До ка­к­ви вре­ме­на до­жи­вя­х­ме в края на вто­ро­то де­се­ти­ле­тие на 21 век. Вме­с­то да жи­ве­ем в ра­зум, мъ­д­рост, раз­би­ра­тел­с­т­во, вза­и­мо­по­мощ, спра­ве­д­ли­вост, ис­тин­с­ка де­мо­к­ра­ти­ч­ност, ние сме впре­г­на­ти в пъл­на­та про­ти­во­по­ло­ж­ност.

И , ко­е­то е най-ва­ж­но: при­чи­на за то­ва не е не­що дру­го, а на­ши­ят по­ли­ти­че­с­ки елит – де­пу­та­ти, ми­ни­с­т­ри, ви­с­ши чи­но­в­ни­ци, ма­ги­с­т­ра­ти, па­зи­те­ли на ре­да и си­гур­но­ст­та и пр. Кой от нас не се въз­му­ща­ва от по­ве­де­ни­е­то на де­пу­та­ти­те в пар­ла­мен­та.

Три­бу­на­та на то­зи най-висш по­ли­ти­че­с­ки ин­с­ти­тут се из­по­л­з­ва не за съ­т­во­ря­ва­не­то на най-до­б­ри и ефе­к­ти­в­ни за­ко­ни, не за раз­би­ра­тел­с­т­во по най-ва­ж­ни­те ка­та­д­не­в­ни за­ко­ни и про­б­ле­ми на об­ще­с­т­во­то, а за  се­е­не на ом­ра­за към „про­ти­в­ни­ка“ от дру­га­та по­ли­ти­че­с­ка си­ла,за пъл­на де­с­т­ру­к­ти­в­ност по раз­ви­ти­е­то на дър­жа­ва­та днес и ут­ре. Осо­бе­но ак­ти­в­ни в та­зи ро­ля са „на­ро­д­ни­те пре­д­с­та­ви­те­ли“ от Па­т­ри­о­ти­ч­ния фронт. От те­х­ни­те ус­та бъл­ват ка­к­ви ли не най-гро­з­ни, най-оби­д­ни, най-мръ­с­ни ду­ми към опо­зи­ци­он­ни­те пар­тии и най-ве­че към ДПС. Вси­ч­ко ло­шо, вси­ч­ко де­с­т­ру­к­ти­в­но, вси­ч­ко ан­ти­е­т­но­с­но, най-ан­ти­ре­ли­ги­о­з­но се из­ли­ва ка­то мръ­сен по­рой от те­х­ни­те ус­та. Ни­що, че по­ме­ж­ду си ВМРО, Ата­ка, НФСБ по­ня­ко­га се ка­рат ка­то сел­с­ки ер­ге­ни. То­ва е, ка­к­то ка­з­ва на­ро­дът, за пар­ла­ма. Щом ста­не ду­ма за вла­ст­та, за пар­т­ньор­с­т­во­то с ГЕРБ, там един­с­т­во­то е не­по­к­ла­ти­мо. „Ин­те­ре­сът кла­ти фе­са!“ – ка­з­ва на­ро­д­на­та по­го­вор­ка. Та­ка че ка­би­не­тът на г-н Бо­ри­сов ня­ма да па­д­не. Той ще си из­ка­ра пъл­ния ман­дат. Осо­бе­но при то­ва ов­че­ду­шие на на­ро­да.

Да сме чу­ли, да сме ви­де­ли, че на­ши­те на­ро­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли, на­ше­то пра­ви­тел­с­т­во са про­у­ме­ли най-се­т­не да не се ка­рат, да не се мра­зят, да не се­ят ет­ни­че­с­ка и ре­ли­ги­о­з­на ом­ра­за ме­ж­ду хо­ра­та? Не, по­не до­се­га, то­ва не­що не сме чу­ли, не сме ви­де­ли. Чу­д­но ли е то­га­ва, че през по­с­ле­д­ни­те де­се­ти­на го­ди­ни бли­зо 2,5 ми­ли­о­на бъл­га­ри на­пу­с­на­ха стра­на­та и въ­о­б­ще не ми­с­лят да се вър­нат в най-бе­д­на­та, най-не­з­д­ра­во­с­ло­в­на­та, най-не­об­ра­зо­ва­на­та и най-ан­ти­со­ци­ал­на дър­жа­ва.

Та­ка ще бъ­де, до­ка­то на­ши­те „на­ро­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли“, на­ше­то пра­ви­тел­с­т­во и дру­ги дър­жа­в­ни ин­с­ти­ту­ции ми­с­лят по­ве­че за се­бе си и за сво­я­та не­на­си­т­на ма­те­ри­ал­на из­го­да, от­кол­ко­то за ста­ту­та на хо­ра­та, ко­и­то са им вяр­ва­ли и из­б­ра­ли за ви­с­ши­те ета­жи на вла­ст­та.

Ра­до­с­лав Чер­ке­зов