Никола Георгиев – когато се превъплъти в образа на Васил Левски с театралната група към I СУ „Св.Седмочисленици“, когато получи награда от Община Търговище на 24 май за активната си дейност в областта на изкуството, когато лично президентът на България му връчи награда, след участие в международна програма за личностно развитие и др.
Към момента Никола е студент първа година в University of Portsmouth – Англия, където изучава „Драма и пърформънс“, следвайки мечтата си да стане актьор. А защо е избрал точно тази специалност и то в Англия, Никола разказа за читателите на в-к „Знаме“.
-Мечтата ми от малък е да стана актьор, за това избрах да изучавам драма и пърформънс, тъй като тази специалност разглежда актьорската професия изцяло – работата на режисьора, на продуцента, на мениджъра, на актьора и целия екип зад една продукция.
Практическата и теоретичната част са разделени по равно, което също ме впечатли, когато кандидатствах. В хода на обучението имаме възможност да си създадем собствена театрална компания и да представим пиеса, написана от нас. Курсът предлага и две седмици подготовка с професионален режисьор. Държат се с нас като с професионални актьори и “работим“ по 8-9 часа на ден – за актьорската игра, гласа, движенията, психичната нагласа и пиесата. Мога да кажа, че учителите в университета са много отзивчиви.
-Споменахме за образа на Левски,с който търговищенци още те свързват, за другите награди и проекти в ученическите ти години. И тогава, и сега си доста активен, мотивиран, с позиция по различни теми. Би било въздействащо, ако все повече млади хора като теб са такива, дали това зависи от възпитанието вкъщи, от приятелската среда, от училище?
-Комплексно е, но за мен лично бих казал, че всяка инициатива, с която се захванах по време на обучението в Търговище ме направи по-уверен и целеустремен. Помогна ми да повярвам в себе си, научи ме на много и до голяма степен ме изгради като личност. Въпреки че работих за себе си и своето развитие в сферата на изкуствата, аз бях забелязан и възнаграден за моите ежедневни усилия. Бях забелязан от хората и получих тяхното уважение. Вечно ще съм благодарен за възможностите за изява които ми бях предоставени от – Анета Милева, учител в Първо СУ, Лъчезар Андреев – актьор и личен ментор от Наградата на Херцога на Единбург по актьорско майсторство, Иван Иванов – учител в Първо СУ, Константин Кряколов – музикант и личен учител по пиано, Димитър Димитров, директор на шуменския театър, Петър Асенов, учител в I ОУ “Хр.Ботев”,г-жа Зафирова за създаването на театрален клуб и Радослав Димитров, учител по физическо в първо СУ, но и много добър и важен за мен човек, който основа Патриотичен клуб в училището и ни разказа за не малко успели личности на България. Благодаря и на всички други които ми помогнаха в развитието ми като актьорска личност. Това, което ме стимулира и ме държи мотивиран са мечтите, това, че съм по- близо до тях от всякога. Също така и на хората, които ме подкрепят постоянно и ми помагат, защото ми ужасно тежко в Англия без тях.
– Със сигурност ти липсват България и Търговище, но можеш ли да откроиш кое най-силно?
-Приятелите, семейството, момичето, което обичам. Толкова много спомени и преживявания. Българската кухня също,защото английската не ми допада изобщо. /смее се/
-Какво би споделил на младите хора в нашия град?
-Бих им казал да се вземат малко в ръце и да помислят за собственото си бъдеще и бъдещето като цяло. Светът е пълен с еднакви хора. Има прекалено много стереотипи към които мнозинството се придържа и следва. Всеки е свободен да прави каквото иска, но аз смятам, че така се пропилява прекалено много потенциал. Енергията, която влагат в дискотеката всяка седмица може да отива за по полезни неща – най- малко за личното си развитие и постигането на целите си. Не казвам, че не трябва да се разпуска, всеки има нужда от това, но да се замислят сериозно над живота и действията си, които ги оформят като личности пред тях и обществото. Аз никога няма да мога да се отблагодаря на моите родители, не само защото са ми дали живот, а и за това, че винаги са били до мен и са ме подкрепяли да се развивам.
-Вече имаш участие в един късометражен филм за фестивал, но ти предстоят още в началото на тази година. Кои са актьорите от българското и световно кино и театър, които те вдъхновяват за тази професия?
-До март месец трябва да се състоят снимките за другите филми и съм развълнуван. Не мога да пропусна имената на Красимир Радков, Станимир Гъмов, Димитър Рачков и Христо Гърбов. А от чуждите – Том Харди, Джейм Макавой, Майкъл Фасбендър, Еди Редмейн, Травис Фимел, Джим Кери. От всички тях усещам какво мога да си „открадна“ като техника и стил, което да ми бъде полезно.
-Отговорен, талантлив и млад актьор като теб сигурно вече има много почитателки!?
-/смее се/ Момичето, в което съм влюбен – Преслава и нейната любов са най-големият ми двигател да вървя напред. Мисля, че най-важното нещо в живота е любовта и нищо не може да се сравни с нея. Пожелавам на Вашите читатели да обичат и да бъдат обичани, да следват това, което ги прави щастливи!
Интервю на Симона Алексиева