Фейлетон от Йордан МИНЧЕВ

Пешо най-после е на свобода след 14 дневна карантина. Не че го беше хванала „короната“, ами заради Петровден. По душа Пешо не е стиснат човек, ама какво да направи, когато има на сърце, а няма на джоб. А какъв имен ден ще е, ако не почерпи. Рязко ще му падне рейтинга и в квартала и най-вече в Данковото кафене. Заплашен от това и социално, и морално падение, Пешо ще, не ще, си сложи и този грях на душата. Излъга, че е под карантина, прекара 14 дни вкъщи, но пък спести едно стотина лева, които неминуемо щяха да отидат за почерпка. Вярно е, излъга, ама то това си му върви с името. Нали навремето самият Исус каза на неговия адаш Петър: “Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш”.

Това е то да си познаваш кадрите и да знаеш кой ще те „изобли“, а не като Бойко да те цакат през ръка, и то все свои хора, пък ти да се чудиш откъде ти е дошло. Явно че човек си върви с името, разсъждаваше Пешо в доброволното поето от него заточение в домашни условия. Погледнато в исторически план и Пешо така три пъти се отрече. Първия път се отрече от БКП. Развя синьото знаме, но се усети по някое време и пак се обърна. Обърна се, ама късно, защото  червеното знаме бе попаднало в едни други ръце и така Пешо остана извън голямата далавера.

 

Втория път се отрече от жена си, защото Мичето от Фейсбук нямаше да се навие да се срещнат на по кафе ако разбереше, че е женен. Пък от там нататък каквото стане. Тя стана после една, дето не е разправяне и Пешо пак се обърна. Третия път Пешо се отрече от любимия ЦСКА. Развя оранжевия байрак, ама, после пак се обърна. То така става с всичко, първия път е зора. После се свиква. Още повече, че даскалът Граматиков, с когото изповядваха и двамата червената религия му обясни, че между отмятането и ребрандирането имало голяма разлика, щото едното е морален акт, а другото търговски ход, с цел да баламосаш клиентите.

Да, ама къде е далаверата от цялата работа, разсъждаваше Пешо. Петър и той се отрече три пъти, ама после се върна и сега е на най-отговорния пост в небесното царство. Нещо като шеф на митница е. Върти си ключовете на синджирчето и определя кой ще е на Божията трапеза и кой ще продължи да се пържи, този път в Ада. Един друг негов адаш също се обърна, ама после влезе в правия рът и стана президент. Ама едно е да си президента Петър, друго е да си  Св. Петър. Щото за разлика от президента ,ако Св. Петър беше казал: Иване, признай си! Иван тутакси щеше да „изпее“ всичко, а не сега да се прави на светия. Оказа се, че не е важно само да се казваш Петър, ами и да усещаш откъде ще дойде Божието благоволение и  накъде ще духне вятърът. Друг един Петър и той не усети вятъра, ами тръгна да вика танковете. Те танковете така и не дойдоха, ама той набързо си отиде. Така става в тоя живот, разсъждава Пешо докато пие бира в кафенето. Не усетиш ли откъде духа вятърът, цял живот ще ти духа през гащите. Ако не друго, то поне исторически е проверено.