ми­с­лим за раз­ли­ч­ни не­ща.

-Да си пи­са­тел про­фе­сия ли е?

-То­ч­но тол­ко­ва, кол­ко­то е про­фе­сия да си жив.

– От Ва­ше ин­тер­вю по по­вод кни­га­та Ви „Съ­вър­ше­на­та Пре­по­до­б­на Стой­на” знам, че сте вяр­ва­ща. Ка­к­ви са Ва­ши­те еже­д­не­в­ни от­но­ше­ния с Бо­га?

– За­б­ра­нен въ­п­рос. Но ще ви от­го­во­ря. Най-сил­на­та и не­пре­се­к­ва­ща вза­им­ност, ко­я­то съм пре­жи­вя­ла, е с Не­го. Той се дър­жи та­ка, ка­то че има са­мо ме­не, ма­кар да ви­ж­да,че аз имам не са­мо Не­го, а и де­ца­та си, на­при­мер.

– Ка­к­во ми­с­ли­те за бъл­га­ри­на?

-Жи­вя­ла съм до­с­та­тъ­ч­но сред чу­ж­ден­ци, за да знам,че бъл­га­ри­нът е пре­с­ме­т­лив и дре­б­нав в дре­б­но­то, но све­тъл и ве­лик във ве­ли­ко­то.

-Кои ка­че­с­т­ва най-то­ч­но оли­це­т­во­ря­ват да­ден чо­век?

-Ня­ма­не­то. То е по-кра­с­но­ре­чи­во от има­не­то: не­ща­та, ко­и­то сме мо­же­ли да при­те­жа­ва­ме, но не сме ги по­же­ла­ли.

-Ти­ра­жи­те на по­с­ле­д­ни­те Ви  кни­ги от три­ло­ги­я­та „Въз­к­ре­се­ни­те” не­пре­къ­с­на­то се уве­ли­ча­ват чрез до­пе­ча­т­ки, ка­к­ва е ва­ша­та фор­му­ла за при­в­ли­ча­не на чи­та­те­ли?

-Чак фор­му­ла – ед­ва ли. Но дъл­бо­ко съм убе­де­на, че пи­са­те­лят е сво­бо­ден да ка­же вси­ч­ко,ка­к­во­то по­и­с­ка, сти­га да го ка­же по на­чин, по кой­то чи­та­те­лят е го­тов да го чуе.

-Ка­к­во ми­с­ли­те за бъл­га­ри­те, ко­и­то еми­г­ри­рат в тър­се­не на по-до­бър жи­вот?

-Ка­пи­та­нът на „Ти­та­ник” не мръ­д­ва от мя­с­то­то си, до­ка­то ко­ра­бът по­тъ­ва. Все­ки от нас, ако на­и­с­ти­на е ка­пи­тан на жи­во­та си, ос­та­ва тук, ма­кар и в по­тъ­ва­ща Бъл­га­рия. Дру­ги­те са про­с­то па­са­же­ри, ях­на­ли вре­ме­то и ос­та­ви­ли се да ги от­не­се там, къ­де­то то по­же­лае.

-Кой е Ва­ши­ят лю­бим пи­са­тел?

-Все­ки, кой­то умее да огъ­ва ду­ми­те ка­то пла­с­ти­ни от зла­то – най-ко­в­кия от вси­ч­ки ме­та­ли – и да пра­ви от тях би­жу­та за ма­со­во по­ра­зя­ва­не.

Ха­ре­с­ва ли ви то­ва,че сте се ро­ди­ла  же­на?

-Бъл­га­ри­нът Иван Бо­го­ров е ка­зал:” Же­на­та ка­то ин­с­т­ру­мент на ци­ви­ли­за­ци­я­та…”

-Коя е лю­би­ма­та Ви ду­ма.

-Не знам. Но има ед­на, ко­я­то не­от­да­в­на из­ми­с­лих в па­мет на най-скъ­пия на сър­це­то ми мъж:”Ри­цар­с­т­вен”. Не сти­га, че ри­цар, ами и цар­с­т­вен. Има та­ки­ва мъ­же, да зна­е­те.

Ми­с­ли­те ли по­ня­ко­га за смърт­та?

– Са­мо ко­га­то до­ла­вям,че и тя се се­ща за ме­не.

– С ка­к­во ис­ка­те да ви за­по­м­нят ва­ши­те чи­та­те­ли?

– С ка­к­во­то ги по­м­ня и аз: с вза­им­ност.

Не­що за лю­бо­в­та?

– Вси­ч­ко.

Интервю на

ЦВЕТАНКА ХРИСТОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.