Радостина РАДЕВА е преподавател по английски език в Първо основно училище”Христо Ботев”. Тя е търговищенка, завършила е ПГ по земеделие, и английска филология в Шуменския университет. От 5 г. преподава английски език в Първо основно училище. Като един от педагозите от Ботевската общност, тя бе отличена с Грамота „Митрополит Андрей” за постижения и активна дейност по организиране на учебния процес в електронна среда, за реализирани дейности за изграждане на екипност и формиране на добродетели у учениците. Ето какво бе любезна г-жа Радева да сподели пред представител на в.”Знаме”:
-Винаги се старая да запаля и увлека децата да им бъде интересно в час. Разбира се, че няма магичски начин детето да усвои английския език. Но има деца, които просто го носят в себе си усета и умението към английския език- те са изключително любознателни, четящи, с широк кръгозор и многостранни интереси. На тези деца когато им протегнеш ръка, те доразвиват своите знания и тогава успехите не закъсняват. Но има и други деца, у които интересът към английския език просто липсва. С тях също работим упорито, като поднасям материала на достъпен за тях език и с много подход и добра воля се справяме. Впрочем, процесът е двустранен, само с желанието на учителя не става, защото учебният процес има две страни, а работата е екипна…
Не, не мога да кажа, че изучаването на английски език е трудно. През последните години на подрастващите им е по-лесно да го усвояват , тъй като от малки чрез телефона и чрез компютъра те вече са лексикално обогатени, а слуховият усет по време на електронните игри особено им помага. По този начин малките усвояват много думи , което пък особено много им помага при усвояването на чуждия език.
Стремя се чрез преподаването да засягам и редица житейски теми, особено при учениците в по-горен етап: например, често разговаряме в час за добрите хора, за човешките взаимоотношения и постъпки, старая се да стимулирам добрите качества у тях, да поощрявам тяхната любознателност. Моята цел е тази- да запаля искрата на знанието у младите, дори само у едно дете да постигна това, за мен това е личен успех. Децата трябва да знаят за какво ходят на училище, защото голяма част от тях неглежират много неща.
Удовлетворена съм, че работя в едно от най-предпочитаните школа в нашия град-Първо основно училеще, и не само заради отличните материални условия, за да се чувстват нашите ученици добре. Но и заради стремежът на моите колеги от Ботевската педагогическа общност чрез професионалната си компетентност и иновативни практики да работят за по-активното ангажиране на младите хора в класа, в училището, а по-късно и в обществото. „З”