Д-р Назифе Ахмед Джин-Юсеинова е специалист по пневмология и фтизиатрия във Второ вътрешно отделение на МБАЛ Търговище, но днес ние разговаряме с нея не като с лекар, а като с пациент, който съвсем наскоро е преживял и радостните, и тревожните вълнения на родилка с ковид 19.
-Д-р Джин, как се почувствахте като пациент на родилното отделение в нашата болница?
-Сега, когато светът е изправен пред ситуация на пандемия, в последните дни на моята бременност, аз бях с положителен тест за ковид 19, което доста ме притесни. Започнах да си мисля кой ще се наеме да ме изроди, след като съм положителна, защото не знаех как ще постъпят колегите. Искам от все сърце да благодаря на целия екип на отделението по акушерство и гинекология, на дежурния екип, начело с д-р Луладжиева, които ми оказаха необходимата помощ без да се замислят. Благодаря също и на д-р Марио Георгиев, който в продължение на девет месеца следи моята бременност. Благодаря и на моите колеги, които неотлъчно бяха до мен в този труден за мен и моето семейство момент, на моите близки, приятели, роднини. Наистина бяха много трудни дни, но всичко мина благополучно и успешно.
– Какви мисли Ви минаваха през това време?
-Молех се всичко да е наред с бебето след като се роди. Не мислех дали ще е с ковид или не, исках само да се роди живо и здраво, защото имах още дни до термина, но след като си пуснах ПСР тест, на същата вечер ми изтекоха водите и сутринта рано родих, а следобяд ми съобщиха, че тестът е положителен. Всичко беше много стресиращо. Синът ми можеше и да изчака определения ден, но така е решил Господ, за да сме добре всички и нещата да се подредят както трябва.
-Позволиха ли Ви веднага да се грижите за него или трябваше да мине определено време?
-Световната практика е бебето да се изолира от майката, за да го предпазят. Не ми позволиха аз да го гледам. Тук искам също да благодаря на екипа, начело с д-р Едрева на неонатологичното отделение, които цяла седмица полагаха грижи за него и ми изпращаха снимки и клипчета, за да си го виждам и да знам, че е добре.
-Вероятно ще има и други млади майки с този проблем, какво бихте им казали, споделяйки своя опит?
-Ще им кажа само да вярват, че всичко ще е наред. Накрая всичко ще приключи добре, само им трябва време, сила и кураж, за да преодолеят тежките моменти. Синът ми е вече на два месеца и на мен ми се случи точно в разгара на вирусната вълна да преживея всичко това. Толкова се пазихме, но се случи.
-По-различно ли е едно такова раждане?
-Да, по-различно е. Всичко беше по план, организирано и без напрежение, но според изискванията за безопасност – защитни облекла за екипа, отделна стая, където да израждат положителни майки, имат отделна стая за тях, където да ги настанят след раждането – всичко е според изискванията.
-Освен стриктното спазване на правилата, усетихте ли чисто човешко отношение към Вас на съпричастност, на добра дума, въпреки естествения страх от заразяване?
-Всички се отнесоха много добре. Даваха ни кураж. Казваха ми, че с бебето всичко ще е наред, просто трябва да се изолира от мен за известно време. Абсолютно всички – и лекари, и сестри, и санитарки!
-А какво мислите за ваксината?
-Мисля, че това е най-добрият вариант. Имам познати, които вече се ваксинираха и освен леко замайване и болка на мястото на инжекцията и отпадналост, която отшумява за 2-3 дена, нямат други симптоми. Аз ще се въздържа засега, защото кърмя.
-Какво бихте пожелали на колегите си по случай техния професионален празник?
-На колегите от АГ отделение ще пожелая да са живи и здрави и да вдъхват доверие на родилките и винаги да се отзовават в тежките дни на семейства, които имат нужда от тях. Нека човечността на лекарската професия да остане в тях завинаги!
Ще се моля за всеки, който прекара тази вирусна инфекция, нещата да минат по-леко и дано скоро се върнем към нормален начин на живот!
Маргарита Зидарова