В ре­да­к­ци­я­та на „Зна­ме” се оба­ди Ви­к­тор Сто­я­нов Ге­ор­ги­ев, 40 г., от Тър­го­ви­ще, за да из­ра­зи ис­к­ре­на­та си бла­го­дар­ност към два­ма тър­го­ви­щ­ки ле­ка­ри, по­мо­г­на­ли му след те­ж­ка ка­та­с­т­ро­фа да се въз­та­но­ви.

То­ва се слу­чи­ло през 2002 г., ко­га­то Ви­к­тор пре­тър­пял то­ва те­ж­ко из­пи­та­ние, за­вър­ши­ло с дра­ма­ти­ч­ни по­с­ле­ди­ци вър­ху не­го­во­то здра­ве. В ре­зул­тат на та­зи ка­та­с­т­ро­фа той по­лу­чил че­ре­п­но-мо­зъ­ч­на тра­в­ма, два­та му кра­ка би­ли счу­пе­ри, впо­с­ле­д­с­т­вие се яви­ли и още куп бо­ле­с­ти. Спа­си­ли го в „Пи­ро­гов” в Со­фия, а впо­с­ле­д­с­т­вие се ле­ку­вал в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца. В те­ле­фон­ния раз­го­вор Ви­к­тор ка­за още:”На­по­с­ле­дък все чу­вам из­ра­зе­но не­до­вол­с­т­во от ме­ди­цин­с­ки­те ус­лу­ги, мно­го па­ци­ен­ти ро­п­та­ят и се оп­ла­к­ват от ка­че­с­т­во­то на ме­ди­цин­с­ко­то об­с­лу­ж­ва­не. Аз не мо­га да ка­жа съ­що­то. На­про­тив, бих ис­кал да из­ра­зя сър­де­ч­на­та си бла­го­дар­ност към моя ли­чен ле­кар д-р Дим­чо Ди­мов, кой­то ви­на­ги ме е раз­би­рал, по­д­к­ре­пял и ми е по­ма­гал да пре­о­до­лея мо­е­то те­ж­ко здра­во­с­ло­в­но съ­с­то­я­ние. Ду­ми на при­з­на­ние бих ис­кал да из­ра­зя и към пси­хи­а­тъ­ра д-р Иван Тя­нев за не­го­ва­та от­зи­в­чи­вост и про­фе­си­о­нал­на ком­пе­тен­т­ност, за­то­ва че ви­на­ги по най-до­б­рия на­чин се гри­жи за мо­е­то здра­ве. Бла­го­да­ре­ние на те­зи два­ма ле­ка­ри, аз сра­в­ни­тел­но  въз­с­та­но­вих сво­е­то здра­во­с­ло­в­но съ­с­то­я­ние . Бла­го­да­ря им от сър­це и им по­же­ла­вам пре­ди вси­ч­ко здра­ве и ве­се­ли Ко­ле­д­ни пра­з­ни­ци!”