ЗА ПРАСЕТАТА, ХОРАТА И ВОДАТА В АЛВАНОВО /ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ/

Хубава е народната поговорка „Вода гази, жаден ходи“. Поводът да я припомня, че жителите на село Алваново, общ. Търговище живеят от месеци на воден режим, а като виновник за техните битови несгоди съм сочен аз, Божидар Митов и моя бизнес – животновъдството, който заедно със зърнопроиводството развивам вече над 30 години.

През годините съм водил много битки, ситуациите са различни, причините също. Последната ми битка е за водата, за водата на прасетата. Уви, в нея се мери с двоен аршин.

Всички сектори – икономически, битови използват вода, макар и по различни начини и в различни обеми. Трябва обаче да отговорим на въпроса – кой я използва по-устойчиво? Прасетата или хората!

Преди повече от 20 години закупих свинефермата в село Алваново, заедно с кладенеца. Тя днес е обновена и модернизирана за хуманно отглеждане на животните. В нея се грижим за свине-майки и приплодите им. Имаме и база в с. Буйново, където се угояват свине. Заедно с кланицата и фуражния цех подсигуряваме работа на малко повече от 100 човека.

Строго определени са изискванията за фермерския бизнес и ние се стремим да ги спазваме. Всички процеси по хранене, водоснабдяване и др. са с електронно управление. За поене на свинете се използва инсталация с нипелни поилки, гарантираща рационалното използване на водата и липсата на нейното замърсяване. В страните на ЕС поради законодателствата, свързани с благополучието на животните, свинете трябва да имат вода 24 часа в денонощието. Ежедневно се извършва визуален оглед на състоянието на поилната система за възникване на аварии или течове. Навременното осигуряване на свинете с достатъчно по количество и с добри качества вода до голяма степен допринася за запазване на здравето и продуктивността на животните. А всичко това е въпрос на добро управление на фермата.

Да, не само ние, целият свят е изправен пред сериозни предизвикателства. Войната за вода идва по-скоро, отколкото си мислим. Продължителните суши оказват огромен натиск върху водните запаси.

За стопанските нужди на фермата, която е в южния край на село Алваново, черпим вода от собствен ĸлaдeнeц, на основание издадено разрешително от 2007 г. за водовземане по реда на Закона за водите. Кладенецът е на 15-20 м. от отводнителен канал (малка рекичка), който не пресъхва и в най-горещия месец. Така че, няма как да влияе на каквито и да е други кладенци.

Жителите на Алваново се водоснабдяват също от местен водоизточник, разположен на близо километър в противоположната част на селото. Този кладенец се стопанисва от ВиК – Търговище, респективно от държавата.

Заради засушаването миналата година в селото настъпи безводие. И хоп – режим! Кой е виновен? Някой реши, че прасетата! Започна война!

Отпорът е в село Алваново. Подстрекатели, глашатаи, подписки, жалби, проверки, институции.

Кой стои от двете страни на барикадата? От едната – бизнесът, от другата – институциите.

През лятото от кладенеца в Алваново се налагаше да пълним водоноски за поене на животните в базата ни в Буйново. Позиция да заснеме това „важно събитие” посред бял ден е заел местният водомайстор, незнайно по чия заръка?!  А то е скучно занимание, в него няма сензация, нищо нередно и незаконно. За 10-15 минути водоноската се напълва и тръгва по пътя си.

Вместо да се прави на фотограф, този човек на държавна служба може да превключва помпата на водоснабдителния кладенец на селото през 3-4 ч., а не както се прави сега – през ден и така хората от Алваново и Пробуда няма да страдат за вода, тъй като само за 30-тина минути обемът на кладенеца се възстановява от долно ниво. А не е лошо да се помисли и за някакво елементарно електронно управление.

И снимки с дронове не ни подминаха, сякаш ще правят фототапет от „птичи поглед” на свинефермата ни?!

Вярно е – имаше намален приток на вода през миналата година, както е вярно, че почти всички българи имат достъп до питейна вода в домовете си. Защо обаче значителен брой хора все още страдат от сезонни режими на водата поради незавършени водни проекти, липса на модернизирани водоснабдителни мрежи и пр.?! Къде е кадърният стопанин на водните ресурси, къде са инвестициите, които да гарантират, че качеството на водата и устойчивото използване на водните ресурси съответстват на изискванията на директивите на Европейския съюз.

А къде сме ние, стопаните, към които има строгите изисквания за хуманно отглеждане на животни?! Модернизирахме ли, автоматизирахме ли производствените си системи?! Да, днес прасетата в индустриалните ферми не се отглеждат, както преди векове, уважаеми читателю!

Нашият кладенец напр. се управлява според питейните нужди на животните, по елементарен начин – чрез часовников механизъм. Работи четири пъти по 30 минути или общо 2 часа в денонощието, което е напълно достатъчно за нуждите на животните и винаги сме спазвали разрешения лимит.

Защо обаче за прасетата вода има, а домашните чешми са сухи?, надига се селският вой, подстрекаван от емоционалната и конфликтна местна жителка Елена Зарева. Като глашатай разнася тя мълвата, че едва ли не сме посегнали на най-ценното в селото и коренът на алвановското безводието е заровен в свинефермата. И поде този вой триото в Инициативния комитет, който събра подписи от местните и през май 2020 г. се ожали до Областния управител на Търговище, който проведе събрание на центъра на селото. И за да е по-войнствено заприиждаха проверки (проверяващите повече от протестиращите) – областна администрация, общинска управа, Басейнова дирекция,РИОСВ, ВиК и т.н. Идват, гледат, чудят се какви предписания да напишат в протоколите? Въпреки това, ние изпълняваме всяка тяхна забележка.

Защото аз съм единственият земеделски производител, развиващ зърнопроизводство и животновъдство в община Търговище с регистрирани кладенци. Няма незаконно водно съоръжение, прави се отчет  за количеството  на  използваната  вода  чрез  измерване  на консумацията. Водоснабдяването  на фермата се извършва  от собствен водоизточник на основание издадено разрешително за водовземане по реда на Закона за водите. Никога не е надвишаван разрешеният лимит.

Тогава се питам, ако водата за прасетата се черпи при спазване на всички разпоредби, санитарни стандарти и нормативни актове, то има ли проблем в нерегистрирания дворен кладенец на г-жа Зарева? Какво установиха от Басейнова дирекция „Черноморски район” – Варна? Изряден стопанин и ползвател на вода ли е тя? Или черпи питейна вода за поливане на зеленчуците в двора и в двете си оранжерии? Рентабилно ли е да се полива с питейна вода от чешмата, заплаща ли се всеки литър?!

И така – като на война сме! Държава и бизнес. Аз съм от едната страна на барикадата – да спазвам най-съвременните мерки за отглеждане на животните. От другата страна са обещанията на управляващите. Нищо не се е променило десетилетия, откакто правя бизнес със зърно и животни. Това, което хората не проумяват е, че има фронт долу, в който едни могат да спазват правила, стандарти и норми и фронт горе – с формално изпълнение на законите. Има ли друга такава държава?

И сякаш започвам да съжалявам, че научих моите три деца да работят, да поемат по пътя на един от най-трудните бизнеси. На територията на област Търговище ние останахме единствената свинеферма (в Попово тя вече е със затихващи функции), а срещу нас се хвърлят снаряди от всички страни. Не знам дали една по-уредена и правова държава нямаше да е по-удачният им избор за живот и работа?!

Вода има, уважаеми Алвановци! Гневете се обаче на стопаните на водното съоръжение, искайте им сметка за отговорното и грижовно стопанисване! Бдете над водата си! Търсете си водата!

Божидар Митов

Управител на „Агроелит”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.