Тру­д­но мо­жем да от­к­ри­ем тол­ко­ва съ­ще­с­т­ве­но, тол­ко­ва зна­чи­мо и в съ­що­то вре­ме тол­ко­ва ре­а­ли­с­ти­ч­но сли­ва­не на ис­то­ри­че­с­ко­то ми­на­ло и на­с­то­я­що­то съ­в­ре­мие, ка­к­то в ини­ци­а­ти­ви­те и дей­но­ст­та на На­ци­о­нал­но­то дру­же­с­т­во „Тра­ди­ция“. 

Клуб „Въз­ра­ж­да­не Тър­го­ви­ще“ е ак­ти­вен член на то­ва дру­же­с­т­во. През 2018-та г. клу­бът на­вър­ши 10 го­ди­ни от съ­з­да­ва­не­то си. В не­го чле­ну­ват 20 чо­ве­ка – хо­ра с раз­ли­ч­ни про­фе­сии, об­ра­зо­ва­ние и въз­раст, но с ед­но обе­ди­ня­ва­що ги чу­в­с­т­во – ро­до­лю­бие. Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Тър­го­ви­ще от тур­с­ко ро­б­с­т­во е съ­би­тие, за ко­е­то в клуб „Въз­ра­ж­да­не“ се по­д­го­т­вят с мно­го ста­ра­ние и съ­п­ри­ча­с­т­ност към ис­то­ри­че­с­ка­та да­та. За 29.01.2018 г. Савин Са­вов, председател на Клуб “Възраждане – Търговище” раз­ка­з­ва:

-Най-зна­чи­мо­то, ко­е­то е на­п­ра­ве­но с на­ши си­ли и ор­га­ни­за­ция е ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Ес­ки Джу­мая. За вто­ри път го на­п­ра­ви­х­ме с фи­нан­со­во­то съ­дей­с­т­вие на Об­щи­на­та и с уча­с­ти­е­то на на­ши ко­ле­ги и при­я­те­ли от ре­ги­о­на, за­що­то то­ва се пра­ви със 150 уча­с­т­ни­ка, за да се по­лу­чи та­ка­ва ис­то­ри­че­с­ка кар­ти­на, ко­я­то ус­пя­х­ме за на­ша гор­дост да на­п­ра­вим в Тър­го­ви­ще за пръв път и с та­ко­ва въз­дей­с­т­вие и вър­ху уча­с­т­ни­ци­те и вър­ху пу­б­ли­ка­та.

– А за та­зи го­ди­на ка­к­во пре­д­ви­ж­да­те?

-За ос­во­бо­ж­де­ни­е­то та­зи го­ди­на раз­б­ра­х­ме, че ня­ма да мо­жем да по­с­ре­щ­нем до­с­та­тъ­ч­но уча­с­т­ни­ци, тъй ка­то фи­нан­си­ра­не­то и два­та пъ­ти до се­га бе­ше с ще­д­ра­та и се­ри­о­з­на по­д­к­ре­па на об­щи­на­та, но бю­дже­та та­зи го­ди­на не по­з­во­ля­ва да по­с­ре­щ­нем тол­ко­ва мно­го уча­с­т­ни­ци. Ра­бо­тим вър­ху дру­ги сце­на­рии с раз­ли­ч­ни про­я­ви, по­д­го­т­вя­ме филм, кой­то е свър­зан с ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Ес­ки Джу­мая – на­шия ро­ден град Тър­го­ви­ще. Вси­ч­ки ме­ро­п­ри­я­тия, свър­за­ни с по­чи­та­не па­мет­та на на­ши­те за­ги­на­ли съ­г­ра­ж­да­ни, ще бъ­дат осъ­ще­с­т­ве­ни. Оча­к­ва­ме да до­й­дат ко­ле­ги от окол­ни­те гра­до­ве, с ко­и­то по­д­дър­жа­ме кон­та­к­ти.

-10 го­ди­ни не са юби­лей, но са кръ­г­ла го­ди­ш­ни­на и до­с­та­тъ­ч­но вре­ме за един клуб да из­пъл­ни със съ­дър­жа­ние сво­е­то съ­ще­с­т­ву­ва­не. С ка­к­во дру­го, ос­вен с ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Тър­го­ви­ще, 2018-та г. е раз­ли­ч­на за вас?

-Мно­го ин­те­ре­с­на за нас е ра­бо­та­та с де­ца­та в учи­ли­ще. На ре­ги­о­нал­на­та ис­то­ри­че­с­ка кон­фе­рен­ция „Ис­то­рия и па­мет“ бя­х­ме по­д­го­т­ви­ли за уча­с­т­ни­ци­те един жив му­зей на от­к­ри­то, кой­то пре­съ­з­да­ва­ше бъл­гар­с­ка­та вой­с­ка от Ас­па­ру­хо­во вре­ме  до Пър­ва­та све­то­в­на вой­на – вси­ч­ки те­зи пе­ри­о­ди, за ко­и­то ние има­ме по­д­го­то­в­ка ка­то уни­фор­ми, ка­то обо­ру­д­ва­не, сна­ре­же­ние, въ­о­ръ­же­ние, за да мо­же те на жи­во да се до­ко­с­нат, да пи­п­нат и да ви­дят; да си по­го­во­рим за вси­ч­ки те­зи не­ща, за ко­и­то те се ин­те­ре­су­ва­ха, тру­ди­ха се и пи­са­ха пре­к­ра­с­ни есе­та през ця­ла­та го­ди­на. То­ва бе­ше през ап­рил ме­сец в ис­то­ри­че­с­кия му­зей, с кой­то ви­на­ги ра­бо­тим мно­го тя­с­но в та­ки­ва мо­мен­ти. В учи­ли­ща­та сме пра­ви­ли съ­що та­ки­ва от­к­ри­ти му­зеи, във Вто­ра гим­на­зия във връ­з­ка с ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Тър­го­ви­ще, има­х­ме кон­к­ре­т­но по­д­б­ра­ни ек­с­по­на­ти, бя­х­ме по­ка­ни­ли и ко­ле­ги от Ру­се, ко­и­то бя­ха до­ш­ли с мно­го до­б­ра ек­с­по­зи­ция – вси­ч­ко то­ва бе­ше пре­к­ра­с­но по­с­ре­щ­на­то от де­ца­та. Дру­го не­що, ко­е­то за пър­ви път пра­ви­х­ме са­мо­с­то­я­тел­но, то­ва бе­ше в с. Пе­вец по по­ка­на на ме­с­т­на­та об­щ­ност – жи­те­ли на се­ло­то, ко­и­то се връ­щат там са­мо за съ­бо­ра на се­ло­то. Там на­п­ра­ви­х­ме пре­съ­з­да­ва­не на хай­ду­ш­ко­то сбо­ри­ще, вре­ме­то ко­га­то хай­ду­ти­те на­про­лет се по­д­го­т­вят да из­ли­зат в пла­ни­на­та. То­ва бе­ше свър­за­но със съ­бо­ра на се­ло­то, мно­го го­лям ин­те­рес има­ше и мно­го до­б­ре бе­ше при­е­то от хо­ра­та. Има­х­ме уча­с­тие и в ев­ро­пей­с­ка­та нощ на му­зе­и­те, в ко­я­то се вклю­ч­ва и Ре­ги­о­нал­ния ис­то­ри­че­с­ки му­зей. Още не­що, ко­е­то на­п­ра­ви­х­ме за пръв път ми­на­ла­та го­ди­на и е по­вод за гор­дост, бе­ше на­ше­то уча­с­тие в по­хо­да „По стъ­п­ки­те на че­та­та на Та­ньо вой­во­да“, по-то­ч­но във фи­на­ла на по­хо­да в ме­с­т­но­ст­та „Кер­чан ба­ир“. То­ва уча­с­тие бе­ше свър­за­но и с из­ди­га­не­то на го­лям пи­лон на па­ме­т­ни­ка, пи­лон за на­ци­о­нал­ния флаг, кой­то е да­ре­ние от член на клу­ба – наш ко­ле­га, Иво се ка­з­ва.Пи­ло­на бе­ше мон­ти­ран от не­го и на фи­на­ла на по­хо­да бе­ше из­ди­г­нат на­ци­о­нал­ния флаг, кой­то се ви­ж­да от ця­ла­та окол­ност на Кер­чан байр. През 2018-та го­ди­на има­х­ме и ме­ж­ду­на­ро­д­но уча­с­тие, ко­е­то е но­вост за нас. Ос­вен във „Вре­ме­на и епо­хи“ – ме­ж­ду­на­ро­д­ния фе­с­ти­вал на во­ен­но­и­с­то­ри­че­с­ка­та ре­кон­с­т­ру­к­ция в Мо­с­к­ва, къ­де­то уча­с­т­ва­х­ме в из­б­ра­на гру­па на На­ци­о­нал­но дру­же­с­т­во „Тра­ди­ция“, в края на го­ди­на­та бя­х­ме при­я­т­но из­не­на­да­ни от ко­ле­ги­те от Ру­мъ­ния – град Фе­те­щи, къ­де­то се про­ве­до­ха ма­со­ви че­с­т­ва­ния, свър­за­ни със 100 го­ди­ш­ни­на­та от края на Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. По­ка­ни­ха ни да пре­д­с­та­вим бъл­гар­с­ка­та вой­с­ка. Уча­с­т­ва­х­ме, за­що­то то­ва е свър­за­но с ис­то­ри­че­с­ка­та дей­с­т­ви­тел­ност и та­ка по­че­то­х­ме па­мет­та на вси­ч­ки за­ги­на­ли. Ми­на­ла­та го­ди­на уча­с­т­ва­х­ме и във въз­с­та­но­вя­ва­не на бо­е­ве­те на връх Ши­п­ка. Ор­га­ни­за­то­ри бя­ха на­ши­те ко­ле­ги от Ка­зан­лък със си­ли­те и сре­д­с­т­ва­та на вси­ч­ки клу­бо­ве. За пръв път въз­с­та­но­в­ка­та се про­ве­де на ре­ал­но­то мя­с­то – връх Ши­п­ка, а не на връх св.Ни­ко­ла, къ­де­то е па­ме­т­ни­ка и къ­де­то се пра­ве­ше вся­ка го­ди­на. На връх Ши­п­ка, на по­зи­ци­я­та бя­х­ме в око­пи­те, в ко­и­то са во­ю­ва­ли ру­с­ки­те вой­ни­ци и бъл­гар­с­ки­те опъл­чен­ци. Зад гър­ба ни бе­ше зем­лян­ка­та и ща­ба на ген. Сто­ле­тов. Чу­в­с­т­во­то е не­ве­ро­я­т­но, да си в съ­щи­те око­пи и да се опи­т­ваш да пре­съ­з­да­деш, да по­ка­жеш на хо­ра­та то­ва, ко­е­то е би­ло то­га­ва. Още ни вла­дее то­ва чу­в­с­т­во. То­ва е не­що, ко­е­то не се по­в­та­ря

Слу­шам Са­вин Са­вов и си ми­с­ля: Ка­къв по-до­бър от­го­вор мо­же да има за те­зи, ко­и­то се съм­ня­ват в бъ­де­ще­то на Бъл­га­рия или за дру­ги­те, ко­и­то тър­сят сво­е­то до­б­ру­ва­не под за­к­ри­ла­та на чу­ж­до­то вла­ди­че­с­т­во. На връх Ши­п­ка, на Кер­чан ба­ир, в с.Пе­вец или на гра­ни­ца­та с Ру­мъ­ния, бъл­гар­с­ко­то зна­ме се раз­вя­ва все по-ви­со­ко и все по-гор­до, за да по­ка­же, че е жив и си­лен бъл­гар­с­кият дух …

Ра­д­ка Ива­но­ва