ИВАНКА БОТЕВА
Можем ли поне на Трети март да замълчим и да не оскверняваме паметта за едно велико събитие, за една велика пожертвователност с партийни боричкания, оспорвания и всякакви тълкувания според това накъде духат политическите ветрове.?!
А колко ураганни бури и кръвопролития в онзи романтичен и драматичен 19-ти век! И колко покруси, надежди и сладки мечтания за тази тъй мила, свидна и дългоочаквана СВОБОДА!
Дано следващата кратка ретроспекция на случилото се преди Сан Стефано в 1878 г., където е подписан едноименният мирен договор, поразклати ритъма на сърцата ни и парливо докосне паметта ни за този наш свят ТРЕТИ МАРТ.
Наричат Александър ІІ Освободител, защото е освободил руските селяни от феодалното крепостничество. Но и нашият народ, да, той-НАРОДЪТ, го тачи и слави като свой освободител от многовековното османско робство. Тъй е известен и внушителният му паметник в центъра на София-на Царя Освободител.
И нищо удивително, което е трудно, почти невъзможно да се случи по време на война. Това са думите, изречени от Александър ІІ при срещата му с пленения Осман паша.:”В знак на уважение към Вашата храброст, връщам сабятаВи, която можете да носите и в Русия”. Жестът към пашата е породен от факта, че той е спрял турските набези и така е спасил и опазил българското население на Плевен.
Ама руският император е имал и своите стратегически интереси. Нима великите западни сили не са си правили своите далеч по-пъклени сметки? Ала никоя от тях не поведе армията си да гине за чужда свобода.
Тръгналите да воюват за братския си славянски народ не са мислели за излаза на морета и протоци. Нито хилядите майки, изпращайки чедата си на явна гибел.
Нито момчетата от Брянския полк, загинали до един в лютата зима по билото на Стара планина.
Нито майор Горталов, който във вихрена атака полита пронизан от четири вражески щика.
Нито прелестната княгиня Юлия , сбогувала се с бляскавите балове и щраусовите валсове, за да прекоси като милосърдна сестра с обозите степи и гори и покрусена от тифус край Бяла да остане завинаги в този далечен край.
Нито интелигентните – поети, писатели, художници, поели и те като доброволци по страшния път на войната към България.
ТРЕТИ МАРТ, пролетно напъпил, трябва да ни възвисява, възгордява и обединява. Защото свободата ни не е дошла наготово. Години и цели столетия мъничка България непокорно надига глава, изгаря в огъня с най-безстрашните си синове, гине с тях в ожесточени битки, и пак възкръсва. За да се изкачи на легендарната Шипка със своето славно Опълчение, да бъде пръв помощник на руската армия със своите разузнавачи, водачи и преводачи.
Не, не е дошла наготово свободата ни. Заслужихме си я и доблестно участвахме в героичното й отвоюване.
„ В България няма място нито за „фоби”, нито за „фили”, а само за здрави българофили”-изрекъл го е в едно доста отдалечено време Стоян Заимов.
ТРЕТИ МАРТ е – Националният празник на България. Ще станат ли повече от „фобите” и „филите” БЪЛГАРОФИЛИТЕ?!