„МОДАТА АЛАФРАНГА” или как потурите станаха панталони, а сукманът – копринена „фуста”

Регионален етнографски музей Пловдив гостува в Търговище с изложбата „Модата Алафранга” – или как потурите станаха панталони, а сукманът – копринена фуста.

Експозицията бе подредена в Славейковото училище в Търговище и официално открита в присъствието на кмета д-р Дарин Димитров, зам. – кмета Рая Матева, секретаря на Общината Христалина Халачева и желаещите търговищенци да се докоснат до модата и аксесоарите от миналото. Директорът на Регионален исторически музей – Търговище Магдалена Жечева приветства с „добре дошли” гостите от Пловдив, а те от своя страна благодариха за отправената покана.

„За нас е чест да гостуваме на Регионален исторически музей – Търговище за трети път”, сподели пред всички гости в Ангел Янков, директор на РЕМ – Пловдив.

В изложбата бяха подбрани облекла от края на XIX и началото на XX век, пресъздавайки с тях как навлизат европейските модни влияния в една ориенталска по дух страна, каквато е нашата. Акцент в изложбата бе даден на съчетанията между традиционното облекло и навлезлите по това време дрехи и аксесоари от Виена и Париж.

„Сменя се всичко от възприятията и начина на живот през облеклото (включително при бельото), та до дребните аксесоари, които съпровождат бита на „коконата” или господина. А най-доброто определение за модата – алафранга или лутането между свое и чуждо е дал Каравелов, който казва: …”че всичките банкрутства, които се случват в тоя блаженстващ град почти всеки ден, произхождат по причина на тия гиздави кокони, които се отличават с ветреност, с разкошество и с безгрижна разточителност” в бр. 51 на в. „Независимост” от 1874 г.”, разказа Грозделина Георгиева, уредник в Пловдивския етнографски музей и автор на изложбата.

Тя обърна още внимание на това, че постепенно носията на жената по онова време се заменя с копринена, дантелена, сатенена рокля или костюм. Дамите започват да предпочитат силно пристегнатите корсети, потници с дантелени презрамки, фино бельо. А при мъжете можело да се забележи калпак, вместо бомбе, или шаячни потури със сако.

„За първи път жената в къщата се разхожда по прозрачна наметка – лезьос, докато пие сутрешното си кафе, което си е истинска революция в нравите и морала на възрожденеца”, каза Грозделина Георгиева по време на изложбата.