–Г–н Мирослав Мирчев – физик по образование, учител по призвание, страстен радиолюбител и патриот, дал идеята за електронния градски часовник. Така ли е?
-За часовника – когато започнах работа като млад учител, тогава имаше такава повеля: всеки да направи нещо за града си. И ми дойде идеята за него. По това време (1978-1979 г.) думата „електроника”, а и самото понятие, беше новост. Без да имам кой знае колко познания в тази област, реших да направя часовник. Възприе се идеята и от общината. Техническата част, изпълнението, конструкцията – всичко това беше моя отговорност. И той взе, че стана и работи вече повече от 40 години.
–А чия е поддръжката му днес?
-Аз си се занимавам и днес. Всеки си гледа детето, както се казва. Но на следващата година се счупи градският часовник над ДСК, който беше механичен. Тогава преработих и него и го направих електронно-механичен.
–Има ли още нещо, което, отделно от учителската Ви работа, да сте направили за града ни?
-Навремето, някъде 1986 г., над СМК имаше един светлинен вестник, който изпълняваше това, което сега изпълнява светлинното табло на Общината. Управляваше се с първия компютър, който дойде в града. Просъществува може би десетина години, но когато дойдоха размирните политически времена, не можаха да се разберат кой да го стопанисва, а накрая продадоха и самата сграда и го нарязаха за скрап.
–В момента преподавате физика?
-Физика и математика.
–Странен предмет е това физиката.
-Аз имам един поздрав: „Всичко е физика!”. С нея можеш да си обясниш почти всички неща.
–А квантовата физика с всичките ѝ сложни за обяснение процеси?
-Класическата физика е около нас, а квантовата физика е за хора, които имат поле за изява в тази област, защото тя не е за обикновения човек, а за сериозната наука. А пък сериозната наука не се учи в житейския процес. На мен лично ми е интересно. Ходил съм в Церн в колайдера. Имах този късмет да отида, когато му правеха профилактика и слязохме долу, където е самата постановка. Там може да се влезе само на 3-4 г. един път, когато устройството не работи.
–Стигнахме и до радиолюбителската Ви страст.
-Още като дете имах влечение към техниката. По това време имаше кръжоци, занимания, доброволна организация за съдействие на отбраната. Преди 30-40 години начинът на комуникация беше много различен. Радиолюбителите са първите експериментатори на новите технически въведения.
–Що за племе са те?
-Хора, търсещи предизвикателства, имащи нюх към техниката, към експеримента, желаещи да осъществят разговор, да обменят информация. Но без техническата подплата, това няма как да се случи. Всичко си има специфични инициали. Например LZ – е България. LZ 2 – Северна България, KV – си е моята комбинация. У нас има няколко стотин активни радиолюбители, включително и жени.
–Освен по радиото, поддържате ли и друг вид комуникация помежду си?
-По всевъзможни начини поддържаме връзка. Периодично се събираме всяка година в Казанлък. Но на млади години бяхме много, сега останахме единици. Аз съм оптимист, че тази дейност няма да се изгуби. И сега има нови предизвикателства, нови радиостанции, нови радиолюбители.
–Да не навлизаме в теория на конспирацията, но ако по някаква причина, съвременните технологии се прекъснат, това, което сега ни изглежда като екзотично хоби, възможно ли е да се превърне в единствен начин за комуникация?
-На нас единственото, което може да ни попречи, е слънцето и йоносферата – да се случи ядрен взрив, който да промени съотношението на електромагнитните вълни. Иначе връзка винаги може да се осъществи между две радиостанции. Затова в армията и специалните комуникации този начин на връзка се запазва. Космонавтите също излъчват специални емисии за радиолюбителите като част от тяхната програма. Навремето съм правил връзка с руската орбитална станция.
–Тоест може да черпите информация от източника, която не е за масови потребители?
-Да.Не е проблем.
–Има ли извънземни?
-Няма нормален човек, който да е осъществил такава връзка.
–Всичко ли е енергия?
-Всичко е енергия и всичко е движение.
– Вярващ човек ли сте?
-Вярвам в науката и уважавам религиите.
Маргарита Зидарова