Гласът на младите

ХХI-ви общински конкурс за творчество „Слово и багра” 2020 на Младежки дом – Търговище по тема „Ако бях на твое място, щях да…”

Сияна, която вярва в доброто у хората

„…Не се връщай в миналото, погледни към настоящия миг! Всеки човек сам дава отговор на това: „Ако бях на твое място, щях да…”. Ти сам даде своя отговор, като отвърна на доброто с добро… Ако всички хора – от най-обикновените до преуспелите, висшестоящите и влиятелните, пренебрегнат своето его, ако бъдат по-състрадателни към ближния и си помагат помежду си, светът…щеше да бъде по-добър. Тогава може би нямаше да има нужда хората да се поставят на нечие място и да се питат какво биха направили.”

Сияна Мирева – VIIIб клас, Първо СУ „Св.Седмочисленици”

Йоанна, която иска да танцува класически балет в Париж

„…Когато ми е най-трудно, когато съм преуморена и допускам отчаянието да отвори вратата на 13-годишната ми душа, си повтарям една фраза, която винаги ме мотивира. Тя идва на помощ, ако изпитвам съмнения във възможностите си. Цитат е от великия роман „На изток от Рая” на Джон Стайнбек… „Ти можеш!” Това е любимата книга на моята майка. Тя често ми разказва за нея, защото е сред вечните книги в световната литература. От художествените творби можеш да черпиш с пълни шепи, както и от класическия балет…От необятния свят на изкуството, където мечтите са най-близо до реалността!”

Йоанна Николова – VIIб клас, Първо ОУ „Хр. Ботев”

Виктор, който иска никога да не губи детското у себе си

„…Ти, който си възрастен, все бързаш. А чудесата се случват всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда! Ти не вярваш в тях, защото просто не ги забелязваш.

Спри за миг и всеки ден си открадвай по един вълшебен момент! Поиграй на играта „Деца”. Не си спомняш за нея? Аз ще ти я припомня: не се крий от дъжда, а скачай в локвите! Смей се на воля, вместо винаги да си сериозен. Не избирай гордостта, а прощавай! Показвай обич непрестанно и ще разбереш колко много хора те обичат и колко вълшебен е светът.”

Виктор Попов – VIIб клас, Първо ОУ „Хр. Ботев”

Памела, която иска да бъде на мястото на бизнесмена Джеф Безос, за да помага на хората

„…Надявам се един ден да съм опитала да реализирам мечтите си и да знам, че ако нещо не се е получило, поне съм пробвала. Ако някой ме попита защо имам такива мечти, бих отговорила: „Няма нищо по-хубаво от това да помагаш на другите. Просто създава вътрешно удовлетворение и ти дава мир и спокойствие.”…

Джеф Безос е един успял бизнесмен. Когато го погледна и прочета нещо за него, ми изпраща посланието, че щом имаш цел и вярваш, ще успееш,… все някой ден, независимо кога, мечтата ти ще се осъществи. Вярвайте безкористно и си повярвайте. „Щом той можеш, мога и аз!”

Памела Николаева – IХ клас,ПГИИ „Джон Атанасов”

Дилек, която мечтае да стане учител

„…Аз бих била учител, защото знам как да седя правилно не само на катедрата си, но и на чиновете на учениците си. Аз знам, че всеки ученик има нужда от грижи и внимание. Знам, че съм готова първо – да ги изслушам, да ги насърча на второ място и да им покажа деликатно грешките в урока или в техния житейски опит. Доброто познаване на предмета, по който преподавам, ще е моето най-силно оръжие, за да успея да им привлека вниманието. Бих им донесла материали на разбираем за тях език, бих им обяснила сложните термини в учебниците и бих им предоставила приказни уроци чрез разнообразни интерактивни методи. Ако бях на твоето място, не бих им поставяла домашни работи, защото това е най-скучната част от техните задължения. Бих им задавала дългосрочни проекти за наблюдения и анализ по време на ваканциите или техните семейни пътувания. След това бих обсъдила преживяванията им. Това е най-добрият начин за дълготрайни спомени.”

Дилек Мехмедова – IХв клас, Второ СУ „Проф. Н. Маринов”

Джунейт, който не е съгласен с методите на управление

на Ким Чен Ун

„…Първото нещо, което бих направил, е да дам на тези хора права, свобода и всичко нужно, за да могат да се нарекат „хора”…Бих променил Конституцията и бих създал синдикати и организации в помощ на гражданите. Накрая ще се опитам да създам приятелски взаимоотношения с другите страни, за да няма напрежение помежду ни. …. За да бъдеш добър в управлението на държавата, трябва да мислиш за народа като за себе си – всичко най-хубаво.”

Джунейт Мустафов – IХ клас,ПГИИ „Джон Атанасов”

Ивет, която мечтае да бъде учен – откривател като Айнщайн

„… Откривайки много нови неща, непознати досега, бих искала да използвам тази популярност, за да повлияя на всички хора по света и да ги насоча към това да бъдат добри не само един към друг, но и към планетата Земя, защото тя е нашият  дом и ние сме тези, които трябва да се грижат за нея. Постоянно чуваме …за различни прогнози, които учените по света правят, за това как  ще се развие животът на Земята в бъдеще, какво ще се случи с планетата  и с нас – хората. Някои от тях са плашещи и превръщат научнофантастичните филми в реалност, каквато не бихме искали да си представим. Можем да постигнем всичко само ако пренебрегнем различията си и бъдем единни.”

Ивет Костова- VIIIб клас, Първо СУ „Св.Седмочисленици”

Христо, който иска да бъде на мястото на Кубрат Пулев

„… Ако бях на негово място, щях да продължа дейността си и нямаше да спра, докато не стигна върха. Но не само заради себе си, а заради целия ми народ, който чака и също се надява и моли за успехите ми; по-скоро заради успехите на България, защото тези, които постигам, нямаше да са реалност без подкрепата на българите. Точно тя щеше да ме крепи през цялото време и щеше да ми дава сила и кураж да продължа напред. Тази подкрепа  струва повече от всичките медали, титли, пари и слава. Това щеше да бъде най-хубавата част – любовта и гордостта на сънародниците ми. Това щеше да заеме най-голям дял от моята рецепта за пътя към успеха. Другите съставки щяха да са талантът, усилията, и както самият  Кубрат Пулев казва, „подкрепата на Господ”.

Христо Стоянов – Хб клас, Второ СУ „Проф. Н. Маринов”

Арзу, която мечтае за богатство, за да върши добрини

„…Аз осъзнах, че време за нови дрехи и обувки, за скъпи заведения ще има винаги, но първо трябва да обогатим духа, ума и емоциите си. Важно е човек да осъзнае, че материалното богатство не е по-важно от това да помагаме на другите и да вършим добрини…”

Арзу Бекирова – Х клас, ПГИИ „Джон Атанасов”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *