-Днес от­бе­ля­з­ва­ме Де­ня на ро­дил­на­та по­мощ. От по­зи­ци­я­та на Ва­шия 30-го­ди­шен опит в та­зи ме­ди­цин­с­ка сфе­ра, ка­къв е за Вас то­зи пра­з­ник, д-р Ди­ми­т­ров?

-То­ва е един пра­з­ник на при­з­на­ни­е­то на тру­да на хо­ра­та, ко­и­то пър­ви по­с­ре­щат но­вия жи­вот, за­що­то ща­с­ти­е­то на но­вия жи­вот пър­во ид­ва и тръ­г­ва от ро­дил­но­то от­де­ле­ние…Ко­га­то съм бил на та­зи по­зи­ция, /30 г. ра­бо­тих ка­то аку­шер-ги­не­ко­лог в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца, по­с­ле­д­ни­те 12 го­ди­ни от ко­и­то за­ве­ж­дащ АГО/, все­ки ден и час съм усе­щал при­з­на­ни­е­то на хо­ра­та. Да ви­ж­даш ефе­к­та от тру­да си и то мно­го бър­зо, удо­в­ле­т­во­ре­ни­е­то от ед­на спо­лу­ч­ли­во при­к­лю­чи­ла опе­ра­ция- то­ва е част от ра­бо­та­та на аку­шер-ги­не­ко­ло­га. До­ка­то тук, на кме­т­с­кия стол, сро­ко­ве­те, на­при­мер за про­е­к­ти­те, са дъл­ги, за­то­ва пък тук по­ма­гаш на це­ли гру­пи от хо­ра, до­ка­то в ме­ди­ци­на­та се кон­цен­т­ри­раш вър­ху от­дел­ния чо­век… И в два­та слу­чая пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та са го­ле­ми, аз ги при­е­мам и с удо­вол­с­т­вие ра­бо­тя за мо­и­те съ­г­ра­ж­да­ни, за моя град и об­щи­на. И в об­щи­на­та удо­в­ле­т­во­ре­ни­е­то, от ра­ж­да­не­то на но­ва­та идея, през те­ж­кия път на ре­а­ли­за­ци­я­та, до по­с­ти­га­не­то й, съ­що е ог­ром­но.  Сра­в­ня­вам ги, за­що­то имат мно­го об­що – да­ват на­ча­ло, съ­з­да­ват или въз­ра­ж­дат жи­вот,  да­ват и ли­чен сми­съл на на­ша­та по­с­ве­те­ност, на мя­с­то­то ни в то­зи свят.

-Бя­гат ли аку­шер-ги­не­ко­ло­зи­те на­вън, д-р Ди­ми­т­ров? Да­ли еми­г­ри­ра­не­то на ле­ка­ри в чу­ж­би­на ще ос­та­ви ро­дил­ки­те от­но­во в ръ­це­те на „ба­би­те”?

-Смя­там, че то­зи про­цес за­по­ч­на да на­ма­ля­ва, тъй ка­то ед­ва ли най-ва­ж­но­то за един чо­век  не­пре­мен­но да пе­че­ли. Не по-мал­ко ва­ж­но  е да бъ­деш със се­мей­с­т­во­то си, с ро­ди­те­ли­те и де­ца­та си. А то­ва усе­ща­не в чу­ж­би­на го ня­ма…Там ти си еми­г­рант, да, има со­ци­ал­ни мре­жи, с ча­со­ве пре­кар­ваш пред ком­пю­тъ­ра, но из­ле­зеш ли от бол­ни­ца­та, ти си сам, без­к­рай­но сам…Все­ки има сво­е­то ос­но­ва­ние и пра­ви своя из­бор. Ние, ле­ка­ри­те, ко­и­то ос­та­на­х­ме и ос­та­ва­ме в Бъл­га­рия, по­ла­га­ме не­пре­къ­с­на­ти уси­лия за по­до­б­ря­ва­не на здра­ве­о­па­з­ва­не­то, за по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та, за по­до­б­ря­ва­не на ус­ло­ви­я­та.  Вси­ч­ко то­ва аз го пра­вя и ка­то кмет, за­що­то ра­бо­те­щи­те тук тря­б­ва да са удо­в­ле­т­во­ре­ни от ра­бо­та­та си, да имат ус­ло­вия и сти­мул да се раз­ви­ват.

-Ка­то че ли мъ­же­те са по­ве­че от же­ни­те в та­зи про­фе­сия, мъ­ж­ка про­фе­сия ли е ра­бо­та­та на аку­шер-ги­не­ко­ло­га ?

-В ед­но съм си­гу­рен, че за та­зи про­фе­сия се изи­с­к­ва мно­го тър­пе­ние, фи­зи­че­с­ко уси­лие, де­но­но­щ­но се­бе­ра­з­да­ва­не…Ко­га­то съм бил де­жу­рен, ви­на­ги съм се чу­в­с­т­вал ка­то вой­ник… Съ­що­то е и при кме­т­с­ка­та ра­бо­та, но тук ня­ма де­жур­с­т­ва, тук си на по­с­та еже­ми­ну­т­но, все­ки ден от се­д­ми­ца­та, за­що­то не­ща­та се слу­ч­ват не­пре­къ­с­на­то, изи­с­к­ват ця­ло­то ти вре­ме и по­с­ве­те­ност, за да се ре­а­ли­зи­рат по въз­мо­ж­но най-до­б­рия на­чин.

-Ка­к­во ще по­же­ла­е­те в ден ка­то дне­ш­ния на АГ-от­де­ле­ни­е­то в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца?

-Да бъ­дат жи­ви и здра­ви, да за­па­зят по­зи­ти­в­ни­те емо­ции в се­бе си и дай, Бо­же, не­ща­та в здра­ве­о­па­з­ва­не­то да по­т­ръ­г­нат по-до­б­ре. За­що­то все още тру­дът на ме­ди­цин­с­ки­те спе­ци­а­ли­с­ти не е оце­нен по до­с­тойн­с­т­во. Ху­бав пра­з­ник на вси­ч­ки от Тър­го­ви­щ­ко­то АГО, ко­и­то по­ма­гат но­вия жи­вот да до­й­де на бял свят!

Раз­го­ва­ря ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА