Димитровден е!

Свети Димитър е един от любимите светци на българинаНа празника, който се чества на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист. 

В българските народни предания  Свети Димитър е представян като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. 

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи и по тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници. На места този празник се нарича Разпуст, 

 

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.

Житието на св. Димитър е преплетено с това на св. Нестор, който в иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка и
се почита на следващия ден, същия който българите наричат Мишкин ден.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че  Димитър бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.

Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.

Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.

На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в “сватбената процесия” ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората “да се женят надалече”, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.„З”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *