„Не е измислица морето и щастието съществува, най-синьото и най-лъчистото, ще се усмихне в очите ви.”
Това е написъл в неофициалния химн на всички морски хора бургаският поет Христо Фотев в стихотворението си- „Измислица ли е морето”. А лятото е време за море, за презареждане със слънце, топлина и енергия, за срещи с любими хора. Лятото е време за пътуване, за опознаване на непознати места и туристически и не толкова туристически природни красоти, чудесно време за напоителни разговори с близки хора под сиянието на лунната пътека.
След две години прекъсване по Ковид причини, синята магия на морето отново ни събра и нашето семейно синьо лято се сбъдна по самотните красиви заливчета с кристално чисти води , неописуема красота и сенките на маслиновите дървета на най-големия Гръцки полуостров- Пелопонес.
Имаше от всичко по много- плуване, скокове във вода, игри, плаж, забавления, състезания с победители и победени, трапези и барбекюта, разбира се много радост, че отново сме заедно.
Пелопонес е и люлка на човешката цивилизация, затова въпреки жестоките температури имаше и екскурзии до Коринтския канал и древна Микена. Коринтският канал е прокопан в периода 1880-1893 година, дълъг е 6 км. и свързва Егейско и Йонийско море.
Катерихме се по стръмния хълм с каменистите блокове- останки от древна Микена- дом на легендарния Агамемнон, синоним на мит и история, на имената на Омир и неговите епични поеми „Илиада” и „Одисея” и с името на Шлимаж-археолога, който въпреки подигравките на мнозина намира злато в Троя, а след това и в Микена.
Вписана в списъка на световното наследство, Микена в продължение на 4 века през II – то хилядолетие преди новата ера е била най-мощното царство в древна Гърция.
Разходихме се по прекрасните тесни улички с много цветя и малки ресторантчета на град Нафплио, разположен под най-величествената и непревземаема през вековете крепост. Градче с Венецианска архитектура- първата столица на Гърция, след получаването на нейната независимост.
Не успяхме да видим мястото, където със запалена факла на първите олимпийски игри- древната Олимпия, отложихме го за следващия път, но пък пътьом на връщане отново се качихме на Акропола в Атина, за да видим отново Партенотът- храма на богинята Атина– наречена „партенос”-девица.
Всичко беше толкова хубаво и вълшебно, но твърде кратко – затова си обещахме поне още една среща на Пелопонес.
Нина Андреева