ЕДНА РОДИЛКА С КОВИД-19 СПОДЕЛЯ

Д-р На­зи­фе Ах­мед Джин-Юсе­и­но­ва  е спе­ци­а­лист по пне­в­мо­ло­гия и фти­зи­а­т­рия във Вто­ро въ­т­ре­ш­но от­де­ле­ние на МБАЛ Тър­го­ви­ще, но днес ние раз­го­ва­ря­ме с нея не ка­то с ле­кар, а ка­то с па­ци­ент, кой­то съ­в­сем на­с­ко­ро е пре­жи­вял и ра­до­с­т­ни­те, и тре­во­ж­ни­те въл­не­ния на ро­дил­ка с ко­вид 19.

-Д-р Джин, как се по­чу­в­с­т­ва­х­те ка­то па­ци­ент на ро­дил­но­то от­де­ле­ние в на­ша­та бол­ни­ца?

-Се­га, ко­га­то све­тът е из­п­ра­вен пред си­ту­а­ция на пан­де­мия, в по­с­ле­д­ни­те дни на мо­я­та бре­мен­ност, аз бях с по­ло­жи­те­лен тест за ко­вид 19, ко­е­то до­с­та ме при­те­с­ни. За­по­ч­нах да си ми­с­ля кой ще се на­е­ме да ме из­ро­ди, след ка­то съм по­ло­жи­тел­на, за­що­то не зна­ех как ще по­с­тъ­пят ко­ле­ги­те. Ис­кам от все сър­це да бла­го­да­ря на це­лия екип на от­де­ле­ни­е­то по аку­шер­с­т­во и ги­не­ко­ло­гия, на де­жур­ния екип, на­че­ло с д-р Лу­ла­джи­е­ва, ко­и­то ми ока­за­ха не­об­хо­ди­ма­та по­мощ без да се за­ми­с­лят. Бла­го­да­ря съ­що и на д-р Ма­рио Ге­ор­ги­ев, кой­то в про­дъл­же­ние на де­вет ме­се­ца сле­ди мо­я­та бре­мен­ност. Бла­го­да­ря и на мо­и­те ко­ле­ги, ко­и­то не­от­лъ­ч­но бя­ха до мен в то­зи тру­ден за мен и мо­е­то се­мей­с­т­во мо­мент, на мо­и­те бли­з­ки, при­я­те­ли, ро­д­ни­ни. На­и­с­ти­на бя­ха мно­го тру­д­ни дни, но вси­ч­ко ми­на бла­го­по­лу­ч­но и ус­пе­ш­но.

– Ка­к­ви ми­с­ли Ви ми­на­ва­ха през то­ва вре­ме?

-Мо­лех се вси­ч­ко да е на­ред с бе­бе­то след ка­то се ро­ди. Не ми­с­лех да­ли ще е с ко­вид или не, ис­ках са­мо да се ро­ди жи­во и здра­во, за­що­то имах още дни до тер­ми­на, но след ка­то си пу­с­нах ПСР тест, на съ­ща­та ве­чер ми из­те­ко­ха во­ди­те и су­т­рин­та ра­но ро­дих, а сле­до­бяд ми съ­о­б­щи­ха, че те­с­тът е по­ло­жи­те­лен. Вси­ч­ко бе­ше мно­го стре­си­ра­що. Си­нът ми мо­же­ше и да из­ча­ка оп­ре­де­ле­ния ден, но та­ка е ре­шил Го­с­под, за да сме до­б­ре вси­ч­ки и не­ща­та да се по­д­ре­дят ка­к­то тря­б­ва.

-По­з­во­ли­ха ли Ви ве­д­на­га да се гри­жи­те за не­го или тря­б­ва­ше да ми­не оп­ре­де­ле­но вре­ме?

-Све­то­в­на­та пра­к­ти­ка е бе­бе­то да се изо­ли­ра от май­ка­та, за да го пре­д­па­зят. Не ми по­з­во­ли­ха аз да го гле­дам. Тук ис­кам съ­що да бла­го­да­ря на еки­па, на­че­ло с д-р Ед­ре­ва на не­о­на­то­ло­ги­ч­но­то от­де­ле­ние, ко­и­то ця­ла се­д­ми­ца по­ла­га­ха гри­жи за не­го и ми из­п­ра­ща­ха сним­ки и кли­п­че­та, за да си го ви­ж­дам и да знам, че е до­б­ре.

-Ве­ро­я­т­но ще има и дру­ги мла­ди май­ки с то­зи про­б­лем, ка­к­во би­х­те им ка­за­ли, спо­де­ляй­ки своя опит?

-Ще им ка­жа са­мо да вяр­ват, че вси­ч­ко ще е на­ред. На­к­рая вси­ч­ко ще при­к­лю­чи до­б­ре, са­мо им тря­б­ва вре­ме, си­ла и ку­раж, за да пре­о­до­ле­ят те­ж­ки­те мо­мен­ти. Си­нът ми е ве­че на два ме­се­ца и на мен ми се слу­чи то­ч­но в раз­га­ра на ви­ру­с­на­та въл­на да пре­жи­вея вси­ч­ко то­ва. Тол­ко­ва се па­зи­х­ме, но се слу­чи.

-По-раз­ли­ч­но ли е ед­но та­ко­ва ра­ж­да­не?

-Да, по-раз­ли­ч­но е. Вси­ч­ко бе­ше по план, ор­га­ни­зи­ра­но и без на­пре­же­ние, но спо­ред изи­с­к­ва­ни­я­та за бе­зо­па­с­ност – за­щи­т­ни об­ле­к­ла за еки­па, от­дел­на стая, къ­де­то да из­ра­ж­дат по­ло­жи­тел­ни май­ки, имат от­дел­на стая за тях, къ­де­то да ги на­с­та­нят след ра­ж­да­не­то – вси­ч­ко е спо­ред изи­с­к­ва­ни­я­та.

-Ос­вен стри­к­т­но­то спа­з­ва­не на пра­ви­ла­та, усе­ти­х­те ли чи­с­то чо­ве­ш­ко от­но­ше­ние към Вас на съ­п­ри­ча­с­т­ност, на до­б­ра ду­ма, въ­п­ре­ки ес­те­с­т­ве­ния страх от за­ра­зя­ва­не?

-Вси­ч­ки се от­не­со­ха мно­го до­б­ре. Да­ва­ха ни ку­раж. Ка­з­ва­ха ми, че с бе­бе­то вси­ч­ко ще е на­ред, про­с­то тря­б­ва да се изо­ли­ра от мен за из­ве­с­т­но вре­ме. Аб­со­лю­т­но вси­ч­ки – и ле­ка­ри, и се­с­т­ри, и са­ни­тар­ки!

-А ка­к­во ми­с­ли­те за ва­к­си­на­та?

-Ми­с­ля, че то­ва е най-до­б­ри­ят ва­ри­ант. Имам по­з­на­ти, ко­и­то ве­че се ва­к­си­ни­ра­ха и ос­вен ле­ко за­май­ва­не и бол­ка на мя­с­то­то на ин­же­к­ци­я­та и от­па­д­на­лост, ко­я­то от­шу­мя­ва за 2-3 де­на, ня­мат дру­ги сим­п­то­ми. Аз ще се въз­дър­жа за­се­га, за­що­то кър­мя.

-Ка­к­во би­х­те по­же­ла­ли на ко­ле­ги­те си по слу­чай те­х­ния про­фе­си­о­на­лен пра­з­ник?

-На ко­ле­ги­те от АГ от­де­ле­ние ще по­же­лая да са жи­ви и здра­ви и да вдъ­х­ват до­ве­рие на ро­дил­ки­те и ви­на­ги да се от­зо­ва­ват в те­ж­ки­те дни на се­мей­с­т­ва, ко­и­то имат ну­ж­да от тях. Не­ка чо­ве­ч­но­ст­та на ле­кар­с­ка­та про­фе­сия да ос­та­не в тях за­ви­на­ги!

Ще се мо­ля за все­ки, кой­то пре­ка­ра та­зи ви­ру­с­на ин­фе­к­ция, не­ща­та да ми­нат по-ле­ко и да­но ско­ро се вър­нем към нор­ма­лен на­чин на жи­вот!

Мар­га­ри­та Зи­да­ро­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *