Разговаряме с научния ръководител на археологическия обект г-н Стефан Иванов

-Г-н Иванов, впечатляващи археологически открития!

–Тази година се извършиха най-мащабните разкопки, които е имало някога в Търговищка област. Свързани са с инфраструктурните проекти и най-вече с изграждането на газопровода Балкански поток. Сезонът започна през месец април и още не е свършил. Много наситен на разкопки за цяла Северна България, но специално в нашата област не е имало нищо подобно до сега. 

-Навсякъде около нас се говори за липсата на средства. Как се справяте Вие?

-И от липса на средства не можем да се оплачем тази година. Имахме за Мисионис добро финансиране от Община Търговище, което вече традиционно се случва всяка година. Спечелих и проект от Министерството на културата за археологически разкопки на Мисионис в размер на почти 20 000 лв.. Така че тази година разполагахме с достатъчно средства за проучването. Срещам отворени врати от местното гражданство и  абсолютно безвъзмездна помощ от много търговищки фирми и Ротари клуба.

-Кое е по-специфичното във Вашите открития?

-Откритите помещения, част от цялостен комплекс в участъка северно от Голямата базилика, са общо седем, с площ почти 290 кв. м. Според анализа, който правя тази година на проучването, се оказа, че се касае за епископска резиденция. Според мен, следващата година ще продължат да излизат сгради в тази посока и те ще бъдат част от този епископски комплекс, който е функционирал малко повече от 90 г. на това място, по времето на император Юстиниан и неговият наследник Юстин Втори. Авари или славяни, които са минавали Дунава по това време, най-вероятно са унищожили този голям античен град. 

Освен откритият масивен покрив, има намерени много фрагменти от прозоречно стъкло. По фасадата на сградата е имало и прозорци, които са били остъклени, колкото и странно да звучи това. 

Има параден вход, който води към улица, част от която проучихме. В базилика номер две можеш да влезеш и да излезеш от източната страна, което е изключително рядко като архитектура за тогавашната инфраструктура. През този вход, според тогавашните канони е можел да влиза единствено и само епископа. 

На всеки хълм има стражеви крепости. До този момент сме регистрирали четири. Можело е от там да се контролира пътя на около 20 км. в четирите посоки. Тоест има изграден отбранителен комплекс, който загражда площ на повече от 10 кв. км. Това е единственият такъв епископски комплекс в България. В архитектурен план намираме подобен в Северна Испания пак от времето на император Юстиниан Първи Велики. 

-Но защо чак сега? Отдавна се говори за съществуването на този античен град.

-Според мен беше пропуснат един огромен период по време на управлението на кмета Мирев, когато се направиха проекти във всички общини около нас, без нас. Тогава условията бяха много по-благоприятни и по-различни. 

-Кои тогава са приоритетите днес?

-Приоритетите също са различни. Моят приоритет като археолог е да са откриват и възстановяват нови неща, за да има какво да се гледа. За други – това е достъпът до там или атракциите и паркингите. Мисионис се намира на прекрасно място – на пътя София-Варна, но пътят до него е труднодостъпен. След медийните публикации, имаме по стотина души на ден на обекта. За желаещите е осигурен и екскурзовод. Достъпът е труден, някои се връщат и се отказват, но винаги има ентусиасти. Направихме страшно много неща, но някои от тях умишлено не ги обявяваме, нека хората да дойдат и да видят сами.

И пак казвам всичко е въпрос на анализи и най-вече на желание. Но първо трябва да се прехвърли собствеността на общината и тогава вече ще дойде време да се преценяват тези приоритети. 

-Мисионис е селище от 5-ти – 6-ти век. След опожаряването му имало ли е ново, изградено върху него?

-Има находки и от 13-ти – 14-ти век от епохата на въстанието на Асен и Петър – отново много важен център на пътя между столицата Търново и морското пристанище Варна. Развива търговия, контролира и охранява пътя. Имаме доста находки от този период, доста накити-пръстени, обеци, гривни, монети.

-Като заговорихме за монети и накити, не Ви ли притесняват иманярите?

-Нямаме иманярски набези през последните десет години.Самият терен е много труден за тях – тук е горски фонд. Трябва да се събарят дървета, да се коренят, а това отнема време и е подсъдно. Все някой ще забележи, а да лежиш за нещо, което може никога да не откриеш, е глупаво. Находки ще излизат винаги, но най-важното са сградите. След като през 1388г. градът е запален и опожарен от османските турци, повече живот на това място няма. Това, което не са награбили и разрушили, то е там. Да можем да съхраним сградите – това ми е приоритет сега. 

-Много често чуваме, че Търговище е еснафски град с ориенталски манталитет. А ето че лежи върху огромен античен духовен център.

-Доказахме, че градът е бил огромен не само административен, но и духовен център, а такива центрове не са били толкова много по това време. Митрополит сега има във Варна, а тогава духовник с неговия ранг е бил тук и е трябвало да има доста като брой енориаши, нали? Тоест изборът съвсем не е бил случаен. 

Маргарита Зидарова