От първия до 46-я Български Парламент
В опиянение и екзалтирана радост столицата на дотогавашната Източна Румелия Пловдив ликува- пред очите на смаяната Европа най-тържествено е обявено Съединението на разпокъсаната от коварния Берлински договор България през лятото на 1878 година.
И тъй, като точно днес главната дума със съдбоносно значение СЪЕДИНЕНИЕ е изписана върху знаковата сграда в центъра на столицата ни, интересно е да надникнем в двукатния конак на Търново, където се открива Учредителното Събрание за изработване на Конституцията на Княжество България. В този първи Български парламент ни въвежда Симеон Радев:”В Учредителното събрание нямаше стенографи, а по съкратените протоколи трудно можем да възпроизведем истинската физиономия на това заседание. Но знае се от съвременниците, че то беше много бурно. Цанков и Греков, и двамата с лют нрав, се упрекваха взаимно в недобросъвестност и викаха един другиму:”Лъжец!”. Цели четири часа- от 11,1/2 сутрин до 3,1/2 подир пладне-се сбиваха с тия забъркани и гневни прения”.
Любопитна гледка ни описва в спомените си и Д. Маринов:”Шумът се усили дотолкова, щото нищо се не чуеше, всички викаха настали на крака, а по накои места се дадоха и по някоя плесница… Всеки беше убеден, че заседанието тоя ден да се продължи бе невъзможно… Ако заседанието се продължи и завърши мирно, това се дължи единствено на Дяда Цанкова…
В момента, когато покойният Архиерей излизаше и канеше и селяните депутати да излязат, дядо Цанков хвана високопреосвещения владика отзаде под мишниците, тласна го по стълбите и оттам го бутна надолу и затвори вратата. С издигната пестница, с огнено светли очи, той викна:”Всеки по местата си!”.
Тъй започва парламентаризмът в България. Във всички Събрания, наричани Народни, ще се вихрят спорове, партийни ежби, лични противоборства, задкулисни политически кроежи. Но винаги ще се чуват мъдри гласове, като тези на Дядо Славейков, Каравелов и други разни люде, като в Търновското Учредително Събрание. Независимо дали начело на държавата ни стои княз, цар, президент.
И как да не отправим поглед точно на днешния 6-и септември и към сегашния ни 46-и парламент, светкавично отиващ си, както и предишният 45-ият.
Камерите записват цялата фразология и просташка депутатска риторика, срамът от които остава завинаги в историята.
Какво страшно безумие в това чумаво време, когато всяка сутрин като по време на война слушаме колко са поразените от епидемията. Сякаш никога не сме били толкова разединени и взаимно мразещи се.
А на тая красива знакова сграда в София стоят изписани думите:СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА, които като че ли започват да ни звучат абсурдно.
Колкото и да не ни се иска да е така…
ИВАНКА БОТЕВА