Фир­дес Ру­шу­до­ва е стар­ши учи­тел по ин­фор­ма­ти­ка и ин­фор­ма­ци­он­ни те­х­но­ло­гии в Пър­во сре­д­но учи­ли­ще “Све­ти Се­д­мо­чи­с­ле­ни­ци” град Тър­го­ви­ще.

Тя ус­пя да сбъ­д­не ед­на своя ме­ч­та – да по­се­ти цен­т­ра­ла­та на ЦЕРН в Швей­ца­рия. Фир­дес е и един­с­т­ве­ни­ят пре­по­да­ва­тел от об­ласт Тър­го­ви­ще, уча­с­т­вал в ква­ли­фи­ка­ци­он­ния курс в Же­не­ва през 2018 го­ди­на. Ка­к­во е да на­д­ни­к­неш зад сте­ни­те, в ко­и­то се кри­ят изо­б­ре­те­ния, до ко­и­то до­с­тъп има са­мо след пре­ми­на­ва­не през био­ме­т­ри­чен вход със ска­ни­ра­не на ре­ти­на­та. Ка­к­во има в „стра­на­та на еле­мен­тар­ни­те ча­с­ти­ци” – ЦЕРН, раз­ка­з­ва Фир­дес Ру­шу­до­ва. „В края на 2018г взех уча­с­тие в ква­ли­фи­ка­ци­о­нен курс по На­ци­о­нал­на про­г­ра­ма „Ква­ли­фи­ка­ция”, вклю­ч­ващ по­се­ще­ние на ЦЕРН (Ев­ро­пей­с­кия цен­тър за яд­ре­ни из­с­ле­д­ва­ния), Же­не­ва, Швей­ца­рия. Ви­зи­ти­те на учи­те­ли в ЦЕРН за­по­ч­ват от 2008 го­ди­на, ка­то от 2011г. се по­д­по­ма­гат от МОН. Еже­го­д­но на­ши­ят об­ла­с­тен град е пре­д­с­та­в­ля­ван от един или два­ма за­с­лу­жи­ли учи­те­ли. Не сме­ех и да по­ми­с­ля, че мо­га и аз да бъ­да из­б­ра­на, но уви – по­ня­ко­га де­ла­та на чо­ве­ка го от­ве­ж­дат до­с­та да­леч от оча­к­ва­ни­я­та му. Раз­ли­ч­но­то та­зи го­ди­на бе, че про­г­ра­ма­та да­ва­ше при­о­ри­тет на учи­те­ли до 35 го­ди­ни, та­ка сред нас пре­об­ла­да­ва­ха мла­ди и на­хъ­са­ни за зна­ния хо­ра. Съ­що тол­ко­ва енер­ги­ч­на и це­ле­у­с­т­ре­ме­на бе ръ­ко­во­ди­тел­ка­та ни г-жа Све­жи­на Ди­ми­т­ро­ва – ди­ре­к­тор на На­ци­о­нал­на­та об­сер­ва­то­рия „Ни­ко­лай Ко­пер­ник” във Вар­на. При­д­ру­жа­ва­ше ни и г-жа Ве­ро­ни­ка Ге­ор­ги­е­ва – пре­д­с­та­ви­тел на Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Цел­та на про­г­ра­ма­та бе да ни за­по­з­нае с из­г­ра­де­на­та в ЦЕРН си­с­те­ма от ус­ко­ри­те­ли и де­те­к­то­ри за фун­да­мен­тал­ни из­с­ле­д­ва­ния на еле­мен­тар­ни ча­с­ти­ци. Учи­те­ли­те сме хо­ра­та, ко­и­то най-бър­зо би­х­ме мо­г­ли да мул­ти­п­ли­ци­ра­ме та­зи ин­фор­ма­ция сред уче­ни­ци­те си и да ги вдъ­х­но­вим да се на­со­чат към при­ро­до-ма­те­ма­ти­че­с­ки­те и ин­же­нер­ни ди­с­ци­п­ли­ни, а ня­кой ден да сти­г­нат и те до мя­с­то­то, къ­де­то се съ­з­да­ва го­ля­ма­та на­у­ка. Цен­т­ра­ла­та за яд­ре­ни из­с­ле­д­ва­ния е на гра­ни­ца­та ме­ж­ду Швей­ца­рия и Фран­ция. На те­ри­то­ри­я­та на ЦЕРН е из­г­ра­ден Го­ле­ми­ят ад­ро­нен ко­лай­дер (ус­ко­ри­тел) LHC, раз­по­ло­жен в ту­нел с дъл­жи­на на ок­ръ­ж­но­ст­та 27 km и на дъл­бо­чи­на от 50 до 175 m. Той е пре­д­на­з­на­чен за ус­ко­ря­ва­не на на­с­ре­щ­ни сно­по­ве про­то­ни и те­ж­ки йо­ни. По вре­ме на пре­би­ва­ва­не­то си в ЦЕРН по­се­ти­х­ме ус­та­но­в­ки­те на ус­ко­ри­те­ли­те; фа­б­ри­ка­та за ан­ти­ма­те­рия; сля­зо­х­ме бли­зо 100 м под Зе­мя­та, за да ви­дим ка­вер­на­та на де­те­к­то­ра CMS (ком­па­к­т­ни­ят мю­о­нен ко­лай­дер). В ла­бо­ра­то­ри­я­та пра­ви­х­ме опит с ка­ме­ра­та на Уил­сън.

В ми­к­ро­ко­с­мо­са на­б­лю­да­ва­х­ме си­му­ла­ция на сло­ж­ния про­цес, кой­то про­ти­ча в LHC. Тру­д­но бих мо­г­ла да из­б­роя в де­тай­ли ди­на­ми­ч­на­та про­г­ра­ма на ви­зи­та­та ни.  Но вси­ч­ко ви­дя­но и пре­жи­вя­но от мен ще на­ме­ри своя от­з­вук в ра­бо­та­та ми ка­то учи­тел. Из­пъл­ни ме чу­в­с­т­во за на­ци­о­нал­на гор­дост, за­що­то ре­дом с уче­ни от цял свят и бъл­гар­с­ки­те уче­ни – фи­зи­ци, ин­же­не­ри, ИТ спе­ци­а­ли­с­ти, имат ог­ро­мен при­нос, осо­бе­но при из­г­ра­ж­да­не­то на CMS. Име­на­та им са гра­ви­ра­ни на пло­ча, по­с­та­ве­на в ка­вер­на­та на де­те­к­то­ра. Тя ще на­по­м­ня на ид­ни­те по­ко­ле­ния за уни­кал­на­та ко­ла­бо­ра­ция от хо­ра от раз­ли­ч­ни кон­ти­нен­ти, дър­жа­ви, ра­си и ре­ли­гии, обе­ди­не­ни в ед­на об­ща цел – раз­ви­тие на на­у­ка­та за из­г­ра­ж­да­не на по-до­бър свят. Кул­тур­на­та про­г­ра­ма вклю­ч­ва­ше по­се­ще­ние на френ­с­кия град Ан­си на бре­га на езе­ро­то Ан­си. За­ра­ди за­мъ­ци­те и ка­на­ли­те си е на­ри­чан „мал­ка­та Ве­не­ция”. В Же­не­ва пре­ка­ра­х­ме ня­кол­ко ча­са в раз­хо­д­ка и тър­се­не на  „съ­к­ро­ви­ща­та” – за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти­те на гра­да: Фон­та­нът „Же д’О”, Дво­ре­цът на На­ци­и­те, Ме­ж­ду­на­ро­д­ни­ят му­зей на Чер­ве­ния кръст, Цве­т­ни­ят ча­со­в­ник в Ан­г­лий­с­ка­та гра­ди­на, Ка­те­д­ра­ла­та Сен Пи­ер,  Же­не­в­с­ки­ят уни­вер­си­тет  и пар­кът на ба­с­ти­о­ни­те, Швей­цар­с­ки­ят на­ци­о­на­лен му­зей, Ос­т­ро­вът на Ру­со на ре­ка Ро­на, Ру­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва и др.

На­ши­те до­ма­ки­ни ус­т­ро­и­ха за нас швей­цар­с­ка ве­че­ря в ти­пи­чен ал­пий­с­ки ре­с­то­рант. Опи­та­х­ме и спе­ци­а­ли­те­та „швей­цар­с­ко фон­дю със си­ре­на”. Два­ма му­зи­кан­ти ни по­то­пи­ха в зву­ци­те на ха­ра­к­тер­ни­те на­ро­д­ни ин­с­т­ру­мен­ти. Ние от своя стра­на по­д­го­т­ви­х­ме бъл­гар­с­ка ве­чер и по­ка­ни­х­ме пре­по­да­ва­те­ли­те си. На път към Бъл­га­рия, дви­жей­ки се по про­те­же­ни­е­то на Же­не­в­с­ко­то езе­ро по­се­ти­х­ме град Ве­ве, в кой­то е жи­вял Чар­ли Ча­п­лин и швей­цар­с­кия град Мон­т­рьо, из­ве­с­тен с ре­ди­ца фе­с­ти­ва­ли. Ста­туя на Фре­ди Мер­кю­ри се из­ви­ся­ва на край­б­ре­ж­на­та ули­ца.

По­се­ти­х­ме и за­мъ­ка на же­не­в­с­ки­те кня­зе Ша­то де Ши­йон. Ве­ли­че­с­т­ве­ни­те Ал­пи, в да­ле­чи­на­та връх Мон­б­лан, пла­ни­на Юра, про­хо­дът Гран Сан Бер­нар – гра­ни­ца ме­ж­ду Швей­ца­рия и Ита­лия, за­ли­вът Три­ест в Ита­лия, гра­д­че­то Ди­ва­ча в Сло­ве­ния, къ­де­то но­щу­ва­х­ме и още мно­го ге­о­г­ра­ф­с­ки за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти до­пъл­ват кар­ти­на­та, ко­я­то из­ни­к­ва­ше пред очи­те ми в прдъл­же­ние на де­вет дни. И най-уди­ви­тел­но­то бе, че аз бях ча­с­ти­ца от то­зи ко­ло­рит. Не­за­б­ра­ви­мо пре­жи­вя­ва­не, за ко­е­то ще раз­ка­з­вам дъл­го!”