Предложихме на Стела АНТОНОВА- създател на Първата частна езикова школа в Търговище да сподели на какво посвещава времето си извън служебните й задължения, за да бъде заредена със сили и идеи за новата седмица. Ето нейния разказ:

  Моите СКАЙ- ученици и курсисти, които познават моята академична страна, често ми задават въпроса как прекарвам времето си извън школата, как се забавлявам, когато не преподавам.

Споделям мнението, че за всеки много ангажиран човек е важно да организира свободното си време правилно и да го прекарва качествено, за да бъде зареден със сили и идеи за новата седмица.

Ще започна с моята страст – цветята! От малка помагам на мама и баба в грижите за цветята. По-късно си направих своя цветна градина, в която изобилстват розите. Внимателно подбирам растенията за градинката си, така че във всеки сезон да ме радват с чудни цветове. Хубаво е да избягаш от шумотевицата на града и да знаеш, че цветята те очакват. Грижейки се за тях, освобождавам ума си от всичко, откъсвам се от грижи и тревоги. Понякога хората казват: „Стела, не мога да си те представя как садиш, копаеш, плевиш, някак си ни е странно“. Тези, които ме познават знаят колко умела съм със садилото, мотичката, греблото. Тъй като обичам всичко да правя със стил, не съм пропуснала да имам специално облекло и „оръдия на труда“ за работа в градината. Запазена марка са жълтите ми рози. 

Друго забавление, което не пропускам е пътуването из България. Но ако очаквате да ме видите на популярните места, няма да бъда там. С моя съпруг Тихол си избираме непознати дестинации, чудни, диви места, които като че ли очакват нас, за да ги открием и да им вдъхнем живот. Пътувайки, обичаме да снимаме, да спираме просто, за да изпратим един залез, да си говорим с местните хора, да пийнем вода от чешмичка. След всяко пътуване се чувствам възродена, по-богата на чути истории и легенди, разказани от местните, по-обичаща България. Сякаш  като съм пила вода от мястото, съм поляла корените си. 

Едно хоби, което е на моя мъж, но лека-полека започнах да припознавам и аз- колекционирането на ахати/ полускъпоценни камъни/. С роднини и приятели си организираме експедиции, изпълнени с много емоции, приключения и добри находки. Имаме си насрочени дати, маршрути, места. Всички се чувстваме като част от една общност, в която всеки е специален и обичан.  

Подреждането! Ще кажете: „Кой се забавлява с подреждане в свободното си време?“ Аз. Споделям концепцията, че ако искам да ми е подредено в ума, трябва да ми е подредено и в дома. И не само- и в школата, и на вилата, и в колата. Обичам вещите да имат свое място, подбрано според моята идея за естетика и чувство за ред. Обичам да е светло, подредено, уютно.

Не мога да не споделя и за другата ми страст-готвенето. Първата си гозба, казва мама, съм направила в трети клас. И оттогава не съм спирала- имам интуитивното умение, още четейки рецептата да я усещам вкусово, т.е предричам дали ще стане следващата любима храна на моето семейство. Според всички, опитвали гозбите ми, не трябва да спирам да готвя кавърма, супи, фрикасе, яйца по арабски, да приготвям салати. Какво отличава моята кухня? Не харесвам измислените, уж „здравословни“ рецепти и „супер“ храни и използвам наши, български продукти. Споделям твърдението, че за да сме здрави, трябва да консумираме храна от нашите земи. Обичам да възраждам стари рецепти от тефтерите на мама – предпочитам направена от мен царска туршия или апетитка пред салата от айсберг или авокадо с измислен дресинг. Домашно отгледаната и приготвена храна внася едно неописуемо чувство на уют, грижа за семейството и обич към ближните. 

Подаръци! Изпадам в неописуема еуфория и радост, когато трябва да избирам подарък. Да подариш означава да дариш човека не само с вещ, но и да му предадеш част от своята обич, внимание, грижа. Подаръците избирам няколко месеца преди празничния повод и не се притеснявам в края на август да съм готова с коледните подаръци. Не споделям идеята за „нещо евтино и малко, но практично“- или купуваш подарък или не. Любимите ми неща за подаряване са книги, стилни химикали, бижута, шалове, бележници. Често помагам на приятелки в избора на подарък и те са изключително доволни.

Подаръците ми са задължително придружени с красива картичка и стилно опаковани. Всеки детайл, издаващ внимание има значение за мен! 

А какво обичам да получавам аз – моите близки знаят и така разпределят кой какъв подарък ще ми направи – парфюм, химикал, рокля! 

И стигайки дотук вече може би се чудите, а къде е мястото на книгите и четенето? Е, то е всекидневно мое удоволствие – сутрин чета професионална, специализирана литература, а вечер – художествена. Защо предпочитам книгите пред филмите? Защото четейки, всеки човек си прави свой филм по книгата, пуска на свобода въображението си, спира за миг, за да осмисли прочетеното и продължава да мечтае, страда, да се възхищава на описанията, споделените мисли, изградените образи.

Осмисленото и качествено прекарано свободно време с моите близки и приятели ми носи радост, въодушевление и някак магически ми влива нови сили за нови постижения.

Стела Антонова