Че­с­то гре­шим. На­ла­га се въз­ра­с­т­ни­те да ни съ­ве­т­ват, гъл­чат и до­ри да ни на­ка­з­ват. Раз­кай­ва­ме се, но пак се слу­ч­ва да гре­шим. То­ва ни стру­ва мно­го пре­жи­вя­ва­ния, без­сън­ни но­щи, тре­во­ги на бли­з­ки­те ни. Гор­ки­те ма­ма и та­те! Си­гур­но им е ом­ръ­з­на­ло да по­в­та­рят ед­но и съ­що. Продължете да четете ПРОШКАТА ЗАДЪЛЖАВА МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ →

Чо­век ме­ч­тае за  ка­к­во ли не?! И е ща­с­т­лив, ко­га­то сбъ­д­не ме­ч­ти­те си. Те са она­зи ни­о­бя­с­ни­ма енер­гия, ко­я­то те ка­ра да пре­о­с­ми­с­ляш все­ки­д­не­в­на­та инер­ция и да се озо­ва­ваш в не­ми­с­ли­мо­то же­ла­но, да из­пи­таш на­с­ла­да­та от до­ко­с­ва­не­то до съ­к­ро­ве­но­то. Продължете да четете ЕДНА ИЗЖИВЯНА МЕЧТА →