Как един млад човек се развива в Търговище? Позволява ли малкият град големи възможности? Кога инвестициите в иновациите се възвръщат? И какво предлага светът на иновациите и новите технологии?
За всичко това си поговорихме с Кольо Ст. Колев. Той е млад човек, но живее, работи и се развива в Търговище. Завършил е Първо СУ „Св. Седмочисленици”, а след това Икономически университет – Варна, специалност „Финанси”. В момента работи като webmaster NRG News и Social Media Expert. А последният проект, с който се занимава, е сайтът Търговищеотвисоко.ею, а подробности за него четете в следващите редове.
-Правиш заснемане с дрон, какви са неговите възможности? Какво можеш да правиш с него?
-Дрон е силно казано. Нека бъдем теоретически по-коректни. Устройството се нарича квадрокоптер. Възможности? Предостатъчно. Снимки от въздуха, видео заснемане отвисоко. Могат да се записват събития – спортни, културни, обществени. Корпоративни рекламни клипове също са атрактивни идеи в съвремието на въздушната фотография. Истината е обаче, че с тази летяща камера могат да се изпълняват и задачи, свързани със земеделие и строителство. Могат да се заснемат важни площи на недостъпни места и да се преценяват терените или посевите. Ограниченията са в метеорологичните условия, обхвата и времето за полет. Да речем, че устройството има възможност при добри условия на терен и време да се отдалечи на 2 км от точката на излитане. Но в градски условия това е почти невъзможно.
-Как дойде идеята и решението да инвестираш в това?
– Когато говорим за бизнес и инвестиция винаги съм се възмущавал на хората, които виждат, че баничарницата на Пешо изкарва добри пари и след месец виждаш още 10 такива и всичките в неговия район. Много по-добре и по-обмислено би било, ако тези 10 души допълваха продуктите и услугите, които баничарницата предлага – например гостилница за обяд, ресторант… Неща, които ще си бъдат взаимодопълващи. Търговище може да е малък град, но разполага с достатъчно голям брой и при това достатъчно качествени фотографи и оператори. Затова исках да правя нещо по-различно. Исках да избягам от клишето и да създам алтернатива и друг ъгъл. Търговище не е лошо място. На Търговище му трябва малко цвят и свеж въздух, за да бъде приемливо място за живот. Моят, нашият град има безброй проблеми пред себе си, но ако се вкопчим единствено в констатирането им и нулевата реакция след това ще изгубим времето си, а и това на обществото. До голяма степен историческите възстановки изиграха важна роля в мотивацията ми да се захвана с това. Тук е мястото да изкажа възхищението си от ПК “Възраждане” и изобщо НД “Традиция” със всичките си регионални клонове, за това което правят. Може би се сещаш за всичките онези исторически филми, в които две армии са разположени на двата хълма на терена, където след минути ще последва сеч. Миг преди това водачът на всяка от двете армии излиза, произнася онова надъхващо войската слово, което кара кръвта ти да кипи и започва минаването му през всеки един от първата линия и онова вдигащо адреналина отекване на стомана в стомана… ей тоя момент на “надъхване” на войската винаги съм си го представял как квадрокоптерът проследява отвисоко, без да се налага да се ползват професионални кино-кранове. От този кадър тръгна цялата идея за фотографията и видео заснемането отвисоко.
-Трудно ли се управлява? Колко време ти трябваше да се научиш?
-Колкото и да е клиширано всичко ново е трудно. Най-малкото защото е непознато. Купих го без да съм хващал джойстик, без да съм правил полет на някой фото-форум. Около година събирах средства и мотивация, бях изчел и изгледал какво ли не. Обожавам да се самообразовам. Винаги сядам и изяждам до последната запетайка информацията за онова, което планирам да си купя. Същото е като да си търсиш телефон, компютър, лаптоп или таблет, когато знаеш какъв е в бюджетът ти и искаш да вземеш онова, което отговаря на потребностите ти, а не на модата. Всъщност тук искам да апелирам към повечето хора, които имат слабост към “умните” джаджи. Когато решавате какво да си купите изхождайте от това какво планирате да правите с него. Ще спестите много пари, а и нерви след това. Да се науча да летя? Хм. Може би около 10 полета. (1 батерия = 1 полет = 15 минути). В началото използвах безлюдни места, за да науча движенията на устройството, а след това започнах и да ги синхронизирам с това, което искам да заснема.
-До този момент кои са най-впечатлителните кадри, които си успял да уловиш с дрона?
-Както можеш да предположиш и сама, колкото повече опит придобива човек, толкова по-хубави стават и кадрите. Ако съдя по броя харесвания и споделяния може би най-впечатляващите са централният площад, езерото на “Борово око” и една от последните придобивки на града – Гербът. Ето, той е категоричният пример, че има неща, които без дрон трудно ще видиш в цялостния им блясък. А извън Търговище със сигурност последните снимки от Tall Ships регатата във Варна са ми сред любимите. Но най-дискутирана ще остане фотографията на Конника, който се издига на хълма край Търговище.
-Разкажи на нашите читатели и за сайта, какво представлява той и с каква идея тръгва да работи? Лично твой ли е или имаш екип?
-Сайтът е още малко отроче на един перспективен проект. Дадох си сметка, че докато придобия нужните умения за управлението на дрона мога да започна със снимки на Търговище отвисоко. Проектът беше решен още преди да закупя устройството. Може би още през юни или юли. Само си спомням, че деня в който се връщах в града с новата си придобивка ми писа мой скъп приятел, че по телевизията представят национален проект със сходно име. В началото се стъписах. Но в крайна сметка локалната принадлежност на “Търговище отвисоко” го оставя чист от съмнения. На този етап съм сам в изработката, поддръжката и реализацията на сайта. Това е другата ми страст, за която след старта на снимките остава все по-малко време – Web, SEO (Search Engine Optimization), Social Media.
-Има ли възможност млади хора с идея да се развиват в Търговище и по-малко да бягат в другите градове и в чужбина?
-Сложен и изключително невъзможен за абсолютизиране въпрос. Самият аз неотдавна исках да абдикирам от отговорността си на българин. Хората напускат изтощени от неслучване. От демотивацията на времето и хората, които ни заобикалят често. Пълна лъжа е, че причините са единствено икономически. Особено в моя случай бяха изцяло социално-демографски. Но това са изборите, които правим и те нямат нищо общо с онези ходения до едни урни с едни бели листове и хиксове по тях. Решенията, които взимаме днес, те обуславят нашето място и възможност утре. Можем да се заключим в агонията на собствения си свят и да пропилеем всеки един шанс, който ни се открива. Да спрем да се развиваме обосновавайки се, че тук нищо не се случва и никой не цени труда ни. Но изобщо не е точно така. Абсолютизацията е най-грешния механизъм за създаване на събирателно мнение.
Търговище има бъдеще, но зависи от нас, от обикновените хора. Никой не е казал, че ще бъде лесно. Никой не е казал, че ще стане от първия път. Лично на мен това е третия ми проект, с който се захващам и пак няма гаранция, че ще се случи, както си го представям. Но едва ли някога ще спра да се опитвам да правя нещата, по начина по който ги разбирам. И повярвайте – в Търговище потенциала е огромен. Вземете за пример всички онези самодейни състави в региона, които произвеждат текучество към големите градове, защото Търговище към днешна дата предлага изключително ограчени възможности за развитието на учениците в тях. От нас си зависи дали ще запретнем ръкави и ще търсим мястото си, или ще се оставим да бъдем сламена сламка подета от вятъра. Keep calm & Fly on! Keep dreaming!
Интервю на Симона Алексиева