ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА с. ВАРДУН

Ан­то­ния- 30 яну­а­ри 1878 г.- да­та­та, ко­я­то все­ки по-въз­ра­с­тен вар­дун­ча­нин ни­ко­га ня­ма да за­б­ра­ви- ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на ро­д­но­то ни се­ло Вар­дун от тур­с­ко ро­б­с­т­во. В ми­на­ло­то то­зи ден бе­ше най-въл­ну­ващ пра­з­ник за се­ло­то. То­зи па­ме­тен мра­зо­вит зи­мен ден съ­би­ра све­то­ст­та, ра­до­ст­та и скръ­б­та на сто­ти­ци вар­дун­ци от да­ле­ч­но­то ми­на­ло.

Връ­щам се в спо­ме­ни­те на­зад в де­т­с­т­во­то ми, ко­га­то по тра­ди­ция вся­ка го­ди­на на то­зи ден се пра­ве­ше въз­с­та­но­в­ка на съ­би­ти­я­та, при­по­м­ня­щи слу­чи­ло­то се то­га­ва.”Ар­ти­с­ти­те” бя­ха хо­ра от се­ло­то- мо­ми и не­ве­с­ти- по­с­ре­ща­щи ру­с­кия ес­ка­д­рон, тур­ци-ин­к­ви­зи­то­ри, ка­пи­тан Раз­до­л­с­ки, ке­хая.

Вси­ч­ко за­по­ч­ва­ше в ран­ни зо­ри. Пу­ко­тът на пу­ш­ки­те и хло­па­не­то по вра­ти­те с ви­ко­ве “Чор­ба­джи, ач ка­пую, вер ха­къ” на­по­м­ня­ше ужа­сът, кой­то е из­пи­т­ва­ло на­се­ле­ни­е­то то­га­ва. По­м­ня в ро­ля­та на тур­ци бя­ха Ва­сил То­до­ров, То­дор Ма­ри­нов, Ата­нас Ди­ми­т­ров и др. Са­би­те им бя­ха дър­ве­ни. В ро­ля­та на ке­хая, кой­то ви­ка­ше и по­д­ка­ня­ше на­се­ле­ни­е­то да си пла­ти да­нъ­ци­те- диш ха­къ и то­зи за по­т­ре­б­ли­е­ние, бе­ше Бра­той Мар­чев. Гла­в­ни­ят ге­рой- ка­пи­тан Раз­до­л­с­ки на бял кон, се из­пъл­ня­ва­ше от чер­ко­в­ни­ят пе­вец дя­до Бел­чо с дъл­га ес­те­с­т­ве­на бя­ла бра­да, кой­то мно­го при­ли­ча­ше на зна­ме­но­се­ца на Са­мар­с­ко­то зна­ме. Той из­пъл­ня­ва­ше на ру­с­ки мар­шо­ве­те и ко­ман­ди­те. Вси­ч­ка­та та­зи еу­фо­рия с “ба­с­ти­с­ва­не­то” от стра­на на тур­ци­те, бе­ше при­ме­се­на с тър­же­с­т­ве­ния звън на цър­ко­в­на­та кам­ба­на. Най-свя­то­то мя­с­то за Вар­дун бе­ше цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то, на­ми­ра­щи се в общ двор над вхо­да, на кой­то и днес още стои на­д­пи­са “По­с­т­ро­е­но в 1864 г. с до­б­ро­вол­ни сре­д­с­т­ва” на­пи­са­но в то­га­ва­шен стил от да­с­кал До­н­чо. Пър­ви­ят поп Ма­рин ка­з­ва:”Пър­во учи­ли­ще, по­с­ле цър­к­ва”.

В то­зи тър­же­с­т­вен ден, ма­со­во же­ни, об­ле­че­ни с би­бе­ре­ни пал­та, за­б­ра­де­ни с ко­п­ри­не­ни ба­ръ­ши, за­ме­т­на­ти с раз­но­ц­ве­т­ни ша­ло­ве, мла­ди бул­ки с но­ви пре­ме­ни за­дъл­жи­тел­но до све­кър­ви­те, мъ­же с по­д­п­ла­те­ни ко­же­ни по­лу­шу­би, се от­п­ра­вят към цър­к­ва­та. В дво­ра на то­ва свя­то мя­с­то бле­с­тят за­па­ле­ни све­щи пред па­ме­т­ни­ци­те на за­ги­на­ли­те във вой­на­та за ос­во­бо­ж­де­ни­е­то. След ли­тур­ги­я­та, на ко­я­то при­съ­с­т­ва­х­ме и ние уче­ни­ци­те, на дво­ра се раз­да­ва­ха ка­ра­ме­ли. През то­ва вре­ме ру­с­ки­ят ес­ка­д­рон ид­ващ от ос­во­бо­де­ния ве­че град Ос­ман Па­зар (Омур­таг)на­че­ло с ка­пи­тан Раз­до­л­с­ки, е по­с­ре­щ­нат с хляб и сол, мно­го да­ро­ве и бра­т­с­ки пре­г­ръ­д­ки. За­ло­ве­ни са тур­ци­те, ко­и­то ба­с­ти­с­ват на­се­ле­ни­е­то и съ­дът за­се­да­ва в дво­ра на Ру­си Йо­в­чев- в цен­тъ­ра на се­ло­то. Те­зи, ко­и­то не са вър­ши­ли зу­лум­лу­ци ги ос­во­бо­ж­да­ват, а ви­но­в­ни­те осъ­ж­дат на смърт. След обяд вси­ч­ки се от­п­ра­вят към сел­с­ка­та че­ш­ма, къ­де­то на по­ля­на­та се из­пъл­ня­ва при­съ­да­та- раз­с­т­рел.

Сле­д­ва ве­се­ли­е­то- хо­ра на мо­ги­ла­та. Та­ка бе­ше до 1944 г. Още зву­чат в уши­те ми пе­сен­та на Ру­с­кия ес­ка­д­рон, пре­д­во­ж­дан от дя­до Бел­чо- ка­пи­тан Раз­до­л­с­ки ” Бой, бой ис­ка­ме ний, за да сра­зим вра­зи­те зли, мир и пра­в­да да ца­ру­ват, бъл­га­ри­нът да до­б­ру­ва.” Впо­с­ле­д­с­т­вие те­зи въз­с­та­но­в­ки се фил­ми­ра­ха с ар­ти­с­ти от те­а­тъ­ра в Тър­го­ви­ще и вся­ка го­ди­на на 30 яну­а­ри фил­мът се про­же­к­ти­ра­ше пред на­се­ле­ни­е­то в са­ло­на на чи­та­ли­ще­то. В на­с­то­я­щия мо­мент и то­ва ве­че не се пра­ви. В се­ло­то се­га има 25 бъл­га­ри на из­жи­вя­ва­не, пре­дим­но ста­ри хо­ра. Ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние е ци­ган­с­ко. Ста­ро­то учи­ли­ще е ру­и­на, а цър­к­ва­та-не­о­би­та­е­ма.  Ще за­вър­ша с ци­тат от ед­но сти­хо­т­во­ре­ние на про­фе­сор Ган­чо Па­пу­ров “Уми­ра ба­в­но ро­д­но­то ми се­ло, ас­фалт и ток да­ли ще го спа­сят?”.

Ма­рия ИЛА­РИ­О­НО­ВА, Тър­го­ви­ще

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.