То­ни­ка Ко­ле­ва е тър­го­ви­щен­ка. За­вър­ши­ла е Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет, спе­ци­ал­ност Ис­то­рия, а по-къ­с­но и Ту­ри­зъм, след ко­е­то се за­в­ръ­ща в ро­д­но­то Тър­го­ви­ще. За мал­ко ра­бо­ти в Ре­ги­о­нал­ния Ис­то­ри­че­с­кия му­зей, след ко­е­то съ­з­да­ва своя Ту­ри­с­ти­че­с­ка аген­ция „То­ни-тур”.

Та­зи ши­ро­та на ду­ша­та- склон­но­с­та към пъ­те­ше­с­т­вия,  ин­те­ре­сът към не­по­з­на­то­то и не­о­бя­т­но­то, вле­че­ни­е­то към спор­та и ту­ри­з­ма тя на­с­ле­дя­ва от сво­и­те пре­к­ра­с­ни ро­ди­те­ли, за ко­и­то го­во­ри с мно­го лю­бов и си­но­в­на при­з­на­тел­ност. Пре­жи­вя­ла е мно­го те­ж­ки мо­мен­ти в жи­во­та си, но спо­дя­ля че са­мо сил­на­та вя­ра в до­б­ро­то и Го­с­под й да­ват си­ли да про­дъл­жи на­пред. Впро­чем, в нея бу­шу­ват две стра­с­ти-към про­фе­си­я­та и към ро­д­ния град, на ко­и­то тя ос­но­в­но от­да­ва вре­ме и си­ли. И се­га, ко­га­то я по­се­ти­х­ме в офи­са й в цен­тъ­ра на гра­да, я ча­ка­ха кли­ен­ти, на ко­и­то тя спо­кой­но и ком­пе­тен­т­но обя­с­ня­ва­ше пре­дим­с­т­ва­та на пре­д­по­чи­та­ни­те от тях мор­с­ки де­с­ти­на­ции.

Хо­ра­та я тър­сят за­ра­ди не­й­на­та при­ве­т­ли­вост, ко­ре­к­т­ност, про­фе­си­о­на­ли­зъм и за­ра­ди мно­го­б­рой­ни­те й со­ци­ал­ни кон­та­к­ти в ця­ла­та стра­на, не са мал­ко и по­с­то­ян­ни­те й кли­ен­ти ве­че ня­кол­ко го­ди­ни, ко­и­то пре­д­по­чи­тат то­ч­но  не­й­на­та Ту­ри­с­ти­че­с­ка аген­ция. По­се­ти­ла е до­с­та ме­с­та в Бъл­га­рия и по све­та и спо­де­ля, че ос­вен ту­ри­з­ма, ис­ка да из­по­л­з­ва це­лия до­бър опит и при­ме­ри, ко­и­то да при­ло­жим и в на­шия град. Тя е мно­го ак­ти­в­на и на ме­с­т­но ни­во: ка­то об­щин­с­ки съ­ве­т­ник, а се­га и ка­то  ек­с­перт към По­с­то­ян­на­та ко­ми­сия по кул­ту­ра и об­ра­зо­ва­ние към Об­щин­с­кия съ­вет, и ка­то член на Кон­сул­та­ти­в­ния съ­вет по ту­ри­зъм към Об­щи­на Тър­го­ви­ще, ка­то съ­де­бен за­се­да­тел в Ра­йо­нен съд и ка­то ед­на от ръ­ко­во­д­с­т­во­то на пре­д­п­ри­е­ма­чи­те към ПП ГЕРБ. Ви­на­ги има сво­я­та гра­ж­дан­с­ка по­зи­ция, а ко­га­то ста­ва ду­ма за из­пъл­не­ние на ня­ка­к­ва за­да­ча, ду­ми от ро­да на: не мо­же, не ста­ва, ня­ма, за нея про­с­то не съ­ще­с­т­ву­ват. От ду­ма на ду­ма То­ни­ка раз­ка­з­ва, че мо­же още мно­го да се же­лае Тър­го­ви­ще да се раз­ви­ва в ту­ри­с­ти­че­с­ка­та сфе­ра: ну­жен е най-ве­че по­зи­ти­вен имидж  на гра­да ни, кон­та­к­ти с ту­ро­пе­ра­то­ри­те, раз­ви­та ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра, ста­бил­на ико­но­ми­че­с­ка сре­да и ред дру­ги об­с­то­я­тел­с­т­ва, за да ста­ва гра­да ни все по-пре­д­по­чи­та­на де­с­ти­на­ция.  Са­ми­ят град тря­б­ва да се про­ме­ни, но пре­ди вси­ч­ко тря­б­ва да се про­ме­ни на­чи­нът на ми­с­ле­не на вси­ки нас,  убе­де­на е То­ни­ка. Тря­б­ва да се съ­з­да­ват ус­ло­вия, при ко­и­то мла­ди­те да оти­ват да се изу­чат в дру­ги гра­до­ве, но и след то­ва да се за­в­ръ­щат по ро­д­ни­те ме­с­та и пра­ви ис­то­ри­че­с­ки па­ра­лел – ка­к­то по вре­ме на Бъл­гар­с­ко­то Въз­ра­ж­да­не.

А за да по­е­мат об­ра­т­ния път към гра­да ни, би  тря­б­ва­ло той е да ста­ва все по-при­в­ле­ка­тел­но и до­б­ро мя­с­то за жи­ве­е­не.  Вси­ч­ки тря­б­ва да се обе­ди­ним за ка­у­за­та Тър­го­ви­ще, ка­з­ва То­ни­ка. И до­пъл­ва, че все­ки от мла­ди­те със сво­и­те зна­ни­я­та, уме­ни­я­та, опи­та и про­фе­си­о­на­ли­з­ма си е до­б­ре да да­де не­що на ро­д­ния град, а не про­с­то да ча­ка. Тя е убе­де­на, че от ско­ро про­мя­на­та в Тър­го­ви­ще е за­по­ч­на­ла и не­ща­та се раз­ви­ват в пра­вил­на­та по­со­ка. Не слу­чай­но тя се при­дър­жа към нра­в­с­т­ве­на­та ма­к­си­ма, че ВСЕ­КИ ТРЯ­Б­ВА ДА ИЗИ­С­К­ВА ПО­ВЕ­ЧЕ ОТ СЕ­БЕ СИ, ПРЕ­ДИ ДА ЧА­КА ПО­ВЕ­ЧЕ ОТ ДРУ­ГИ­ТЕ. Да, Тър­го­ви­ще е пре­к­ра­с­но къ­т­че със сво­и­те при­ро­д­ни да­де­но­с­ти и ис­то­ри­че­с­ки за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти- го­во­ри ис­то­ри­кът То­ни­ка Ко­ле­ва. Но ве­д­на­га в нея гра­ж­да­ни­нът  и об­ще­с­т­ве­ни­кът се оба­ж­дат, че би мо­г­ло  да се на­п­ра­вят още и още мно­го не­ща ка­то един за­к­рит плу­вен ба­сейн /ме­ч­та­та на по­ко­ле­ния мла­ди хо­ра/ или за­що пък не до­ри ле­де­на пър­зал­ка. Чу­де­с­но е, че в цен­тъ­ра на гра­да ни бе мон­ти­ра­но пи­а­но и има “къ­щи­ч­ки” с кни­ги – ето, та­ки­ва на­г­лед уж мал­ки, но съ­ще­с­т­ве­ни де­тай­ли впе­ча­т­ля­ват мла­ди­те хо­ра, пра­вят Тър­го­ви­ще град на дру­го ни­во, го­во­ри с ад­ми­ра­ции мла­да­та же­на пред мен. Тя  спо­де­ли за ед­на дру­га не­й­на страст- стра­ст­та й към  спор­та, и по-то­ч­но към хо­кея. Ка­то сту­ден­т­ка се  пре­х­ла­с­ва­ла по хо­кей на лед и би­ла ед­на от ре­до­в­но спор­ту­ва­щи­те в Зим­ния дво­рец.

Ада­п­ти­ран към на­ши­те си тър­го­ви­щ­ки ус­ло­вия то­зи спорт би мо­гъл да се пра­к­ти­ку­ва и на тре­ва, на ко­е­то тя по­с­та­вя ос­но­ви­те за раз­ви­ти­е­то му ка­то съ­з­да­ва с при­я­те­ли ен­ту­си­а­с­ти спор­тен клуб по хо­кей на тре­ва. То­ни­ка съ­в­сем не се е от­ка­за­ла, во­дей­ки се от ма­к­си­ма­та, че ня­ма не­въз­мо­ж­ни не­ща и ако чо­век же­лае не­що сил­но, то на сто про­цен­та мо­же да го по­с­ти­г­не. Пръв пар­т­ньор мо­же да е и не­й­ни­ят ма­лък син, с ко­го­то спор­ту­ват за­е­д­но – иг­ра­ят по ста­ди­о­ни­те фу­т­бол и хо­кей, хо­дят по го­ри­те, сле­дят то­ч­ки и за­е­д­но са за­па­ле­ни по спор­т­но­то ори­ен­ти­ра­не.

Ка­то млад ро­ди­тел смя­та, че де­ца­та от мал­ки тря­б­ва да се въз­пи­та­ват в нра­в­с­т­ве­ни­те цен­но­с­ти, най-ве­че да­вай­ки им ли­чен при­мер. В мал­ко­то си сво­бо­д­но вре­ме се от­да­ва и на пра­к­ти­ку­ва­не­то на йо­га, ко­е­то й по­ма­га из­к­лю­чи­тел­но мно­го за фи­зи­че­с­ко­то и ду­хо­в­но раз­ви­тие на ли­ч­но­ст­та. А ве­че те­ле­фо­ни­те са „за­г­ре­ли” с въ­п­ро­си за по­ре­д­на­та ту­ри­с­ти­че­с­ка де­с­ти­на­ция. Ос­та­вя­ме на­ша­та до­ма­ки­ня да ра­бо­ти, а ето ка­к­во ни ка­за­ха Дру­ги­те за нея:

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Ве­се­ла ИЛИ­Я­НО­ВА, пре­са­та­ше в Об­щи­на Тър­го­ви­ще: Це­ня То­ни­ка и ка­то чо­век, и ка­то про­фе­си­о­на­лист. Тя е по­ле­зен чо­век за Тър­го­ви­ще, тъй ка­то бла­го­да­ре­ние на не­й­на­та ра­бо­та де­се­т­ки хо­ра от раз­ли­ч­ни къ­т­че­та на све­та опо­з­на­ват Тър­го­ви­ще ка­то при­в­ле­ка­тел­на ту­ри­с­ти­че­с­ка де­с­ти­на­ция. То­ни­ка ре­ал­но е по­с­ла­ник на иде­я­та към Тър­го­ви­ще да се про­я­вя­ва все по-за­си­лен ин­те­рес от раз­ли­ч­ни гру­пи хо­ра. Тя е и чу­де­с­на май­ка , тя во­ди от ма­лък си­на си на­в­ся­къ­де със се­бе си – на раз­ли­ч­ни гра­д­с­ки съ­би­тия и кул­тур­ни про­я­ви, въз­пи­та­ва го в лю­бов към Тър­го­ви­ще и към спор­та.

Ма­рия ГЕ­ОР­ГИ­Е­ВА, пре­д­се­да­тел на Учи­тел­с­ки пен­си­о­нер­с­ки клуб „П.Р.Сла­вей­ков”: Ра­бо­тя с То­ни-тур и са­мо с не­го, за­що­то тук са по­ч­те­ни и да­ват до­ку­мен­ти. Не уча­с­т­ват в си­ва­та ико­но­ми­ка. За ме­не то­ва е мно­го ва­ж­но.   Ту­ри­с­ти­че­с­ка­та аген­ция  на То­ни­ка Ко­ле­ва пре­д­ла­га ин­те­ре­с­ни де­с­ти­на­ции и ги ор­га­ни­зи­ра до­б­ре. Със са­ма­та То­ни­ка сме оби­ко­ли­ли по­ч­ти ця­ла Бъл­га­рия, би­ли сме 2 пъ­ти в Ру­мъ­ния, Ма­ке­до­ния, Тур­ция и Гър­ция. Изо­б­що, вси­ч­ко е про­фе­си­о­нал­но по­д­го­т­ве­но и сме мно­го   удо­в­ле­т­во­ре­ни от съ­в­ме­с­т­на­та ра­бо­та с Ту­ри­с­ти­че­с­ка аген­ция „То­ни-тур”- тя е на­ши­ят ту­ри­с­ти­че­с­ки гид.