Ето, и на афи­ша на „Сън в ля­т­на нощ“ го пи­ше:“Би­ле­ти ня­ма“. Де­се­т­ки пъ­ти бе­ше иг­ра­на та­зи ше­к­с­пи­ро­ва пи­е­са/ по­с­та­но­в­ка На­дя Асе­но­ва/ в раз­ли­ч­ни гра­до­ве на стра­на­та-в Бур­гас, Ту­т­ра­кан, Си­ли­с­т­ра, Кър­джа­ли, Ям­бол и др.

И на­в­ся­къ­де- с не­ве­ро­я­тен ус­пех! Един тър­го­ви­щ­ки спе­к­та­къл, за кой­то би­ле­ти­те не сти­гат. Та­ка бе­ше и в Со­фия, през ок­том­в­ри в Са­ти­ри­ч­ния те­а­тър. Та­ка бе­ше и се­га, на 26 но­ем­в­ри в те­а­тър „Съл­за и смях“- за по­ре­ден път по­с­та­но­в­ка­та по­жъ­на ог­ро­мен ус­пех, иг­ра се при пре­пъл­не­на за­ла и не­с­ти­х­ва­щи ап­ла­у­зи. Не по-мал­ко ус­пе­ш­ни бя­ха тур­не­та­та на тър­го­ви­щ­кия Дра­ма­ти­чен те­а­тър и с по­с­та­но­в­ка­та „Мо­ят най-до­бър при­я­тел“ с уча­с­ти­е­то на Кра­си Ран­ков, ко­я­то се иг­ра в Ста­ра За­го­ра, Ру­се, Ту­т­ра­кан и на дру­ги ме­с­та.С ог­ро­мен ус­пех тя се иг­ра и в Те­а­тъ­ра на на­ро­д­на­та ар­мия. Два чу­де­с­ни спе­к­та­къ­ла на тър­го­ви­щ­ки­те те­а­т­ра­ли / вклю­чи­тел­но и „Ма­ми­но де­тен­це“/, ко­и­то пъл­нят за­ли­те, връ­щат пу­б­ли­ка­та в са­ло­на и се иг­ра­ят при из­к­лю­чи­те­лен ин­те­рес.