Отиде си 2018 година. Едва ли за болшинството от българския народ тя ще се запомни с нещо особено дори и впечатляващо, с достижения в различните сфери на живота и най-вече в социалната.
Родното здравеопазване, образование, сигурност, услуги, правосъдие и пр. продължиха да бъдат далеч от европейските стандарти и най-вече от очакванията на хората за позитивен и хуманен прогрес. Българският парламент прие бюджета за новата 2019 година. Управляващите го определят за един от най-балансираните и най-справедливите през последните десетина години. Разбира се, че е така, но за тези които не са на власт, за тези, които с всяка изминала година стават все по-богати, а голямата част от населението и най- вече пенсионерите стават все по-бедни и все повече социално забравени. Всички знаем какви са българските пенсии – най-ниските и най-несправедливите в Европа и половиния свят. Всички разбираме, че българското здравеопазване става все по-скъпо и все по-недостъпно за обикновените хорица. От години назад се говори и протестира за високо облагане с ДДС на храните, лекарствата, книгите. Никъде в Европа няма данък ДДС 20 процента в тези сфери, но в България има. Ето някои крепящи данни от Евростат – ДДС върху хранителните продукти в Малта е 0,1%, в Люксембург – 3%, в Полша – 3.1%, в Македония и Чехия -5%, в стачкуващата Франция – 5.5. %, в Германия и Белгия – 6%, в Черна гора – 7%, в Кипър, Турция, Португалия и Финландия – 8%, в Румъния и Гърция – 9%, в Италия, Словакия и Австрия – 10%.
Аналогична е картината и при лекарствата, и при книгите, и при услугите и транспорта. Вижте, при хазарта – там ДДС е 7%. Е, какви надежди да очакваме през новата 2019 година, когато нашите родни управляващи въобще не предприемат нищо, което да е в полза на голя,ата част от народа. Та депутатите даже не намалиха с нито стотинка субсидиите за своите любими партии. Останаха по 11 лева на изборен глас. Останаха големите заплати и бонуси на всички от т.нар. елит в България. Изобщо нашата страна си остава най-несоциалната държава в Европа и не само на стария континент. Не случайно сред хората се шири мълвата: Абе ние да бяхме под някое чуждо владичество, щяхме да живеем по-нормално и по-социално“. Е, кой не ще го обори това?
РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ