Никола Станчев е управител на първата фирма доставчик на интернет в Търговище.
„Всъщност съм вторият – прекъсва ме г-н Станчев – пръв в Търговище вкара интернет моят колега от изчислителния център Филип, но той се ограничи само до няколко обекта като странична дейност, докато за мен се превърна в основна работа.”
Отбелязвам този факт и си мисля, за човека, който не обича да говори за себе си, но е един от малкото бизнесмени, успели да запазят през годините добрата си репутация и доброто си име.
„Работа. Работа с мисъл. И да си честен. Друга рецепта няма.”
Да работиш с мисъл, докато Интернет е още едва в началото си (1998 -1999 г.) и преди реалната му поява в България да знаеш, че ще заема важно място в живота на хората…
„Не, не ме притеснява и не вярвам да ставаме все по-зависими от него. Когато човек е здраво стъпил на земята, това няма как да се случи. Емоционално и физически няма как да стане. Виж технически – да. Почти няма дейност, която да не изисква използването му. Но важното е никога да не забравяме, че може да си опечем хляб и без интернет. И без ток може. И пак ще бъдеш жив и не е задължително да си нещастен. Дори при младите не е изгубен инстинктът за самосъхранение и аз знам, че ако се наложи, те ще се справят и без него .”
Така е – човек с всичко може да се справи. Но общоизвестно е, че през живота се преминава много по-леко, когато имаш хоби или любима дейност, която да обичаш и с която да се разтоварваш от проблемите и безбройните отговорности. Оказа се, че за г-н Станчев това е фотографията.
Когато е на 12 г. се записва на фотокръжок в пионерския дом на гр. Попово. Като фотолюбител е направил хиляди снимки от проявени филмови ленти. Тогава започва интересът му и продължава и до днес, като в началото е черно-бялата фотография, а след това набляга на цветната. Като студент в Техническия университет взема оборудване от приятели. В началото няма фотоапарат и ползва на фотоклуба. Дядо му му купува първия фотоапарат Фет от един моряк. Още го пази. От 1975г. работи в изчислителния център, където има добра фотолаборатория, а във фоайето му прави две изложби.
Дали има амбицията за изложба днес?
„Не харесвам тази дума – амбиция. Но намерение за фотоизложба имам. Ще я направя, защото смятам, че е малко глупаво да правиш изкуство заради самото изкуство. Дори ходих да гледам за подходящо място – в читалището, в библиотеката или изложбена зала в галерията. Но най-подходящи ми се струват витрините до училище Христо Ботев. Там най-много хора биха ги видели. Изобщо цифровият фотоапарат дава достатъчно възможности и поле за изява. Горните нива на фотолюбителя се приближават до професионалните фотографи. Винаги ме е интересувал животът наоколо – репортажните снимки, макар да имам и портретни, и пейзажни. Преди десетина години ги сканирах и вече са ми в компютъра. Когато правиш снимки с лента, се ограничаваш в броя, защото тя е скъпа, процесът е сравнително бавен и много повече мислиш какво снимаш. За разлика от сега, когато всеки щрака каквото му попадне, но от друга страна имаш избор след това. Принципът е един и същ – колкото се може повече снимки. Дали черно-бяло или цветно? И двете имат своето място, но макар черно-бялата да е по-експресивна и по-изразителна и да е по-характерна за портретите, 99,9% и от фотографите, и от лаиците, снимат цветно. Животът се предава по-хубаво с цвят. И сега се снима на лента. Това е отделен клон на фотографията, но е доста скъпо. Не може да вкараш емоционалното възприятие в цифри. Чел съм, че ако сложат пред човек две абсолютно еднакви цифрова и аналогова снимки, се оказва, че винаги повече се харесва тази, която е направена на лентата. За да стане интересна снимка трябва да имаш необичайна гледна точка. Не винаги може да се хареса на хората, но ще ги заинтригува. Никога не си правя селфи. Снимката трябва да казва нещо. Никой не го интересува ти с кого си бил на маса или на море. Мисля, че в социалните мрежи все повече ще се открояват хора, които искат със снимката да ти кажат нещо…”
Не само със снимките е така. Когато имаш какво да кажеш, дори да не крещиш за самоизява, хората ще разберат и ще поискат да те чуят. Просто си гледай работата. С мисъл. И честно.
Маргарита Зидарова