ЖИВОТЪТ ИМА СМИСЪЛ, АКО ПРАВИШ ДОБРИНИ…

В ре­да­к­ци­я­та до­й­де на­ши­ят съ­г­ра­ж­да­нин Йор­дан КО­С­ТА­ДИ­НОВ, 82 г. / ул.”Ва­сил Ле­в­с­ки” 23, Тър­го­ви­ще/ ,  за да ни  раз­ка­же сво­я­та жи­тей­с­ка ис­то­рия, из­пъл­не­на с мно­го бол­ка и  пре­ме­ж­дия.

Той оба­че ис­ка­ше да от­к­рои по-ско­ро  све­т­ли­те мо­мен­ти от все­ки­д­не­в­ни­те си сре­щи с хо­ра, ко­и­то са му сто­ри­ли до­б­ро. Ето не­го­вия раз­каз: – Въл­ну­ва ме до­б­ро­то…Тол­ко­ва е тру­ден жи­во­тът, че най-ле­с­но­то е да бъ­деш кри­ти­кар­с­ки на­с­т­ро­ен към вси­ч­ко, все да си не­до­во­лен и мра­чен…Но аз из­бя­г­вам те­зи съ­с­то­я­ния, из­бя­г­вам да се на­с­т­рой­вам на та­зи въл­на, а тър­ся све­т­ло­то, ху­ба­во­то край нас. На­и­с­ти­на, жи­во­тът е мно­го тру­ден за все­ки един от нас- са­ми­ят аз с го­ди­ни гле­дам бол­на­та си же­на, ко­я­то има мно­го бо­ле­с­ти и е с 85% ин­ва­ли­д­ност. До­ри на мо­мен­ти се пи­там- кой от нас два­ма­та е по-зле-тя или аз, не знам…И два­ма­та има­ме про­б­ле­ми със сър­це­то, с кръ­в­но­то и още ред дру­ги бо­ле­с­ти, ко­и­то ня­ма да из­б­ро­я­вам, ве­ро­я­т­но при­съ­щи на хо­ра ка­то нас на по 80 го­ди­ни. За­то­ва и сре­щи­те ни с ле­ка­ри­те са че­с­ти, а раз­го­во­ри­те за ле­кар­с­т­ва­та са не­из­мен­на част от на­шия дел­ник… Ето, на­с­ко­ро  тря­б­ва­ше да съ­би­ра­ме до­ку­мен­ти за ТЕЛК за съ­п­ру­га­та ми. Ще ка­жа, че в то­ва от­но­ше­ние мно­го ни по­мо­г­на на пър­во мя­с­то на­ши­ят ли­чен ле­кар д-рХри­с­то Хри­с­тов- ни­ко­га не ни е от­ка­зал на­п­ра­в­ле­ние, ни­ко­га не си е спе­с­тил до­б­ра­та ду­ма на вни­ма­ние и гри­жо­в­но от­но­ше­ние. Въз­хи­те­ни сме от то­зи ле­кар!… На­с­ко­ро ми се яви мно­го сил­на уш­на бол­ка-къ­де, къ­де, по­з­въ­них на д-р Сто­я­нов / уши, нос, гър­ло/. Пре­г­ле­да ме, по­мо­г­на ми, на­к­рая му пре­д­ло­жих да му пла­тя, тъй ка­то не но­сех на­п­ра­в­ле­ние, за­що­то бол­ка­та ид­ва най- не­на­дей­но и с та­ка­ва си­ла ,че ня­маш фи­зи­че­с­ко вре­ме да оси­гу­риш на­п­ра­в­ле­ние. Д-р Сто­я­нов оба­че от­се­че:”Спо­кой­но, по-къ­с­но ще до­не­сеш на­п­ра­в­ле­ни­е­то…” До­вол­ни сме и от по­се­ще­ни­я­та при д-р Д.Ра­чев от Пси­хи­а­т­ри­ч­но­то от­де­ле­ние. Пак по по­вод ТЕЛК ни се на­ло­жи да се от­не­сем към пси­хо­те­ра­пе­в­та Б.Асе­но­ва- ря­д­ко вни­ма­те­лен чо­век, тро­г­на ни ува­жи­тел­но­то от­но­ше­ние , ко­е­то тя про­я­ви към нас, въз­ра­с­т­ни­те хо­ра….

Не, не е вяр­но, че тря­б­ва  все да не­до­вол­с­т­ва­ме от хо­ра­та в бя­ло, с ко­и­то жи­во­тът, по по­ня­т­ни при­чи­ни, ни сре­ща по­ч­ти все­ки ден. По­ве­че­то от тях са не са­мо из­к­лю­чи­тел­ни про­фе­си­о­на­ли­с­ти, но и пре­к­ра­с­ни хо­ра, не­ка бъ­дем бла­го­дар­ни за вси­ч­ко, ко­е­то те пра­вят за нас…”

Та­ка, с мно­го въл­не­ние и ли­ч­на бла­го­дар­ност,  за­вър­ши сво­я­та из­по­вед в ре­да­к­ци­я­та на „Зна­ме” на­ши­ят чи­та­тел Йор­дан Ко­с­та­ди­нов, на ко­го­то по­же­ла­ва­ме от сър­це най-ве­че здра­ве и  по-ре­д­ки сре­щи в здра­в­ни­те ни за­ве­де­ния.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.