Не мо­же да не сте за­бе­ля­за­ли, че през те­зи ле­т­ни дни гра­дът ни е пъ­лен с го­с­ти, пре­дим­но на­ши зем­ля­ци, ко­и­то се връ­щат от чу­ж­би­на, за да вди­шат ро­ден въз­дух, да се ви­дят с бли­з­ки и по­з­на­ти.

В.”Зна­ме” ще раз­ка­же за ня­кои от тях, ко­и­то по­пи­та­х­ме- как  на­ми­рат на­ше­то Тър­го­ви­ще, кое най-сил­но  ги впе­ча­т­ля­ва в не­го, имат ли пре­по­ръ­ки. Днес Ви сре­ща­ме с един  млад мъж, ро­ден в Тър­го­ви­ще-Ди­ми­тър ДИ­МИ­Т­РОВ, кой­то е за­до­мен за по­ля­ки­ня и  жи­ве­ят в тре­тия по го­ле­ми­на в По­л­ша град Лодз. Ди­ми­тър  ра­бо­ти във фир­ма ка­то ай ти спе­ци­а­лист . Два­ма­та със съ­п­ру­га­та му Йо­а­на имат ед­но­го­ди­ш­на дъ­ще­ря Ка­ли­на. А  то­ва ля­то, при го­с­ту­ва­не­то им в Тър­го­ви­ще при ро­ди­те­ли­те на Ди­ми­тър, мла­ди­те  по­же­ла­ха да  кръ­с­тят сво­я­та ро­ж­ба, ри­ту­а­лът кръ­щен­ка бе из­пъл­нен в Къ­пи­но­в­с­кия ма­на­с­тир. То­ку-що за­вър­на­ли се от­там, Ди­ми­тър бе лю­бе­зен да от­го­во­ри на ня­кол­ко въ­п­ро­са на пре­д­с­та­ви­тел на в.”Зна­ме”.

–По­же­ла­х­те дъ­ще­ря Ви да бъ­де кръ­с­те­на в Бъл­га­рия?

-Да, аз осо­бе­но дър­жа на бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции. За­се­га Ка­ли­на  все още е мал­ка, но  би­х­ме ис­ка­ли да я въз­пи­та­ме та­ка, че да се гор­дее, че е бъл­гар­ка.

–Как Ви се ви­ж­да Тър­го­ви­ще в сра­в­не­ние с ми­на­ли­те ле­та, ко­га­то сте се връ­ща­ли?

– Ли­ч­но аз съм мно­го впе­ча­т­лен, че все по­ве­че не­ща се пра­вят по мо­де­рен на­чин. На­при­мер, на­п­ра­ви ни впе­ча­т­ле­ние, че ули­ци­те от Ко­о­пе­ра­ти­в­ния па­зар до бул.”Ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей” из­ця­ло са об­но­ве­ни. Или то­ва пре­к­ра­с­но учи­ли­ще “Хри­с­то Бо­тев” -из­к­лю­чи­тел­но мо­дер­но, съ­в­ре­мен­но. Мо­ят шу­рей Гже­гож, съ­що  е мно­го впе­ча­т­лен от те­зи при­я­т­ни гле­д­ки. Но мо­же би най-при­я­т­на­та из­не­на­да е езе­ро­то “Бо­ро­во око”. Се­га ве­че ка­ра­ме ко­ли­ч­ка­та удо­б­но, ле­с­но, има и по­д­хо­ди за де­т­с­ки ко­ли­ч­ки, до­ка­то през ми­на­ло­то ля­то не­ра­в­но­с­ти­те и не­до­б­ро­то съ­с­то­я­ние на то­зи парк си бе­ше на­п­ра­во ед­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во за раз­хо­ж­да­щи­те се тук. Се­га ве­че са об­но­ве­ни де­т­с­ки­те пло­ща­д­ки и ця­ла­та ат­мо­с­фе­ра тук е тол­ко­ва при­я­т­на, пре­д­ра­з­по­ла­га­ща към от­дих и со­ци­ал­ни кон­та­к­ти…

–Ка­к­во би­х­те по­пи­та­ли кме­та на Тър­го­ви­ще?

-Са­мо бих му ка­зал-бра­во! че се пра­вят тол­ко­ва мно­го и тол­ко­ва ху­ба­ви не­ща за гра­да ни и не­ка та­ка да про­дъл­жа­ва-вся­ко ля­то, ка­то се за­в­ръ­ща­ме, да се лю­бу­ва­ме на още и още до­б­ри свър­ше­ни не­ща за гра­да ни. И аз, и мо­е­то се­мей­с­т­во си тръ­г­ва­ме  от­тук с от­ли­ч­ни впе­ча­т­ле­ния…”З”