ПЕНЬО БОМБЕТО ОТ ДРАЛФА – СКРОМНИЯТ СТРОИТЕЛ НА ПАМЕТНИКА НА ШИПКА

Скъ­тан ме­ж­ду ста­ро­п­ла­нин­с­ки­те до­ло­ве па­ме­т­ни­кът Ши­п­ка е из­зи­дан на мя­с­то, по­пи­то с кръв, на­по­м­нящ Ши­п­чен­с­ка­та епо­пея. Е… вре­ме е за ед­но за­къ­с­ня­ло за­по­з­нан­с­т­во, а имен­но с ви­но­в­ни­ка за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то му. Пе­ньо Ата­на­сов Ко­лев – Бом­бе­то, който е наш земляк, от с. Дралфа. 

Ро­ден е на 2 юни 1902 г. в се­ло Драл­фа. Той е бил да­ро­вит бъл­гар­с­ки стро­и­тел и още в ран­на де­т­с­ка въз­раст по­ка­з­ва ин­те­рес към стро­и­тел­с­т­во­то, до­ри в ка­зар­ма­та е на­ри­чан „ин­же­не­ри­на”. Сдо­би­ва се с до­ку­мент „май­с­тор пре­д­п­ри­е­мач”.

През 1928 г. на Пе­ньо му е би­ло от­п­ра­ве­но пре­д­ло­же­ние да про­дъл­жи стро­е­жа на Ши­п­чен­с­кия па­ме­т­ник, кой­то бил за­пу­с­нат, по­ра­ди те­ж­ки­те ус­ло­вия за ра­бо­та. Той при­е­ма и с гор­до вди­г­на­та гла­ва се от­п­ра­вя към вър­ха. Ра­бо­т­ни­ци­те му се от­ка­з­ват и на­пу­с­кат, по­ра­ди ме­те­о­ро­ло­ги­ч­ни­те ус­ло­вия, той ос­та­ва сам, но не гу­би на­де­ж­да. Пе­ньо се при­ну­ж­да­ва да на­е­ме ме­с­т­ни бал­кан­джии, сви­к­на­ли с кли­ма­та. След 3 го­ди­ни ен­ту­си­а­зи­ран труд, стро­е­жът би­ва за­вър­шен. От­к­ри­ва­не­то на па­ме­т­ни­ка за­къ­с­ня­ва и се осъ­ще­с­т­вя­ва през 1934 г. Над 100 хил.ду­ши при­съ­с­т­ват, вклю­чи­тел­но цар Бо­рис III, раз­да­ват се по­чит и бла­го­дар­но­с­ти, а на стра­на сто­ял Пе­ньо Ата­на­сов и не по­лу­чил до­ри ус­т­на бла­го­дар­ност за тру­да, кой­то е по­ло­жил.

„Мал­ко оби­д­но ми ста­ва, че за мен про­с­тия стро­и­тел и за дру­га­ри­те ми ни­кой не спо­ме­на­ва и по ед­на ду­ма. От тоя ден на­та­тък не оти­дох да ви­дя па­ме­т­ни­ка 30 го­ди­ни”, ка­з­ва Пе­ньо. При по­се­ще­ни­е­то му на па­ме­т­ни­ка, ко­га­то ек­с­кур­зо­во­дът спо­ме­на­ва име­то му, Пе­ньо спо­де­ля, че гър­ло­то му пре­съ­х­ва­ло, сто­ма­хът го сви­вал и му иде­ло да из­к­ре­щи: „Ми­ли хо­ра, аз съм тоя май­с­тор!”.

Без осо­бе­на гла­с­ност през 1973 г. по­лу­ча­ва „Ор­ден на тру­да”, а две го­ди­ни по-къ­с­но зла­т­на зна­ч­ка „Ко­льо Фи­че­то”. Пе­ньо Ата­на­сов Ко­лев – Бом­бе­то, уми­ра през 1987 г. в гр. По­по­во, къ­де­то е по­г­ре­бан. Мал­ко са ду­ми­те, с ко­и­то мо­же да се опи­ше па­т­ри­о­ти­з­мът, съ­че­тан с тру­до­лю­бие и вдъ­х­но­ве­ние, ко­и­то е при­те­жа­вал то­зи та­лан­т­лив бъл­га­рин.

Ве­не­та Са­во­ва,
10 а клас, при
II СУ „Проф.
Ни­ко­ла Ма­ри­нов”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.