Една жена с несломим характер и дух!

Каква беше за вас изминалата 2020 г. ?

-В професионален план годината беше различна, изпълнена с предизвикателства, изискваща креативност, налагаща включването на съвсем нови форми на работа. Влизането ни през март месец 2020 г. в изолация наложи да прекъснем традиционните срещи с нашите целеви групи – хората и семействата, които подкрепяме и да потърсим различен начин това да се случва. Мобилизирахме целия екип и продължихме да работим от къщи, като използвахме предимствата, които ни дава интернет. Направихме две нови фейсбук групи , едната предназначена за родителите, с които работим, а другата – за децата. Чрез обажданията по телефона и чрез тези групи, ние се опитвахме да подкрепяме нашите семейства със съвети, с консултации, с психологическа подкрепа така, като сме го правили и през останалото време. Научихме се да комуникираме дистанционно. Хубавото в този период беше, че и нашите финансиращи организации, също проявиха разбиране и подкрепа. Разбира се, това не беше през цялата година. През останалото време ние продължихме да си изпълняваме дейностите. През  2020 г. работихме едновременно по 10-12 проекта.

В личен план, не само от мое име, но и от името на колегите ще кажа, че от пет души постоянен екип, четирима прекарахме ковид инфекцията. Аз го прекарах най-тежко, с престой в болницата, но благодарение на грижите на медицинския персонал и на моя трудно сломим характер и дух, успяхме на този етап да се преборим всички, върнахме се на работа, приключихме годината така, като е редно с отчетите, които трябваше да направим и през новата 2021 г. ще продължаваме с нови идеи и нови предизвикателства.

Казахте, че сте прекарала болестта в болницата, чуват се всякакви мнения за отношението към пациентите, кажете от първо лице какво беше то към Вас?

-В отделението, в което бях – част от Второ вътрешно отделение на нашата болница, беше изградена система на работа, която се спазваше стриктно. Да, нямаше непрекъснато хора над главите ни, но нямаше и пропуски в полагането на грижите, които са необходими, включително и санитарни. Лично аз съм много впечатлена от куража на персонала, с който се изпълняваха задълженията, въпреки нормалния човешки страх от заразата. Много голямо впечатление ми направи едно младо момче, Наско, доброволец в отделението, което не просто си изпълняваше задълженията, но го правеше с усмивка и добра дума към всеки. Никой не може да каже, че е прекарал с удоволствие дните, в които се налага да е в болница, но аз мисля, че начинът, по който беше структурирана работата, беше изцяло в полза на болните. И не съм никак съгласна с писанията в социалните мрежи, че едва ли не пациентите са оставени без да бъдат погледнати. И в знак на благодарност, ние с нашите скромни възможности направихме едно малко дарение, защото видяхме, че лекарите, освен с болестта, трябва да се борят с още много предизвикателства като липсата на достатъчно апаратура, което налагаше понякога апарата, с който се осигурява кислород на току-що напуснал пациент веднага да се сложи на новопостъпил. Така че, когато даваме оценки на екипите в тези отделения, трябва да си даваме сметка и за всички останали трудности пред тях. Специални адмирации към ръководителя на отделението доктор Караджов за грижите. В моята стая имаше пациентка в много тежко състояние, която, за съжаление почина, но той самият идваше да проверява дали апаратът е добре сложен, дали тя се подобрява, дори в часовете, които не бяха определени за визитации и прегледи.

Какво Ви предстои през тази година?

 -Миналата година започнахме двугодишен проект, по който ще се опитаме, заедно с колеги от цялата страна, да реализираме застъпнически кампании в полза на неосигурените бременни жени, лишени от правото на безплатни прегледи и изследвания. В началото на тази година изпратихме към финансираща програма един проект, който дали ще бъде одобрен, ще стане ясно в средата на годината. Ще подновим прекъснат проект. И продължаваме да работим по „Библиотека на играчките”, продължаваме в „Къща на децата и семействата” в кв. „Малчо Малчев” по програмата „Равен старт”, събираме дарения извън всякакви проекти, които са си наша инициатива. Благодарни сме на нашите дарители, които в тези трудни времена, безрезервно ни помагат. Миналата година успяхме в условията на пандемия да подкрепим 25 семейства с храни и медикаменти, с безплатни прегледи и много други жизнено необходими неща. Ще продължаваме да го правим и през 2021 г.

Какво сърце трябва да имаш, за да оставиш мрънкането и да се захванеш с една дейност, която поглъща толкова голяма част от личното време и енергия?

 -Първо трябва да си много голям оптимист. Не глупак, а оптимист. Да вярваш, че да помогнеш дори и на един човек, вече си е заслужавало това, което правиш. Не трябва да се разочароваш. В живота много често изпадаме  в ситуации, в които да си кажем, че колкото и да помагаш на даден човек, той няма да се промени, но не трябва да се слага край. Трябва да вярваш, че ако не от първия, то от втория, от третия път нещата, дори с една мъничка стъпчица, ще вървят в една по-добра и по-правилна посока. Да имаш вяра в хората и дори сега те да правят неща, които не одобряваш и не са част от твоята ценностна система, семенцата, които си посял, някой ден ще избуят. Особено, когато се отнася за деца. Не бива да съдим децата. И екип. Съмишленици. Тяхната помощ. Нищо не може да направиш сам. Много са хората в Търговище, които когато се обърнем към тях, винаги са на линия. А специално в нашия сектор на неправителствените организации, клуба на НСО, асоциация „Ная” и Комплекс за здравни и социални грижи за деца, се ползват с името на организации с добри практики в цялата страна.

Маргарита Зидарова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.