-Инж. Ма­те­ев, ка­к­ва бе­ше из­ми­на­ла­та го­ди­на за „ЛВК-Вин­п­ром”-тър­го­ви­щ­ки­ят про­из­во­ди­тел на ар­ти­ку­ли от све­то­в­на кла­са, за­па­з­вай­ки бъл­гар­с­кия им ха­ра­к­тер

-До­б­ра бе­ше го­ди­на­та за нас, при­б­ра­х­ме си гро­з­де­то, на­п­ра­ви­х­ме от­ли­ч­ни ви­на, бла­го­да­ре­ние на ин­же­нер-те­х­но­ло­зи­те, ръ­ко­во­де­ни от инж.Еле­на Ма­те­е­ва, вси­ч­ко вър­ви до­б­ре…

-Не­ка за­по­ч­нем с „най-то­п­ла­та” но­ви­на за „ЛВК-Вин­п­ром”-Тър­го­ви­ще, ка­же­те я, мо­ля Ви…

-Най-ак­ту­ал­но­то при нас е, че бу­к­вал­но от ня­кол­ко се­д­ми­ци има­ме ЗА­ЩИ­ТЕ­НО ГЕ­О­Г­РА­Ф­С­КО УКА­ЗА­НИЕ ЗА ВСИ­Ч­КИ ГРО­З­ДО­ВИ РА­КИИ, про­из­ве­ж­да­ни в на­шия Вин­п­ром, ре­с­пе­к­ти­в­но в ре­ги­он Тър­го­ви­ще. Ко­е­то оз­на­ча­ва, че след гор­но­о­ря­хо­в­с­ка­та лу­кан­ка и след ро­зо­во­то ма­с­ло, ние сме тре­ти­ят град удо­с­то­ен с та­ко­ва на­и­ме­но­ва­ние, ко­е­то за мен си е ед­но го­ля­мо ува­же­ние и при­з­на­ние за тру­да ни. Ве­че сме на­п­ра­ви­ли 15 мм. щем­пъл, кой­то се сла­га на ети­ке­та на бу­тил­ки­те с гро­з­до­ва ра­кия, на не­го е на­пи­са­но вси­ч­ко.

-Не мо­же да се от­ре­че, че из­ми­на­ла­та го­ди­на за Вас бе­ше бе­ре­ке­т­лия и от­към ме­да­ли. Ка­к­ви но­ви от­ли­чия при­ба­ви­х­те към  бо­га­та­та ко­ле­к­ция от на­г­ра­ди ?

– На кон­кур­са „Шар­до­не дю Монд” във френ­с­кия град Шан­т­рьо на­ше­то ви­но „Шар­до­не-Тър­го­ви­ще” спе­че­ли зла­тен и сре­бъ­рен ме­дал. То­зи факт не мо­же да не ни ра­д­ва, то­ва ви­со­ко све­то­в­но при­з­на­ние е и оцен­ка­та за тру­да на на­шия ко­ле­к­тив, за май­с­тор­лъ­ка на на­ши­те из­к­лю­чи­тел­ни про­фе­си­о­на­ли­с­ти ин­же­нер-те­х­но­ло­зи, на ко­и­то спе­ци­ал­но бла­го­да­ря.

-Инж.Ма­те­ев, Вие уп­ра­в­ля­ва­те ко­ле­к­тив, кой­то на­б­ро­я­ва око­ло 400 ду­ши. Как гле­да­те на хо­ра­та, ко­и­то на­пу­с­кат Тър­го­ви­ще,  Бъл­га­рия в тър­се­не на по-до­бър жи­вот  в чу­ж­би­на?

-Аз не осъ­ж­дам те­зи, ко­и­то на­пу­с­кат стра­на­та ни, те имат сво­и­те при­чи­ни да сто­рят то­ва. В чу­ж­би­на ня­кои ус­пя­ват да се ре­а­ли­зи­рат по по-до­б­рия на­чин, дру­ги-не. Осъ­ж­дам оба­че оне­зи, ко­и­то от хи­ля­ди ки­ло­ме­т­ри кри­ти­ку­ват на­ша­та Бъл­га­рия, без да са да­ли ни­що за та­зи стра­на. Да, все­ки тър­си „ха­п­че­то” на ис­ти­на­та за се­бе си, но мно­го мал­ко хо­ра го пре­г­лъ­щат, за­що­то са­ми­те те не са ис­тин­с­ки…И още не­що ще от­бе­ле­жа: вси­ч­ко сло­ж­но и аван­гар­д­но в то­зи жи­вот всъ­щ­ност, е мно­го про­с­то. За­то­ва ве­ли­ки­те и ге­ни­ал­ни­те ли­ч­но­с­ти са скром­ни…

-До­б­ре, Вие без­с­пор­но сте по­с­ти­г­нал в жи­во­та си мно­го и в жи­тей­с­ки, и в слу­же­бен план, ве­че бли­зо 30 г.сте из­пъл­ни­те­лен ди­ре­к­тор на „ЛВК -Вин­п­ром” и дър­жи­те  кор­ми­ло­то на фир­ма­та. Но чо­ве­кът е ус­т­ро­ен та­ка, че ви­на­ги ис­ка още и още. Ка­к­во Вие още ис­ка­те от то­зи жи­вот?

– Ис­кам обич, лю­бов, че­с­ност…Ис­кам до­б­ро­на­ме­ре­ност от стра­на на окол­ни­те, бла­го­дар­ност, чо­ве­щи­на ме­ж­ду вси­ч­ки и за вси­ч­ко, да бъ­дат ща­с­т­ли­ви. Бих ис­кал жи­вот без фалш и ин­т­ри­ги…Мно­го ли ис­кам, мно­го ли е то­ва, а  мо­же би съм един съ­в­ре­ме­нен Дон Ки­хот, не зная..

-Ми­на­ла­та го­ди­на Вие из­пъл­ни­х­те 70 ле­та. Ако тря­б­ва в ня­кол­ко ду­ми или със стих да из­ра­зи­те сво­е­то жи­тей­с­ко ве­рую, нра­в­с­т­ве­на­та ма­к­си­ма на Ва­шия жи­вот- как ще из­г­ле­ж­да тя?

-Вси­ч­ко, ко­е­то бих ис­кал да ка­жа, е за­к­лю­че­но в сле­д­ни­те сло­ва:

ЗА ПРО­Ш­КА НЕ ЧА­КАМ И МИ­ЛОСТ НЕ ПРО­СЯ, ПРЕЗ БУ­РИ ЛЕ­ТЯХ, В ПО­СО­КИ ГРЕ­ШАХ. ТО­ВА­РА НА КРЪ­С­ТА СИ ГО­РЕ­С­Т­НО НО­СЯ, ЗА ВСИ­Ч­КО ИЗ­ПИ­ТО СТО­К­РА­Т­НО ПЛА­ТИХ…

-И по­не­же сме в на­ве­че­ри­е­то на ху­ба­вия бъл­гар­с­ки пра­з­ник Три­фон За­ре­зан, мо­же­те от три­бу­на­та на на­шия ве­с­т­ник да от­п­ра­ви­те по­с­ла­ни­е­то си към Ва­шия ко­ле­к­тив.

-Ос­вен тра­ди­ци­он­но­то „Да са жи­ви и здра­ви!”, и да си по­лу­ча­ват до­с­той­но за­ра­бо­те­ни­те въз­на­г­ра­ж­де­ния, не­ка ви­на­ги да са ра­мо до ра­мо до мен и до ръ­ко­во­д­с­т­во­то на пре­д­п­ри­я­ти­е­то и  да съ­пъ­т­с­т­ват на­шия път и на­ши­те ме­ч­ти! За­що­то, в края на край­ща­та, убе­дил съм се, че съ­д­ба­та си знае ра­бо­та­та-знае с ко­го да бъ­да и от ко­го да ме от­да­ле­чи. По­же­ла­вам ху­бав пра­з­ник на вси­ч­ки ра­бо­т­ни­ци и слу­жи­те­ли от „ЛВК-Вин­п­ром”!