Една сграда на ул. „Г. С. Раковски“ буди любопитството на гражданите на Търговище. Повечето от тях не знаят нищо за нейната история. По-възрастните граждани смътно си спомнят от разказите на своите родители, „че някога там се е намирала т. нар. Църковна килия“.

Сега ще се опитаме да припомним историята на Църковната килия, наричана още кръщелна, братствен дом или църковна трапезария – собственост на храм „Успение Пресветия Богородици“ в Търговище. Проследяването на нейния път – от идеята за построяването ѝ до превръщането ѝ в обществено-културен център, както и по-късните трансформации, разкрива не само историята на една сграда, но и отношението на местните християни към църковното дело.

Идеята за нова сграда възниква още през 1911 г., а през следващите години се събират средства в специален фонд. Въпреки периодичните трудности и изместването на приоритета към строежа на нов храм, през 1937 г. общинските власти принудително нареждат събарянето на старата, вече опасна килия. Това дава тласък на решителни действия. Със спешни заеми, дарения и помощта на енориашите църковното настоятелство успява да събере около 106 000 лева. Строителството е поверено на предприемача Арсю Миленков, а проектът е дело на инж. Стайчев. В края на 1937 г. грубият строеж е завършен и градът получава нова обществена сграда, която предстои да изпълнява множество функции.

Най-плодотворен в използването на килията е периодът 1938–1947 г. Още през януари 1938 г. в нея се открива църковна трапезария, която ежедневно храни над 30 деца от бедни семейства – безвъзмездно, единствено с дарения от благочестиви християни. Този благотворителен модел е толкова успешен, че Светата Варненска и Преславска митрополия препоръчва създаването на подобни трапезарии в цялата епархия. До 1947 г., вече под името „църковно-народни кухни“, те продължават да подпомагат най-нуждаещите се, като финансово се обезпечават чрез томболи и благотворителни увеселения. Сградата обаче е не само столова. Православното християнско братство „Света Богородица“ я превръща в свой братствен дом – място за религиозни беседи, лекции и духовни събрания. Тук намират място и християнските ученически дружества, както и така наречените „енорийски училища“, които се грижат за вероучителното образование, когато то отсъства от официалната училищна програма. В салона репетира църковният хор, действа библиотека с ежедневен книгообмен, а след 1945 г., благодарение на дарен прожекционен апарат, започват и киносказки. Така в годините преди средата на века Църковната килия се превръща в истински културен и социален център на квартала.

След 1952 г. настъпва нов етап. Със създаването на Търговищкото архиерейско наместничество, по нареждане на митрополит Йосиф, сградата е пригодена за канцелария на наместничеството. Това променя характера ѝ – от обществено-благотворителен център тя се превръща предимно в административно-църковно помещение. През 1957 г. настъпва още по-съществена промяна – по препоръка на митрополита килията е преустроена в параклис. Причината е, че главният храм „Успение Пресветия Богородици“ е монументален и студен през зимните месеци, поради което богослуженията и требите се пренасят в по-уютната сграда на килията. Така до края на 80-те години на ХХ век тя служи основно за извършването на кръщенета, сватби, погребения и други тайнства, а салонната част се отдава под наем на обществени и културни организации. Въпреки че вече не е място за детски трапезарии или братски събрания, сградата остава действащ църковен обект, свързан с ежедневните нужди на енорията.

През 1990 г. църковното настоятелство взема решение да замени килията срещу друг имот, собственост на Община Търговище. Така приключва петдесетгодишният живот на сградата като църковно владение. За известно време тя е ползвана като изборна секция, а последно там провеждаше репетициите си Общинският духов оркестър. Макар днес тя да не изпълнява първоначалната си функция, нейната история остава показателен пример за многообразието от дейности, които една църковна постройка може да обедини – от социални грижи и просвета до административно и културно служение. Проследявайки този път, се изясняват не само строителната хроника, но и динамиката на вярата и обществената ангажираност в Търговище през ХХ век.

Йордан МИНЧЕВ

Ползвани са материали от научното съобщение на Жечка Стоянова „За историята на Църковната килия“.