Дълго време около нас битуваше приказката, че само се говори и пише за коронакризата, но заразен или боледуващ познат покрай нас да сте видели? Е, дойде времето това коварно страдание да „почука“ и на вратата на съседа, но за съжаление, напоследък все по-усилено се убеждаваме, че не само броят на заразените масово расте, но расте и броят на починалите с тази диагноза.
И все пак, не бива нещата да се приемат толкова трагично. Наскоро един от нашите читатели се обади, за да сподели, че той и съпругата му си направили тестове, които излезли позитивни и така, вече близо две седмици карат болестта вкъщи. Ето какво споделиха двамата за своето състояние.
-Първо се зарази съпругът ми и личният му лекар му препоръча да си направи тест. Положителен. Започна да вдига висока температура, имаше всички симптоми- отпадналост, главоболие, болки навсякъде по ставите, предписаха му веднага антибиотик и така започна домашното му лечение. Не минаха ден-два и аз също първо загубих обоняние. Не усещах нито какво ям, нито миризмите покрай мен. До вечерта вдигнах висока температура. Веднага ми изписаха и на мен антибиотик и започнахме домашно лечение.
Как се чувства човек в такова състояние -изключително отпаднал, без енергия, силно главоболие, болки по цялото тяло, „въртят“ те всички стави, до крайчетата на ноктите, миглите дори те болят…В същото време суха, мъчителна кашлица и болки в гърдите, не ти достига въздухът…Така преминаха първите 5-6 дни. На приливи и на отливи човек ту се подобрява и му просветва, ту пак е прикован към леглото-без енергия, …
След две седмици започва да ти просветва, температурата пада, но пак изпитваш едно неразположение, не мога да кажа, че кашлицата, задухът и общата отпадналост отзвучават бързо. Но важното е, че не се стигна до болнично лечение, където, несъмнено , обстановката е твърде мрачна, подтискаща, угнетяваща. Да, за никого не е приятно, но се преодолява…Кой ни снабдяваше с продукти ли? Децата ни живеят в друг град, но не се наложи да ангажираме близки и приятели. Предварително се бяхме запасили с някои продукти от първа необходимост, имаме и машина за правене на хляб, но когато боледуваш, почти не ти е до храна. И все пак, нямахме остра нужда от нищо, с близките общувахме по телефона. Продължаваме да си пием лекарствата и се надяваме вече лошото да ни е отминало…
По понятни причини не съобщаваме фамилията на това семейство, но му благодарим за откровения разказ от пъво лице по този най-актуален и злободневен проблем и пожелаваме-успешно доизлекуване.
Записа: Д.ГЕОРГИЕВА