По пъ­те­ки­те на бъл­гар­щи­на­та

То­ва ка­за пред пре­д­с­та­ви­тел на „Зна­ме” на­ша­та ре­до­в­на чи­та­тел­ка Ве­се­ли­на ПА­С­КА­ЛЕ­ВА, за­в­ръ­щай­ки се от по­ре­д­на­та  ек­с­кур­зия, от ко­я­то бе­ше оча­ро­ва­на.

Тя е же­на на сре­д­на въз­раст, по про­фе­сия де­т­с­ка учи­тел­ка и го­лям при­я­тел на в.”Зна­ме”. За­е­д­но със съ­п­ру­га – Ки­рил, са за­па­ле­ни при­ро­до­лю­би­те­ли и не­ве­д­нъж съ­п­ро­во­ж­дат си­на си по вре­ме на не­го­ви спор­т­ни изя­ви. По­во­дът, за кой­то ни раз­ка­за, е   Ул­т­ра­ма­ра­тон а-Тря­в­на 2016- ед­но ис­тин­с­ко при­к­лю­че­ние, ко­е­то се съ­с­тоя  ми­на­ла­та съ­бо­та.   В то­ва  пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во за тя­ло­то и ду­ха, ко­е­то се про­ве­ж­да в Тре­в­нен­с­кия бал­кан за вто­ра го­ди­на, се вклю­чи­ли око­ло 450 уча­с­т­ни­ка ос­вен от Бъл­га­рия, и от Ру­мъ­ния, Гър­ция, Ан­г­лия, Фин­лан­дия, Тай­ван, САЩ, Шве­ция и др. 141 км. би­ла во­де­ща­та ди­с­тан­ция, об­що 240 км тра­се, стар­тът бил да­ден в 6 ч. в съ­бо­та, от цен­тъ­ра на Тря­в­на.  В на­д­п­ре­ва­ра­та  по пла­нин­с­ко бя­га­не и ско­ро­хо­д­с­т­во уча­с­т­вал  и си­нът на сем.Па­с­ка­ле­ви- Ва­лен­тин / име­нит  наш съ­с­те­за­тел по спор­т­но ори­ен­ти­ра­не от Клуб „Ва­ри­ант-5″/, кой­то и то­зи път се пре­д­с­та­вил от­ли­ч­но-спе­че­лил пър­во­то мя­с­то на ди­с­тан­ция 23 км.

И до­ка­то те­ча­ла на­д­п­ре­ва­ра­та, сем.Па­с­ка­ле­ви, за­е­д­но със свои бли­з­ки при­я­те­ли-съ­що ка­то тях за­па­ле­ни при­ро­до­лю­би­те­ли ,  ре­ши­ли да си на­п­ра­вят мал­ка ек­с­кур­зия и  да об­хо­дят не­ве­ро­я­т­но кра­си­ви­те гле­д­ки в бли­з­ки­те ме­с­но­с­ти.  Тръ­г­на­ли от Га­б­ро­во и на двай­се­ти­на ме­т­ра се ка­чи­ли до ме­с­но­ст­та Уза­на- то­ч­ка­та, ко­я­то е ге­о­г­ра­ф­с­кия цен­тър на Бъл­га­рия.  То­ч­но  там е из­ди­г­на­та пи­ра­ми­да, ко­я­то, за­е­д­но с три­ко­льо­ра, оз­на­ме­ну­ват  цен­тъ­ра на стра­на­та ни. Уни­кал­ни  гле­д­ки, стра­хо­т­ни бо­ро­ви го­ри, къ­де­то да по­г­ле­д­неш-еко­пъ­те­ки, кра­со­та! Раз­хо­ди­ли се по дре­в­ни рим­с­ки пъ­ти­ща, по­се­ти­ли ис­то­ри­че­с­ки ме­с­но­с­ти и се по­чу­в­с­т­ва­ли ка­то ома­гьо­са­ни от ху­бо­с­ти­те на на­ша­та Бъл­га­рия,  ди­ви се на­ша­та съ­бе­се­д­ни­ч­ка . И по­дъл­жа­ва раз­ка­за си. От­тук до ту­ри­с­ти­че­с­кия ком­п­лекс  Бал­кан­ци е ня­кол­ко ми­ну­ти път- по­г­ле­дът ти гра­б­ват  па­ра­к­ли­с­че­то, де­т­с­ки­ят  ком­п­лекс  с  дър­ве­ни люл­ки, а на­с­ре­ща- до­къ­де­то по­г­ле­дът ти сти­га се е шир­на­ла Бу­з­лу­джа, ви­ж­дат се и ча­с­ти от Ши­п­ка, Га­б­ро­во…

Кра­си­во, чи­с­то, зе­ле­но, Ста­ра пла­ни­на е на ка­то­ве на ка­то­ве, на­д­мор­с­ка­та ви­со­чи­на е над 1 300м. Са­мо да си ги пре­от­к­ри­ем, да си ги ува­жа­ва­ме и ре­к­ла­ми­ра­ме- та­ка, че по­ве­че хо­ра да по­се­тят те­зи ме­с­но­с­ти с изу­ми­тел­ни гле­д­ки, е ко­мен­та­ра на на­ша­та съ­бе­се­д­ни­ч­ка. А оча­ро­ва­ни­е­то на по­ре­д­на­та им спир­ка- гра­д­че­то Тря­в­на! Са­мо он­зи, кой­то се­га, на­по­с­ле­дък, не е по­се­ща­вал то­зи на­и­с­ти­на пре­к­ра­сен град, в кой­то пре­ми­с­ле­но и дал­но­ви­д­но си да­ват сре­ща ста­ри­на­та и на­с­то­я­ще­то, са­мо той не мо­же да вни­к­не в ду­ха на Тря­в­на и ко­ло­ри­т­ни­те й за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти . Къ­ща­та с дър­во­ре­з­би­те, къ­ща­та на Сла­вей­ко­ви, мо­с­та, стро­ен от Ко­лю Фи­че­то , чер­к­ва­та в цен­тъ­ра на гра­да , цве­т­ни­те гра­ди­ни, опа­са­ли сгра­да­та на об­щин­с­ка­та сгра­да, и още, и още…И не­у­се­т­но из­ни­к­ват ду­ми­те на на­ро­д­ния по­ет:”Ху­ба­во си мое ми­ло Оте­че­с­т­во! Не ще се ни­в­га на­г­ле­дам на тво­я­та бо­же­с­т­ве­на ху­бост …”  Та­ка е, ху­ба­ва си е на­ша­та Бъл­га­рия и дай Бо­же, по­ве­че на­ши мла­ди съ­на­ро­д­ни­ци да имат шан­са и са­ми да си на­п­ра­вят то­зи по­да­рък и да я об­хо­дят  на­д­лъж и на­шир, та да пре­от­к­ри­ят и по­чу­в­с­т­ват  не­й­но­то  при­ро­д­но, ста­рин­но и на­с­то­я­що  ве­ли­ко­ле­пие. И усе­ща­не­то за бъл­гар­с­ко­то- то­ва усе­ща­не, ко­е­то тук те съ­пъ­т­с­т­ва на вся­ка кра­ч­ка…

Кол­ко­то до уча­с­т­ни­ци­те в Ул­т­ра­ма­ра­тон Тря­в­на-2016, Ве­се­ли­на ги оп­ре­де­ля ка­то хо­ра из­к­лю­чи­тел­но по­зи­ти­в­ни. На­и­с­ти­на, чо­век тря­б­ва да пре­бо­ри се­бе си, да сти­г­не до пре­де­ла на сво­и­те въз­мо­ж­но­с­ти, то­га­ва той ста­ва  съ­в­сем друг…То­ва са все хо­ра с во­ля и хъс за по­бе­да, но по­бе­да най-ве­че над са­мия се­бе си, твър­ди тя. До­ко­с­ва­не­то до тях те об­ла­го­ро­дя­ва, пра­ви те по-чо­ве­чен, по-ис­к­рен, по-ис­тин­с­ки. Удо­вол­с­т­вие е да об­щу­ваш с тях…, за­вър­ш­ва раз­ка­за си Ве­се­ли­на и ве­че  ми­с­ли за по­ре­д­но­то съ­с­те­за­ние на те­х­ния син, ко­го­то те по­ч­ти ви­на­ги  съ­п­ро­во­ж­дат, за да съ­п­ре­жи­ве­ят за­е­д­но по­ре­д­ния му спор­тен връх…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА