Разговор с директора на Регионален исторически музей Магдалена Жечева

– По повод пра­з­ни­ч­ния 6-ти се­п­тем­в­ри Съ­е­ди­не­ни­е­то на Кня­же­с­т­во Бъл­га­рия с Из­то­ч­на Ру­ме­лия, ка­к­во би­х­те ка­за­ли и по­же­ла­ли на тър­го­ви­щен­ци по то­зи по­вод?

-Да зна­ем и да по­м­ним, да не пре­къ­с­ва­ме ни­ш­ка­та с ко­ре­ни­те и ис­то­ри­я­та си. И Съ­е­ди­не­ни­е­то на Бъл­га­рия, и Не­за­ви­си­мо­ст­та са две съ­би­тия, свър­за­ни с до­с­тойн­с­т­во­то и са­мо­чу­в­с­т­ви­е­то на стра­на­та ни. То­ва са клю­чо­ви съ­би­тия за Бъл­га­рия, тъй ка­то до то­зи мо­мент е смя­та­на за ва­сал­на на Тур­ция. Ние сме длъ­ж­ни да ги пре­пре­да­ва­ме на по­ко­ле­ни­я­та ка­то ги от­бе­ля­з­ва­ме и се опи­т­ва­ме вся­ко сле­д­ва­що по­ко­ле­ние да се до­ко­с­не до те­зи съ­би­тия. Чо­век без ми­на­ло и ис­то­рия – ня­ма бъ­де­ще. До­ри вън от Тър­го­ви­ще и Бъл­га­рия, ка­к­то че­с­то се по­лу­ча­ва, в сър­це­то си чо­век тря­б­ва да па­зи ро­д­но­то мя­с­то, ис­то­ри­я­та, вси­ч­ки па­ме­т­ни да­ти.

– Ка­к­ва е по­се­ща­е­мо­ст­та на ту­ри­с­ти­че­с­ки­те ни обе­к­ти та­зи го­ди­на?

– Та­зи го­ди­на при нас има ръст на по­се­ти­те­ли­те. Око­ло 12 000 ду­ши са по­се­ти­ли му­зей­ни­те ек­с­по­на­ти от на­ча­ло­то на го­ди­на­та до то­зи мо­мент.

– Кои от тях се ра­д­ва­ха на най-го­лям ин­те­рес от стра­на на жи­те­ли­те и го­с­ти­те на Тър­го­ви­ще?

– По на­ши­те дан­ни най-го­лям ин­те­рес сред по­се­ти­те­ли­те пре­ди­з­ви­ка­ха из­ло­ж­би­те „Град и па­на­ир”, „Ве­лик е на­ши­ят вой­ник” и „Съ­к­ро­ви­ща­та на зе­мя­та”, с ко­я­то ни го­с­ту­ва На­ци­о­на­лен му­зей “Зе­мя­та и хо­ра­та” – Со­фия. Та­зи го­ди­на го­лям ин­те­рес има и към на­ши из­ло­ж­би, ко­и­то го­с­ту­ват в дру­ги гра­до­ве. На­при­мер из­ло­ж­ба­та „Мъ­ж­ка­та су­е­т­ност”, ко­я­то го­с­ту­ва в Пра­вец и Ет­ро­по­ле, „Ста­ри мер­ки, те­г­лил­ки и мо­не­ти” в Пре­с­лав.

– Та­зи го­ди­на Но­щ­та на му­зе­и­те съ­що бе мно­го ин­те­ре­с­на и из­пъл­не­на с бо­га­та кул­тур­на про­г­ра­ма. Кол­ко ду­ши по­се­ти­ха из­ло­ж­би­те то­га­ва?

– Та­зи го­ди­на в Но­щ­та на му­зе­и­те има­х­ме око­ло 3000 по­се­ти­те­ли. Ста­ра­ем се имен­но чрез из­ло­ж­би­те да при­в­ли­ча­ме ин­те­ре­са на по­се­ти­те­ли­те. Има­ме и об­ра­зо­ва­тел­ни про­г­ра­ми, в ко­и­то де­ца­та да учат и да се за­ба­в­ля­ват ед­но­в­ре­мен­но, да бъ­дем и в по­мощ на учи­те­ли­те.

– До то­зи мо­мент из­ло­ж­би­те през та­зи го­ди­на са мно­го ко­ло­ри­т­ни, раз­чу­пе­ни, стил­но по­д­ре­де­ни, го­с­ту­ва­щи­те съ­що пре­ди­з­ви­к­ват си­лен ин­те­рес, как ус­пя­х­те да на­п­ра­ви­те му­зей­ни­те ек­с­по­зи­ции тол­ко­ва раз­ли­ч­ни и по­се­ща­е­ми? Ка­к­во Ви мо­ти­ви­ра за ра­бо­та­та?

– По­с­та­ра­х­ме се да има раз­но­о­б­ра­зие за на­ши­те по­се­ти­те­ли. Вся­ка из­ло­ж­ба има­ше своя пу­б­ли­ка. Ра­д­ва­ме се, че ос­вен тра­ди­ци­он­ни­те ни по­се­ти­те­ли и при­я­те­ли има­х­ме и но­ви го­с­ти. А ин­те­ре­сът и от дру­ги­те гра­до­ве та­зи го­ди­на е по-го­лям. Хо­ра­та за­по­ч­на­ха да си ор­га­ни­зи­рат се­мей­ни и гру­по­ви пъ­ту­ва­ния, а ко­га­то оти­ват към мо­ре­то или се­ве­ро­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия по­се­ща­ват ек­с­по­зи­ци­и­те в му­зея. Дру­го­то ра­д­ва­що е, че хо­ра от Тър­го­ви­ще си во­дят го­с­ти­те при нас. То­ва е по­ка­за­тел за нас, пър­во ка­то от­но­ше­ние към ис­то­ри­я­та и вто­ро ка­то от­но­ше­ние към ин­с­ти­ту­ци­я­та, ко­я­то я по­ка­з­ва.

– И та­зи го­ди­на Ми­си­о­нис из­не­на­да с но­ви на­хо­д­ки, ра­с­те ли ин­те­ре­са към то­ва кул­тур­но бо­га­т­с­т­во, ко­е­то има­ме?

– Ин­те­ре­сът към Ми­си­о­нис е по­с­то­я­нен и ра­с­те все по­ве­че. На­дя­ва­ме се да се по­пу­ля­ри­зи­ра де­с­ти­на­ци­я­та, но то­ва ня­ма как да ста­не из­ве­д­нъж. През есен­та ще на­п­ра­вим пре­д­с­та­вя­не на на­хо­д­ки­те, ко­и­то ко­ле­ги­те ар­хе­о­ло­зи на­ме­ри­ха та­зи го­ди­на. Ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки­те про­у­ч­ва­ния са на­со­че­ни имен­но към Ми­си­о­нис, въ­п­ре­ки че тър­го­ви­щ­ки­ят край е из­к­лю­чи­тел­но бо­гат и при­те­жа­ва над 1000 ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки обе­к­та.

– Ка­к­во Ви да­ва сти­мул в ра­бо­та­та?

– Все­ки чо­век има тру­д­но­с­ти в ра­бо­та­та, но съм ща­с­т­ли­ва, че ра­бо­тя то­ва, ко­е­то ми ха­ре­с­ва. Ис­ка­ла съм да се за­ни­ма­вам с ис­то­рия, да я по­пу­ля­ри­зи­рам. Ли­ч­но за мен е мно­го сил­но пре­жи­вя­ва­не­то да пи­п­неш един ста­ри­нен пре­д­мет и той да за­по­ч­не да ти раз­ка­з­ва. До­вол­на съм от то­ва, с ко­е­то се за­ни­ма­вам, имам и до­с­та идей­ни про­е­к­ти, ко­и­то се на­дя­вам с вре­ме­то да ста­нат ре­ал­ност. Дру­го­то, ко­е­то ме удо­в­ле­т­во­ря­ва е, че имам шан­са да ра­бо­тя с ня­кол­ко по­ко­ле­ния му­зей­ни спе­ци­а­ли­с­ти. Ед­ни­те са те­зи, ко­и­то са съ­з­да­ва­ли му­зея, дру­го­то по­ко­ле­ние пък раз­ви­ва­ше му­зей­на­та ин­с­ти­ту­ция и се­га ра­бо­тя с мла­ди­те хо­ра, те­х­ни­те ви­ж­да­ния и енер­гия. Не­пре­къ­с­на­то ко­му­ни­ки­ра­ме с раз­ли­ч­ни хо­ра, ко­е­то съ­що пра­ви ра­бо­та­та ни ин­те­ре­с­на.

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва