На 26 но­ем­в­ри в клуб „Кни­га­та“ в Со­фия бе пре­д­с­та­ве­на то­ку-що из­ля­з­ла­та от пе­чат „Оти­вам си е въз­в­ра­тен гла­гол“. Пре­д­ни­ят ден кни­га­та бе пре­д­с­та­ве­на в Пло­в­див, тъй ка­то е де­ло на пло­в­ди­в­с­ко­то из­да­тел­с­т­во „Жа­нет 45″.

Ав­тор на кни­га­та е изя­щ­на­та ка­то аф­ри­кан­с­ка ста­ту­е­т­ка, ча­ро­в­на и яв­но та­лан­т­ли­ва Та­йе Се­ла­си. Ро­де­на в Лон­дон в се­мей­с­т­во­то на ни­ге­рий­ка и га­нец, из­ра­с­т­ва бли­зо до Бо­с­тън, жи­вее в Ню Йорк, Рим, Бер­лин и по­на­с­то­я­щем в Ли­са­бон. Не оби­ча да я пи­тат от къ­де е. Из­по­л­з­ва ду­ма­та „аф­ро­по­лит“ – по­ня­тие, ко­е­то са­ма е из­ми­с­ли­ла за та­ки­ва ка­то нея.

За­вър­ши­ла е аме­ри­ка­ни­с­ти­ка в Йейл и ме­ж­ду­на­ро­д­ни от­но­ше­ния в Ок­с­форд. Пър­во­то й по­се­ще­ние в Бъл­га­рия е по по­ка­на на БНТ ка­то гост на ли­те­ра­тур­но­то ри­а­ли­ти „Ръ­ко­пи­сът“ през 2015 г. То­га­ва ста­ва и сре­ща­та  й с из­да­те­ля Ма­нол Пей­ков и пре­во­да­ча Би­с­т­ра Ан­д­ре­е­ва по по­вод из­ля­з­ла­та й кни­га.

Ори­ги­нал­но­то за­г­ла­вие на ро­ма­на е „Ghana must go“. То­ва не е слу­чай­на фра­за, а е въз­ни­к­на­ла по кон­к­ре­тен ис­то­ри­че­с­ки по­вод. През 70-те го­ди­ни Ни­ге­рия се ра­д­ва на ико­но­ми­че­с­ки бум в ре­зул­тат на пе­т­ро­лен до­бив, за раз­ли­ка от Га­на. Хи­ля­ди от Га­на еми­г­ри­рат в Ни­ге­рия, тър­сей­ки по-до­бър жи­вот, ко­е­то вло­ша­ва от­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду две­те стра­ни. На­пре­же­ни­е­то ес­ка­ли­ра до на­си­лие и ни­ге­рий­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во обя­вя­ва не­за­ба­в­на ек­с­пул­са­ция на 1 ми­ли­он ду­ши за срок от две се­д­ми­ци. Ме­с­т­ни­те скан­ди­рат до­вол­но „Ghana must go“ – га­най­ци, оти­вай­те си. Фра­за­та ста­ва ло­зунг на ксе­но­фо­б­с­ки­те на­с­т­ро­е­ния. Кни­га­та всъ­щ­ност е за еми­г­ран­ти­те „въз­в­ръ­щен­ци“, за ве­ч­но­то за­в­ръ­ща­не и как чо­век ни­ко­га не мо­же да си оти­де ис­тин­с­ки от мя­с­то­то, къ­де­то се е ро­дил. Про­въз­г­ла­сен за „изя­щ­на по­е­зия“ със за­ше­ме­тя­ващ де­бют ро­ма­нът вли­за в кла­са­ци­и­те на топ 10 за най-до­б­ра кни­га на го­ди­на­та на „The Economist“ и „Wall Street Jounel“, а са­ма­та Се­ла­си е вклю­че­на в спи­съ­ка „гран­та“ с 20 най-обе­ща­ва­щи ав­то­ри на де­се­ти­ле­ти­е­то под 40 го­ди­ни (в мо­мен­та тя е на 39). За се­га то­ва е един­с­т­ве­ни­ят й ро­ман, пре­ве­ден е на мно­го ези­ци и вси­ч­ки са с раз­ли­ч­ни за­г­ла­вия, по­ра­ди раз­ли­ч­ния про­чит, мно­го­п­ла­с­т­ност и спло­те­ност на пре­д­ло­же­ния текст. Три­ча­со­ва­та сре­ща в Со­фия бе­ше из­к­лю­чи­тел­но ин­те­ре­с­на с мно­го въ­п­ро­си и към ав­тор­ка­та, и към пре­во­да­ча.

Се­ла­си съ­що за­да­ва­ше въ­п­ро­си по мно­го ак­ту­ал­на­та днес те­ма за еми­г­ра­ци­я­та, за кли­ше­та­та, за пре­ду­бе­ж­де­ни­я­та, ко­и­то хо­ра­та имат ед­ни сре­щу дру­ги и за об­щи­те чо­ве­ш­ки не­ща. А за да до­с­ти­г­не до бъл­гар­с­кия чи­та­тел, над пре­во­да й по­ч­ти три го­ди­ни ра­бо­ти на­ше­то тър­го­ви­щ­ко мо­ми­че – Би­с­т­ра Ан­д­ре­е­ва.

При­я­т­но че­те­не!

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА