Три въпроса към лични именици:
- Какво означава да носиш „кръста” на името Йордан/ Йоан?
- Чувствате ли се по-специален на имения си ден?
- Знаем, че именият Ви ден е за отразяване достоен. Кого ще почерпите тази вечер на Ивановден /ще има ли „луд“ купон/, как прекарахте Йордановден?
Йордан Минчев:
1.Човек сам си работи за името. От него зависи как ще го споменуват. За мен това е много личен празник. Това е, което си наследил от близките си – името, и ако ще го носиш, носи го с чест, защото с него продължаваш рода си. Мисля, че съм го носил достойно.
- По специален не. И други хора го носят, а те също заслужават уважение. Поздравите са по принцип. Една светеща картичка с всичко което можете да се сетите по нея, не означава уважение Това, което ми го желаят най-близките, го усещам през цялата година. Другото е знак на уважение, за което благодаря.
- Прекарах го с приятелите от Патриотичен Клуб „Възраждане“. Здрави момчета, които са наясно с традициите . Пожелахме си да сме живи здрави и щастливи и..от повече нямаме нужда. Но за мен имения ден не е повод за напиване. Напивали сме се и без повод. Това е едно как да кажа..отношение не само към името, но и към личността. Купона ще е луд, защото ние спазваме традициите и си ги следваме, такива каквито са . И както ги разбираме.
Йоан Вълчанов:
- “Кръста”, който натоварва човек с това име е огромен. Самото то е едно от най-популярните в България и за мен е чест и удоволствие да го нося. А иначе, човек с действията си през своя съзнателен живот изгражда и работи за доброто на своето име.
- Определено не се чувствам по-специален, че се казвам Йоан. Да, на имения си ден приемам много поздрави от приятели и близки и ми е приятно, и хубаво да се чуем и поговорим и да те споменат с добро!
- Ще почерпя учениците от своя клас, моите близки и приятели и особено дядо ми, който се казва Иван и също е именник като мен, но да правя “диви” купони, едва ли, всичко ще е в рамките на нормалното.
Въпросите зададе Деяна Вълчева