Тази реплика дочух тези дни, когато пазарувах в един търговищки магазин. И наистина, тук бяха си направили труда да обозначат на едно специално табло произхода на предлаганата стока и по този начин на клиента не му се налагаше усилено да се взира в етикетите.
Човек се пита – защо точно ние, българите, сме принудени да консумираме картофи от Германия, ябълки и лук от Полша, испански чесън, турски моркови и прочее. Младите може и да нямат спо-мен, но ние, по-дълго живели-те прекрасно знаем благост-та на българската ябълка, вкусът на българските домати и пиперки, на морковите, на лука и чесъна, произведени в българската градина. Познавам млади семейства, които през лятото се връщат от Германия, Холандия, Дания тук, в България само за да консу-мират от българските плодове и зеленчуци, израсли на българска почва, узрели под лъчите на нашето слънце… Плодовете и зеленчуците в Германия са като гумени, без вкус, затова и едва чакаме лятото, за да се върнем да прекараме отпуските си у нас и да се наситим на кехлибареното грозде, на хруп-кавите ябълки, на сладките домати – това ми каза моя близка, която, заедно със се-мейството си живее в Гер-мания.
А на времето моят баща, който гледаше малко лично стопанство с овце и правеше по тенекия овче сирене казваше – хапнете и помнете вкуса на истинското овче сирене…Така и стана, в по-късните ми години никога и никъде не ми се удаде случай да кусна овче сирене с вкуса на това ароматно, ухаещо на домашно овче мляко сирене с безцененния вкус, правено из под ръцете на моя родител… Не е тема на нашата публикация да навлизаме и да ровим в генезиса на проблема с изчезването на българската стока от нашия пазар. Само ще кажем, че когато отнемаха земята на българина, когато селата обезлюдяваха и се превръщаха в „мъртви села“, мнозина предупреждаваха за жестоките последици от тези демографски процеси. И те не закъсняха, но най-страшното е, че те рекушират върху нашето здраве… И нека не ни учудва увеличаващата се навалица от пациенти в болниците, защото азбучна истина е, че два са факторите за човешкото здраве: храненето и начинът на живот. И ако трудно можем да избегнем стреса от всекидневието, то храненето по-би могло да бъде контролирано, но как да стане това, когато всичко, което консумираме е с изкуствени торове, с Е-та, с хормони и с какви ли още не добавки и подобрители, прибавяме и замърсената во-да, която пием, мръсният въздух, който дишаме… Последиците от всичко това са за наша сметка.
И изведнъж човек се оказва в един омагьосан кръг, в капана на една неизбежна реалност, която започва със сутрешната закуска и с резонния въпрос – как да стане така, че преобладаващите продукти на трапезата ни да бъдат от българската градина?
Въпрос, който няма да се уморим да поставяме и да чакаме отговор.
ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА