Фейлетон от Йордан Минчев

8 март, това е един от излишните празници в личния празничен календар на Пешо. По принцип, гой е широко скроен човек, и няма нищо против жените да имат празник.

Тъй де, то при толкова много празници, един повече или един по малко, все тая, ама откъде накъде трябва и подаръци да се купуват. Според Пешо, доброто отношение към жената може да се изрази и с една китка /от по-евтините/ а жената да врътне един мазен гювеч със свинско, да надроби една салата, да налее по една ракия, че да видиш тогава Пешо не знае ли да обича. Да, ама Пешо няма спомен това нещо да се е случвало. А от последния 8 март пък въобще няма никакви спомени, защото от уважение към колежките така се беше натрещял, че сутринта се събуди обут и облечен на кухненския диван в къщи, а жена му, в знак на несъгласие, за пореден път си събра багажа и отиде за няколко дни при майка си. Тази година Пешо се подготви доста по-отдалеч, за да няма издънки на празника. Прежали едни пари и влезе в първия срещнат магазин.

– Добър ден, смънка той, обзет от мрачни предчувствия. Бихте ли ми предложили някакъв подходящ осмомартенски подарък- ама такъв, че на другия ден жена ми да не идва да го връща

 

 

-Разбира се, господине! – любезно се усмихна продавачката. Само да уточним едно нещо. За жена ви ли да бъде подаръка или търсите нещо по-скъпо?

 

 

– Ами.. за жена ми, ама аз от нея по-скъпо нямам.

Тука Пешо не излъга. Наистина той няма нищо по-скъпо от жена си. Прибира му цялата заплата, а той пък събира стотинки да пие една бира в близкия квартален магазин. Скъпа му е, че и отгоре. Пешо я взема на времето по любов, и година след това разбра, че любовта наистина е сляпа. А самия той е по-сляп и от любовта. Сега би я върнал с още по-голяма любов ама…Както е казано: Късно е чадо…с всички произтичащи от това последствия, свързани с падането на мандалото.

Както и да е, скърпиха с триста зора някакъв подарък и дойде ред на цветята. Според Пешо, Клара Цеткин и Роза Люксембург със сигурност са търгували с цветя и да им мръдне малко бизнеса са измислили тоя празник 8 март и вредния тнавик на този ден да се подаряват цветя. Но с годините това се е превърнало в традиция и колкото и да е несъгласен с това, Пешо влиза в цветарския магазин. Той е против това да се купуват скъпи букети. Според него, скъпият букет е една красива и ароматна индулгенция за извършените от него грехове. „ По букета ще го познаеш“, често обича да казва той като види мъж да размахва огромен букет.. Колкото е по-грешен, толкова е по-голям букетът. За това и Пешо, като един примерен и порядъчен съпруг, се размина с една китка кокиченца, купени от една баба на кооперативния пазар. Скромно и красиво, също като жена му. А Пешо обича жена си. Обича я с цялата си душа и сърце и ясното съзнание, че ако не беше тя да се престраши да го вземе на времето, Пешо и до сега щеше да си битува като стар ерген. И така, Пешо приключи с празничните приготовления и зачака сакралната дата- 8-ми Март. Пийва си биричка и гледа по телевизията как тече ожесточена дискусия на тема: Е, ли 8 март, празник или не е. Едни за, други против..изпокараха се предпразнично. Ами, това е то 8  март, разсъждава Пешо Един типично женски празник. Нито да го честитиш, нито да не го честитиш.