БЯХ ПРЕБИТА ПРЕД ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА МИ

Пи­с­мо на броя

Мъ­жът ме уда­ри с та­ка­ва стра­ш­на си­ла, че чух са­мо как про­пи­щя тъ­пан­че­то на ухо­то ми и до­й­де мра­кът. Ня­къ­де да­ле­ч­но чу­вах зву­ка от дру­ги­те уда­ри…Па­д­нах на зе­мя­та и усе­тих ри­т­ник в кра­ка си. То­зи ри­т­ник ме вър­на в ре­ал­но­ст­та…

Та­ка за­по­ч­на раз­ка­за си Ста­ни­с­ла­ва Йор­да­но­ва, ин­же­нер-те­х­но­лог в ЛВК, на 34 г.,ко­я­то до­й­де от бол­ни­ца­та в ре­да­к­ци­я­та на „Зна­ме”, за да раз­ка­же сво­я­та зло­ве­ща ис­то­рия/ пу­б­ли­ку­ва­ме я без ре­да­к­тор­с­ка на­ме­са/.

Би­ло по­чи­вен ден. За­е­д­но с де­ца­та си -Га­ле­на-на 5 г., Мар­тин- на 2,5 г. и 6-ме­се­ч­но­то им бе­бе Ки­рил, в обе­д­ни­те ча­со­ве по­се­ти­ли един от го­ле­ми­те су­пер­мар­ке­ти. След га­ри­ра­не­то на ко­ла­та, Ста­ни­с­ла­ва за­бе­ля­з­ва, че ви­сок мъж, за­е­д­но с две­те си де­ца, пар­ки­ра то­ч­но на две­те ме­с­та за ин­ва­ли­ди, пред цен­т­рал­ния вход, а в съ­се­д­с­т­во пар­ко­ме­с­то­то е сво­бо­д­но. Мла­да­та же­на е въз­му­те­на и си по­з­во­ля­ва въз­пи­та­но да му на­п­ра­ви за­бе­ле­ж­ка да ос­во­бо­ди ме­с­та­та за ин­ва­ли­ди. Той й от­в­ръ­ща за­п­ла­ши­тел­но и се от­да­ле­ча­ва. Вси­ч­ко за­по­ч­ва в ми­га,  ко­га­то тя   по­г­ле­ж­да но­ме­ра на ав­то­мо­би­ла му- то­зи факт вбе­ся­ва мъ­жа, то­га­ва ста­ва стра­ш­но­то- за­по­ч­ва да я на­ла­га пред очи­те на де­ца­та й, и не са­мо пред тях, но и пред очи­те на со­б­с­т­ве­ни­те си де­ца- бие я, до­ка­то Ста­ни­с­ла­ва из­па­да в без­съ­з­на­ние. По­с­ле ид­ва по­ли­ци­я­та, по­с­ле от­ве­ж­дат май­ка­та-кър­ма­ч­ка в бол­ни­ца­та….

Пи­там се – на ка­к­во ще на­у­чи то­зи мъж сво­и­те две не­в­ръ­с­т­ни де­ца-мо­ми­чен­ца, око­ло 4-го­ди­ш­ни бли­з­на­че­та. Ни­ко­га ня­ма да ги за­б­ра­вя- две сла­д­ки ру­со­ко­си, си­не­о­ки ан­гел­че­та, хва­на­ти за ръ­це, гле­да­ха уп­ла­ше­но и ед­ва ли се гор­де­е­ха с ши­ро­ко­п­ле­ще­с­тия си ба­ща, кой­то на­ла­га­ше звер­с­ки ед­на же­на, ко­я­то на ви­со­чи­на му сти­га­ше до ла­к­ти­те.

Мо­и­те де­ца съ­що гле­да­ха и не вяр­ва­ха на очи­те си. На­ли ма­ма все им е ка­з­ва­ла, че по фил­ми­те хо­ра­та се би­ят и гър­мят на уж­ким, че кръ­в­та по фил­ми­те е сок от ма­ли­ни А се­га ма­ма пла­че­ше, от но­са й те­че­ше кръв, ама ис­тин­с­ка… – та­ка за­вър­ши раз­ка­за си Ста­ни­с­ла­ва, ко­я­то в мо­мен­та е в бол­ни­ца, с ко­мо­цио след на­не­се­ния й бой.

По слу­чая се во­ди сле­д­с­т­вие.

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.