С този въпрос се обърнахме към две дами от Младежкия дом- Светла СТАМЕНОВА, худ.ръководител на ДТА „Шарено герданче” и Кремена Кряколова-ръководител на Школата по естрадно пеене. Всеизвестно е, че ситуацията в страната / пък и по целия свят/ не предразполага да си отворим душите към музиката, песента и танца… И все пак, когато пандемията отмине, куртурата  отново ще се върне като най-важния приоритет в нашия живот. Ето какво споделиха двете дами пред представител на в.”Знаме”:

Светла СТАМЕНОВА: „Не мога да я нарека успешна или не…”

• Не мога да нарека 2020 г. успешна или не. Дойде пандемията март месец и всички ръководители, които бяхме на хонорар бяхме освободени, прекратиха ни договорите. До септември нищо не правихме. Седяхме в къщи. Аз се занимавах с фолклорни костюми, защото мога да шия и уших на всички желаещи, които ме познават и които ми се довериха.

Септември започнахме отново работа и заведох децата в Приморско на фестивала „Приморска перла”. После започнахме да работим за „Пиленце пее”, който беше октомври месец в София. Даже и билети купих, но никъде не отидохме, защото министърът излезе и каза: „Не ходете в Търговище!” и всички се паникьосаха. Родителите отказаха да си пуснат децата.

Участвахме онлайн и се представихме най-добре и като фаворити на журито ни избраха да участваме в „Иде нашенската музика” по БНТ и записите вероятно ще са януари или февруари. После започнахме за „Мисионис пее и танцува”, който трябваше да се проведе на 24 октомври, заедно с „Джумалийско надиграване” на стадиончето зад младежкия дом. Не стана и го проведохме онлайн. Четиричленно жури изгледа всички участници. В момента надписвам грамоти, разпределяме награди.  Приготвили сме и подаръци.

Журито беше впечатлено от организацията на работа. Ако беше проведен на живо, всичко щеше да е приключило за един ден.

Искам да отбележа, че младежкият дом, откакто започнахме работа през септември, прави необходимото:  дезинфекция, график, за да няма струпвания на много деца, не се ползва асансьора. Даже директорката е купила машини за пречистване на въздуха.  Създадени са всички условия за спокойна работа.

Общината ме награди за постижения и за 50-тата ми годишнина. Но аз преди това станах и на 40 и на 30…

Чакам годината да мине с нетърпение. Лятото се провали „Орфеево изворче”. „Диньо Маринов” – също, а там децата вземат стипендии. За някои беше последна възможна година, а не можаха.

Имам намерение на 17 декември да направим една продукция, за да могат родителите да видят все пак какво са научили децата и тогава ще дам наградите, ще го свържем и с Коледа, та да си доставим малко радост.

Много ще се радваме, ако Общината организира нещо по Коледа на открито. Не може всичко да е толкова тъжно и мрачно. Трябва да се научим да живеем с вируса, не може да сме постоянно затворени, да се страхуваме. Не мога да си обясня защо точно заниманията в културата се затвориха. А именно те дават сила, вяра, душевно благосъстояние и за децата, и за възрастните.

Българските песни и танци – толкова дълбоки са корените им в душата и духа на българина. Имаше отлив преди години, но сега отново се възражда, хората се посъбудиха, търсят автентичните ритуали, песни, вярвания. Септември децата дойдоха посърнали, сега взеха да живват и да им светват очичките и да им се палят душичките, а няма нищо по-важно от това.

Ако трябва с една песен да обобщим ситуацията в момента – тя ще да е най-кахърната жътварска песен „Янка мама си думаше”

„Янка мама си думаше:

-Мале мо, стара майчице,

на меня ми са й дудяло

от таз пуста жътва…”

Додея ни на всички от тази…пандемия!

Кремена КРЯКОЛОВА: „Здрави сме, а това е най-важното…

-Колко награди имаме ние дето ни чакат, ама пусто не можем да отидем до Москва. Имаме и други награди тая година, ама много беше трудна – поне 15 планувани конкурса отпаднаха и не можахме да участваме, защото някои се отложиха, а други тръгнаха да се провеждат онлайн. В началото пробвахме този формат, но не ми допадна твърде, макар да имаме и от такива формати награди, но не е ли то детето да излезе на сцената в конкурсна среда, да се пробуди неговата борбеност, защото зад кулисите е със своите конкуренти, да изпее своята песен, която точно така ще прозвучи единствено в този момент…

Имахме все пак и няколко присъствени конкурса : „Песенна палитра” в гр. Карлово, където Александра Златева взе първа награда. Алекс е от Разград, но идва тук на уроци, тя има покана за конкурса в Москва. Последваха три месеца почивка и децата изпаднаха в летаргия, защото програмите не са с такова качество на звука, та да работим онлайн.

През юни читалището в Хисаря организира конкурс с председател на журито Мими Иванова „Петнадесет лалета” с международно участие, където също взехме няколко награди. Лятото поработихме доста за септемврийските конкурси – в Силистра „Дунавски звезди” с председател Нели Рангелова, където миналата година ми връчиха награда за най-добър вокален педагог и тази година трябваше да бъда член на журито. Тук Александра Златева спечели специална парична награда на един от спонсорите. Другият конкурс „Морски звездички” във Варна с Първо място на Деница Денева, а през октомври  – в Русе „Северно сияние” международен конкурс с председател на журито Тони Димитрова.

И сега работим, но много малко деца посещават занятия. От Разград и от Попово въобще не пътуват. Трябваше да направим 45 г. Младежки дом, но децата не бяха във форма.

Бяхме планували много  мероприятия, заедно с мажоретния състав, с модерния и класическия балет, с танцьорите от „Шарено герданче”, а през декември по принцип имаме  „Коледни щуротийки”. Миналата година се получи много добре това мероприятие на Младежкия дом. Тая година не знам. За концерти даже не искам и да мисля. Иска ми се, но когато не репетират, децата губят форма и връщат назад. Отразява им се зле, защото започват да губят мотивация, започва да им става безразлично какво ще се случва. Всеки път се опитвам да им давам надежда, но те са и в училище абсолютно демотивирани, някои деца закъсват  по някои предмети, което бърка и моята работа, макар че за мен училището е много важно.

От март си задаваме въпроса всички работещи в културата и изкуството – защо на дискотека нагъчкани един върху друг може, а на концерт, с отстояние един от друг – не може, защо на спортно мероприятие може, а на театър – не може.

Така сме се изолирали, че вече ставаме асоциални, но мерките трябва да се спазват няма гушване, има маски, дезинфектанти…

Маргарита Зидарова