Тази пролет, на специално събитие във Варна, президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов удостои с плакети над 60 заслужили футболни дейци в 100-годишната история на българския футбол.
На церемонията присъстваха бивши футболисти, треньори, съдии и деятели, посветили живота си на футболната игра от Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен, които са допринесли за развитието на най-популярния спорт в България. Сред наградените от Търговище беше и Васил Дойчинов.
Името на Васил Дойчинов е добре познато на търговищката общественост и най-вече на футболните фенове. Целият му живот е свързан с футбола. Благодарение на този спорт се е сдобил с много приятели и се радва на уважение сред футболните среди в страната. Стоим на чаша кафе и си говорим… за футбол, разбира се. Малко пестелив на думи, когато става дума за него, г-н Дойчинов оживява, когато стане дума за любимата му „Светкавица“. И няма как да бъде иначе, след като голяма част от живота му е преминала като футболен деятел към любимия клуб.
– Г-н Дойчинов, как приемате наградата по случай 100-годишнината на българския футбол?
– Честно да си кажа, почувствах се добре, че не съм забравен, и приемам наградата като оценка за всичко, което съм свършил през тия години. Председател на „Светкавица“ станах през 1973 г. Преди това четири години бях член на Бюрото, след това 14 години ръководих „Светкавица“, а 11 години бях председател на Областния съвет на БФС. Почти целият ми живот е свързан с футбола! В течение съм на цялата обстановка, добре ми е позната тази материя. През всичките тези години „Светкавица“ натрупа много опит и спечели своето име като добър отбор в България. На тази среща във Варна ми беше изключително приятно, защото се видях с много хора, с които съм работил през годините.
– За много от нас футболът са мачовете, които гледаме. Какво остава скрито за редовия футболен фен?
– Преди да започна да се занимавам с футбол, ми казваха, че това е една тежка и отговорна задача. И се оказа, че са прави. Веднага щом свърши мачът в неделя, започваш да се настройваш за следващата седмица. Всички проблеми – като селекция, екипировка, средства за възстановяване, пътуване за следващия мач, преспиване (ако се наложи) – минават през теб и чакат бързо и адекватно решение. Още в неделя трябва да знаеш какво ще стане следващата неделя. А това как си работил ти и щабът, който си избрал, се вижда на терена. Затова оценката идва от публиката.
– Близо 12 години сте били председател на Областния съвет на БФС. Как се организира футболът в регион като нашия?
– Футболът нито започва от мен, нито ще свърши с мен. Още по времето на социализма имаше добри областни първенства с много отбори. Когато започнах работа там през 1995 година, заварих една група с 8 отбора, от които единият не се явяваше. С екипа, който имахме, тръгнахме да вдигаме нивото. След една година вече имахме 30 отбора, разделени в три групи – Източна, Средна и Западна. Във всички рангове имахме общо 30 съдии и 20 делегати. Всички те имаха по два мача на седмица, защото имаше много отбори. В края на сезона правехме баражи, на които се събираха по 1000–1500 души, и ставаше истински футболен празник.
– През 2015 година Вие бяхте един от главните двигатели в реанимацията на футбола в Търговище.
– След оттеглянето на тогавашния спонсор на клуба, той остана буквално на улицата. Чухме се с кмета на града по това време, д-р Мирев. Решихме, че „топката в Търговище трябва да се търкаля“. Футболът, през тия близо 100 години тогава, беше преминал през различни перипетии, но беше оцелял, и ние нямахме право да спрем този процес. Имахме общественото и морално задължение това да не се случи. Ако не бяхме основали този общински клуб, футболът в Търговище щеше да умре. През всичките тези години „Светкавица“ натрупа много опит и спечели своето име като добър отбор в България. За тези 91 години той беше гарант за много успехи, носил е много радост на стадион „Димитър Бурков“ в Търговище. През отбора минаха много добри футболисти и треньори… Аз познавам живите основатели на ФК „Светкавица“, контактувал съм с тях… Затова, като чух за случващото се, ми стана изключително неприятно. Вероятно има причини, но в края на краищата, каквито и да са те, трябваше навреме всичко да се обясни, за да не се стига до такъв краен изход. И след като чух за това решение, вече имах идея какво и как трябва да се реализира, защото отборът изчезваше, а с това се зачеркваше и футболът в Търговище. Това ме накара!
Тази работа е свързана с много трудности и проблеми, но мисля, че успяхме. В момента не следя отблизо процесите в „Светкавица“, а и никой не ме е търсил. От това, което чета в сайтовете и пресата, нещата не вървят както бих искал. Не можеш да бъдеш на 12-о място, а останалите след теб да ги няма никъде. На отбор с историята на „Светкавица“ му прилича да бъде в първата петица или тройка. Да отстоява своята позиция на своята 100-годишнина. Не толкова като класиране, а като емоция искам да виждам нещата, които се случват на стадиона. Искам да върнем този живец към футбола и все повече млади хора да поемат пътя към стадиона, защото днес ще играе НАШАТА „Светкавица“!
Йордан Минчев