Една изповед на д-р СТЕЛА ГЕОРГИЕВА, главен инфекционист в МБАЛ-Търговище
КАКВА Е СИТУАЦИЯТА С COVID-19 В МОМЕНТА?
– Всеки ден при нас идват болни с двустранни пневмонии. Не мога да кажа, че са зачестили случаите, но четирите отделения са пълни. Приемаме двустранни пневмонии и интоксикирани болни с едностранна, но зависи от ситуацията . Има болни с тежки придружаващи заболявания – диабет. От общото състояние зависи все пак. Второ вътрешно приемат ПСР доказани, при нас и в триажа са недоказаните. Сега и урология е като триаж. Те за едно-две денонощия се потвърждават и са средно тежки към тежки форми.От Попово и Омуртаг непрекъснато привеждат пациенти с ниска сатурация с презумцията, че ще бъдат интубирани, но много бързо сриват. Много бързо се променят и динамично вървят болните. Влошаването им е много бързо, това е лошото. Имаме и доста излекувани, но вече последствията какви ще са за в бъдеще след този вирус, никой не знае. Има наблюдение, че много тежки фибрози се образуват. Има публикации, че става дума за един тежък възкулит. Минали години и в инфекциозно сме имали хора с грип. Моето мнение е, че след започването на учебната година, рязко скочиха заболелите. Усещанието ми е такова, може и да не съм права. Децата са носители на вируса. Имахме с пневмония само едно дете и то я кара сравнително в лека форма.
И един пример:немска очна клиника, сутринта са минали 60 пациента. Всички са термометрирани и всички са подписали декларация, че в рамките на 14 дни не са имали някакъв грипоподобен синдром. Дезинфекцирана е апаратурата. Вечерта от всички места на апаратурата е изолирано ДНК на вируса. Значи има хора, които пренасят вируса без да проявяват клинична симптоматика. Затова миенето на ръцете и маската се оказват като предпазно средство. Може би и при децата минава като едно ОРВИ, като една лека грипоподобна клинична картина, докато при възрастните явно нещата са съвсем различни. С усложнения след грип от минали години не може да става никакво сравнение. И преди тежко са протичали усложненията при хора с диабет, имунокомпрометирани хора, със сърдечни и онкологични заболявания, но сега е различно.
ПОЛОЖЕНИЕТО ЗА МОМЕНТА Е ОВЛАДЯНО.
– Според мен,положението за момента е овладяно: на 10 заболели, 7-8 развиват двустранна пневмония. Това е факт. Аз не съм виждала с 40 години стаж толкова пневмонии, които са вирусни и се хващат единствено на рентген и то на скенера. Адинамия, безапетитие, изпотяване, безсилие – това върви. Различни нюанси има на протичането, но само като им видиш физиономията и ти става ясно, че е това.Измъчени са. Явно интоксикацията на вируса не е много лека.И до там – стигат само до това и се разминават. Обаче стигне ли надолу към белите дробове, вече нещата стават доста сложни. И това наистина е идивидуално. Има хора с двустранна пневмония и в рамките на 10-14 дни, а някои отиват и 30, но си се възстановяват. Но други хлътват и… усложненията, които дават са сърдечно-съдови. Тази седмица имаме три инсулта. Явно, вирусът уврежда съдовата стена. Не само белите дробове, но и мозъчните съдове и сърцето. Три инсулта за една седмица с ковид. Не са само чист инсулт.
Според мен, на този етап положението е овладяно, но пак ви казвам много индивидуално протича като продължителност и като реакция. При всеки организъм по различен начин вървят нещата. При по-възрастните и при пациентите с диабет протича най-сложно, както и при онкологични пациенти, които са били на химиотерапия. И пак е много индивидуално според мен, но дано да можем поне на някого да помогнем. Имаме Рендисивир, като сме имали, прилагали сме го. В момента доставиха. Но ефикасността му и тук не се знае. Прилагали сме го на хора, които починаха. А при една жена и антителна плазма приложихме, но и тя си загина.
КАК СЕ ЧУВСТВАМ ЛИ?
– Уморявам се, много се уморявам. Може да прозвучи всякак, но натоварването е повече от това, че като не можеш да помогнеш и като губиш пациенти, това те срива и много потъваш. Изтърваш ги хората, но пак опитваш, дано на някого да помогнеш. Събаря те това. Когато видиш, че нищо не можеш да направиш. Тежи. Заболяването е наистина непредсказуемо и опасно. Но реши ли вируса… Имахме няколко много тежки случаи на млади хора. То нямаха бял дроб – на снимката не виждаш паренхим. Вирусът при някои хора е много агресивен, много. Нюанси, нюанси на протичане.
Вирусът по принцип, за да съществува той постоянно се видоизменя, за да може да е чужд за организма. В рамките на 4-5 години антигенно напълно се променя, за да живее в природата.Когато се прави ваксина, тя непрекъснато се актуализира с последния антигенен вариант на вируса и по този начин провокират в организма отговор все едно той се е срещнал с последния антигенен вариант, тогава той няма да реагира бурно, няма да му бъде чужд вируса. Тежките форми на усложнения се развиват при хора, на които вирусът им е чужд и вече в зависимост от имунната им система те реагират. Или не могат въобще да реагират и той ги събаря или реагират много бурно и се получават тежки усложнения.
До сега не сме имали хора, които да го карат втори път в много тежко състояние.
СИЛЕН Е ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ МОМЕНТ.
-Турското семейство вирусолози вече имат ваксина. Дано. Търсим в световните научни публикации, но за България няма единен протокол. Питаме се колеги, контактуваме, обменяме впечатления и така. Пред угрозата от съсипан бял дроб, като че ли ваксината е за предпочитане. Но аз видях различни варианти на протичане – 15 дни интоксикация, аденамия, един ден си добре, на другия не си, два-три дена нямаш температура и хоп – пневмония от нищото. Аз такъв тип протичане на заболяване не съм виждала. Не знам дали има човешка намеса, но много странно протича и продължително. Има много въпросителни.
Силен е психологическият момент. Има страх от неизвестността. Но идват интоксикирани. Видът им е на много страдащи хора и още като ги погледнеш, преди да е излязъл теста и да са дошли изследванията, ти става ясно, че е това. Общо взето има психоза. И аз колко пъти си мерих температурата, колко пъти реших, че съм болна – това са нормални човешки реакции. Даже си викаш, че е по-добре да го минеш, че да знаеш, че си го минал.
ЧОВЕК ТРАБВА ПСИХИЧЕСКИ ДА СИ ПОВЯРВА, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИ.
– Дано да започнат да намаляват болните и да сме започнали да се измъкваме, но не знам… И човек трябва психически да си повярва, че ще се справи. Да не се вглъбява само в този проблем. Психиката е най-важното от всички предпазни методи и средства. Истината е, че ние се опитваме лекарите да помагаме, но реши ли вирусът да съсипе един организъм, той го съсипва.
Като всеки епидемологичен взрив, той започва постепенно да намлява, дано да дойде по-скоро това време и предишните няколко седмици да са били най-лошото, което сме видели.”З”